Иран поставя висока цена преди решаващите разговори със САЩ
Техеран, Иран – САЩ и Израел са обвинени от Иран в причиняване на разрушения, за които страната настоява да получи компенсации; тя остава непреклонна, а регионалните сили продължават опитите си да посредничат за край на конфликта.
Обеща победа, излезе с примирие: Бенямин Нетаняху под прицел
Пратеникът на Техеран в Организация на обединените нации заявява във вторник, че пет регионални държави трябва да изплатят компенсации, позовавайки се на твърдението му, че техните територии са използвани за извършване на атаки срещу Иран.
Иран също предлага компенсациите за щетите да се осъществяват чрез протокол за Ормузкия проток, който да включва такса за корабите, преминаващи през водния път.
Новият курс на ОАЕ: От Вашингтон към Пекин и Москва, края на едно партньорство
Първоначална оценка показва, че Иран е понесъл около 270 милиарда долара преки и косвени щети от началото на войната между САЩ и Израел на 28 февруари, заявява говорителката на иранското правителство Фатеме Мохаджерани в интервю за руската агенция РИА Новости, публикувано във вторник.
Тя не предоставя допълнителна информация, като например подробности за щетите, но казва, че въпросът за компенсациите е обсъждан по време на преговорите между Техеран и Вашингтон в Пакистан миналата седмица и ще бъде дискутиран при всякакви бъдещи разговори със САЩ и посредниците.
Правителството заявява, че все още оценява мащабните щети върху ключовата инфраструктура на Иран, след като нефтени и газови съоръжения, нефтохимически компании, стоманодобивни заводи и алуминиеви фабрики са многократно атакувани, наред с военни комплекси. Пълното им възстановяване ще отнеме години.
Мостове, пристанища и железопътни мрежи, университети и изследователски центрове, както и няколко електроцентрали и инсталации за обезсоляване на вода също са пряко засегнати, а голям брой болници, училища и жилищни сгради са повредени или разрушени.
„Икономически реалности“
Говорителката Мохаджерани заявява пред иранските държавни медии по-рано тази седмица, че „съществуващите икономически реалности“ показват, че правителството няма ресурси да обезщети цивилните, ако домовете им са повредени или разрушени от американско-израелските атаки.
Междувременно генералният секретар на Асоциацията на иранските авиокомпании Максуд Асади Самани заявява пред ирански медии, че 60 граждански самолета са изведени от експлоатация, като 20 са напълно унищожени от САЩ и Израел.
Той допълва, че Иран разполага с около 160 пътнически самолета в експлоатация, повечето на десетилетия, чиято летателна годност се поддържа трудно заради недостига на части и услуги вследствие на строгите санкции на САЩ.
Самани казва, че авиокомпаниите също губят голяма част от очакваните приходи по време на празниците Навруз в края на март, като натрупаните им загуби надхвърлят 300 трилиона риала (около 190 милиона долара по текущия курс) за 40 дни война.
Няколко международни летища в страната, включително в Техеран, Тебриз, Урмия и Хорамбад, са сериозно повредени, след като множество атаки поразяват пистите, контролните кули и хангарите им.
Въпреки мащаба и дълбочината на щетите, както и въздействието на американската морска блокада върху иранските пристанища, започнала в понеделник, иранските власти дават сигнал, че не възнамеряват да правят сериозни отстъпки в преговорите с Вашингтон, включително по въпроса за обогатяването на уран.
Ебрахим Резаи, говорител на парламентарната Комисия по национална сигурност и външна политика, доминирана от твърдолинейни представители, заявява в социалните мрежи, че двуседмичното примирие, обявено миналата седмица, не трябва да бъде удължавано, тъй като според него това ще даде възможност на САЩ и Израел да попълнят оръжейните си запаси и да подобрят позициите си за атака.
„Те трябва или да признаят правата на Иран, включително нашия контрол върху Ормузкия проток, или да се върнат към война“, пише той.
Иран отделя близо 8 милиарда долара за военни разходи през 2024 г., според Стокхолмския международен институт за изследване на мира, като след ракетния обмен с Израел през октомври същата година официални лица обещават да утроят този бюджет. В същото време правителството се сблъсква с продължителни бюджетни ограничения, свързани с вътрешно лошо управление, корупция и санкциите на САЩ.
Спирането на интернет нанася щети
Почти пълното спиране на интернет, наложено от държавата върху повече от 90 милиона иранци, задълбочава икономическите проблеми на страната и разочарова гражданите вече седма седмица.
След мащабни вълни от съкращения и загубени бизнес възможности вследствие на прекъсването, правителството заявява, че няма правомощия по въпроса, като прехвърля отговорността на Висшия съвет за национална сигурност.
Афшин Колахи, ръководител на комисия в Иранската търговска камара, заявява по време на видеоконференция в понеделник, че спирането на интернет води до 80 милиона долара дневни преки и косвени икономически щети.
„Губим еквивалента на четири моста B1 всеки ден. Губим и две електроцентрали със среден капацитет дневно — и сами си го причиняваме“, казва той, визирайки цената на интернет блокадата, както и бомбардировката на голям мост край Техеран по-рано този месец.
Министерството на информационните и комуникационните технологии препубликува видеото с изказването в социалните си мрежи. През януари, когато държавата налага близо пълно 20-дневно спиране на интернет, докато хиляди са убити по време на национални протести, министерството заявява, че много онлайн бизнеси не могат да оцелеят без интернет повече от три седмици.
Сега, без перспектива за пълно възстановяване на връзката, министерството напредва с планове за създаване на система с различни нива на достъп до интернет.
Тази седмица министерството съобщава, че избрани представители на бизнеса, излъчени от своите общности, вече са се регистрирали за достъп до глобалния интернет, докато останалата част от населението остава ограничена до локална интранет мрежа.
Телекомуникационните компании предлагат на избрани клиенти, определени от държавата, нова услуга, наречена „Internet Pro“, която струва повече от стандартните пакети, но осигурява по-слабо филтриран достъп до интернет. Някои потребители съобщават, че са платили и очакват активиране на услугата.
Но дори в коментарните секции на сайтове, свързани с държавата — едни от малкото места, където иранците все още могат да се изразяват онлайн — интернетът е водеща тема. В сайта на информационната агенция Fars, свързана с Корпус на гвардейците на ислямската революция, основните хаштагове призовават за „свобода на интернет“.
В понеделник службите за сигурност нареждат на Digiato, водещо технологично медийно издание, да премахне брояч от сайта си, който отчита колко време Иран остава в дигитална тъмнина.
Печеливш черен пазар продължава да съществува за продавачите на виртуални частни мрежи (VPN) и всякакви други средства, които потенциално осигуряват връзка с външния свят.
Източник: AljaZeera
