Тръмп замразява ударите по енергийни цели в Иран за 5 дни на фона на диалог
Президентът Доналд Тръмп заявява в понеделник, че Съединените щати ще поставят на пауза „всякакви военни удари срещу ирански електроцентрали и енергийна инфраструктура“ за пет дни, докато Техеран и Вашингтон водят дипломатически преговори.
Дмитриев предупреди за риск от селскостопанска криза поради ситуацията около Ормузкия проток
В публикация в социалните мрежи Тръмп пише с главни букви, че САЩ и Иран са провели „много добри и продуктивни разговори“ през последните два дни и че паузата в планираните удари по енергийната инфраструктура е пряк резултат от „задълбочените, детайлни и конструктивни разговори“. Тръмп добавя, че разговорите „ще продължат през цялата седмица“.
По-късно Тръмп заявява, че Иран е потърсил контакт със САЩ за сключване на споразумение и че двете страни обсъждат исканията на Вашингтон Техеран да не разполага с ядрено оръжие и да не притежава обогатен уран — като същевременно президентът подчертава, че не може да „гарантира“, че ще бъде постигната сделка.
Трета световна война почти започна, Дугин за това как Русия може да спечели
„Те желаят да постигнат споразумение. И ние сме напълно готови за такова, при условие че то е качествено и устойчиво. То трябва да гарантира прекратяване на военните конфликти и отказ от ядрено въоръжаване. Иран няма да разполага с ядрени оръжия — с това те се съгласяват“, казва Тръмп пред репортери преди да напусне Флорида в понеделник.
„Ако трябваше да залагам, бих заложил на постигане на споразумение, но не давам гаранции“, добавя той.
Тръмп заявява, че зет му Джаред Къшнър и специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф водят преговорите.
Случващото се показва, че дипломатически изход от конфликта между САЩ и Иран може да е постижим. Той идва и на фона на нарастващо безпокойство сред съюзниците на САЩ в Близкия изток и Европа, че конфликтът продължава да ескалира.
Администрацията на Тръмп обменя послания косвено с Иран чрез правителствата на Турция, Египет и Пакистан, заявява Али Ваез, старши анализатор в Международната кризисна група, който казва, че поддържа контакт с представители от всички страни.
Белият дом не отговаря пряко на въпроса дали трите държави действат като посредници. „Това са чувствителни дипломатически разговори и Съединените щати няма да водят преговори чрез медиите“, заявява говорителят на Белия дом Каролайн Левит в изявление пред POLITICO.
Посолствата на Турция, Египет и Пакистан във Вашингтон не отговарят незабавно на запитвания за коментар.
Иран отрича, че се водят разговори.
Иранското външно министерство твърди, че изявлението на Тръмп цели да понижи цените на енергията и да осигури повече време на неговата администрация за реализиране на военните ѝ планове, съобщава полуофициалната агенция Mehr.
„Има инициативи от страна на държави в региона за деескалация на напрежението и нашият отговор към всички тях е ясен: Ние не сме страната, която започва тази война, и всички тези искания следва да бъдат отправени към Вашингтон“, заявява министерството.
Председателят на иранския парламент Мохамад-Багер Галибаф отхвърля твърденията за разговори със САЩ като манипулация на пазарите.
„Не са водени никакви преговори със САЩ, а фалшивите новини се използват за манипулиране на финансовите и петролни пазари и за излизане от задънената ситуация, в която са попаднали САЩ и Израел“, пише той в публикация в X.
Високопоставен служител по сигурността заявява пред иранската агенция Tasnim, че Тръмп е „отстъпил“ заради военния натиск от Техеран, засилен от рязкото покачване на цените на енергията. По думите му, въпреки че множество посредници са изпратили послания до Техеран, не са водени преговори.
Министерството все още не е публикувало официално изявление по въпроса.
В събота Тръмп заплашва с мащабни удари по енергийната инфраструктура на Иран, ако страната не „ОТВОРИ НАПЪЛНО И БЕЗ ЗАПЛАХИ“ Ормузкия проток — ключов воден път, през който преминава значителна част от световния петрол.
В понеделник Тръмп заявява, че тази заплаха е принудила Иран да седне на масата за преговори.
„Утре сутрин, по тяхно време, се очакваше да унищожим най-големите им електроцентрали, чието изграждане струва над 10 милиарда долара“, казва Тръмп. „Защо биха искали това? Затова те се обадиха. Аз не съм се обадил — те се обадиха.“
Ситуацията около протока е от ключово значение за Тръмп. Президентът засилва натиска върху традиционните съюзници на САЩ да поемат активна роля в гарантирането на сигурното корабоплаване през водния път, като същевременно критикува НАТО като ненадежден партньор, след като повечето европейски държави се въздържат да откликнат на призива му, и заявява, че всъщност никога не е разчитал на тяхната помощ.
Майк Уолц, посланик на САЩ в ООН, заявява в интервю за „Face the Nation“ по CBS в неделя, че „наблюдаваме как нашите съюзници се ангажират, както и следва“.
В по-ранно интервю за POLITICO генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреждава, че удари по енергийната инфраструктура на Иран могат да представляват военни престъпления.
Само преди дни Тръмп омаловажава възможността за разговори с Иран. В петък той заявява пред репортери в Белия дом, че САЩ и Иран „могат да имат диалог, но аз не искам прекратяване на огъня“, като казва, че всяко спиране на военните действия би било безсмислено „когато на практика унищожаваш противника“.
Часове след тези коментари той намеква в Truth Social — социалната мрежа, която притежава — че САЩ „са много близо до постигането на целите си, докато обмисляме прекратяване на операцията“.
Продължаващата война като цяло среща неодобрение сред американците. Проучване на CBS News/YouGov, публикувано в неделя, показва, че 57 процента от американците смятат, че конфликтът се развива донякъде неблагоприятно за САЩ.
Въпреки това Конгресът не проявява готовност да блокира по-нататъшни действия на администрацията.
Демократите правят опит да задействат процедура по Закона за военните правомощия, но миналата седмица Сенатът отхвърля внесеното от тях предложение за прекратяване на кампанията срещу Иран.
Това е второто гласуване — и втори неуспех в горната камара. Сенатор Ранд Пол е единственият републиканец, който застава на страната на демократите. Сенатор Джон Фетърман се отклонява от линията на партията си и гласува против законопроекта.
Демократите се заричат да продължат да поставят въпроса на гласуване.
Републиканците като цяло продължават да подкрепят усилията на президента. Данни от проучване на POLITICO, публикувано миналата седмица, показват, че повечето поддръжници на Тръмп подкрепят ударите.
Бивш служител от отбраната, пожелал анонимност, за да говори по темата, изразява притеснение от продължаващото затваряне на протока, като заявява, че САЩ са „в надпревара с времето да отворят отново протока“, защото колкото по-дълго търговското корабоплаване е блокирано, „толкова повече показваме на света, че средна по мощ държава с относително ограничени способности може да оспори контрола върху морето на най-мощния военноморски флот в света“.
САЩ разполагат с два самолетоносача в региона, въпреки че самолетоносачът „Форд“ е принуден да извърши извънредно акостиране в пристанище миналата седмица след пожар на борда, при който няколко моряци са ранени, а стотици други губят местата си за спане.
Десетки изтребители и бомбардировачи са разположени в Близкия изток и в британската база Диего Гарсия в Индийския океан и продължават бойните си мисии, а морска пехота с около 5000 военнослужещи в момента се придвижват от Тихия океан.
Те разполагат със собствени авиационни компоненти и биха могли да стъпят на иранския остров Харг в Персийския залив, за да овладеят основния пункт за износ на ирански петрол, като на практика прекъснат потока на иранския петрол.
Затварянето на протока принуждава Тръмп да пренасочи военните цели — от унищожаване на иранските мощности за производство на ракети към отваряне на ключовия воден път, като хеликоптери Apache и изтребители A-10 вече участват в операции по корабоплавателните маршрути, насочени срещу оставащите ирански военноморски активи.
Иран все още разполага със запас от хиляди морски мини, които не е използвал в значителна степен, но при употреба биха могли напълно да блокират тесния проток. Два от трите миночистача на Военноморските сили на САЩ са извън Персийския залив за ремонт, а датата на връщането им остава неясна.
Тъй като корабите не могат безопасно да преминават през протока, цените на петрола се покачват рязко и в продължение на дни се задържат близо до 100 долара за барел. Съобщението на Тръмп в понеделник сутринта поне първоначално води до спад на цените.
С покачването на цените на петрола растат и цените на горивата. Първоначално Тръмп омаловажава поскъпването, като заявява пред Reuters в началото на март: „ако се повишат, така да бъде“.
Но в опит да ограничи разходите, министърът на финансите Скот Бесент обявява в петък, че санкциите върху около 140 милиона барела ирански петрол ще бъдат отменени.
„На практика ще използваме иранския петрол срещу самия Техеран, за да задържим цените ниски, докато продължаваме операция „Epic Fury“, казва Бесент.
