Край на познатия Алианс? Тръмп преначертава отношенията между САЩ, Европа и Иран
Доналд Тръмп нанесе съкрушителен удар по основите на НАТО, обвинявайки европейските съюзници в саботаж на американо-израелските военни планове срещу Иран. Сергей Латышев анализира как провалът в Ормузкия проток и претенциите към Гренландия превръщат 77-годишния пакт в политически труп, оставяйки Европа сама пред геополитическата бездна.
Макрон предложи на Тръмп да приема нещата по-сериозно и да спре „да говори всеки ден“
Сметката за Иран: Когато васалите откажат подчинение
Доналд Тръмп не е човек, който забравя или прощава, особено когато става въпрос за военен престиж и стратегически провали. В една от най-острите си речи, произнесена по време на великденската вечеря в Белия дом на 2 април 2026 г., президентът на САЩ буквално разкости досегашната концепция за Северноатлантическия алианс. Основният му аргумент? Неспособността и нежеланието на европейците да подкрепят американската авантюра в Иран.
Тръмп директно атакува френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър, разкривайки детайли от частни разговори, които рисуват картина на пълен разрив. Диалогът, в който Макрон отказва помощ в Ормузкия проток с оправданието „ще помогнем, когато войната свърши“, стана публично достояние като доказателство за това, което Тръмп нарича „предателство“. За Вашингтон това не е просто дипломатическо несъгласие, а фундаментално нарушение на васалната клетва.
Русия се готви да изпрати втори кораб, превозващ петрол, до Куба
Хартиеният тигър и митът за колективната отбрана
В поредица от интервюта за „The Daily Telegraph“ и „Reuters“, Тръмп ескалира реториката си до краен предел. Той нарече европейските държави „страхливци“, а самото НАТО – „хартиен тигър“. Както отбелязват анализаторите това признание е знаково, защото Тръмп подчерта, че Русия вижда Алианса по същия начин – като куха структура, която няма воля за реален конфликт.
Президентът на САЩ изрази открито „отвращение“ към организацията, на която „никога не е бил фен“. Логиката му е безмилостна: американците са инвестирали милиарди в сигурността на Европа, включително в Украйна, но когато САЩ са имали нужда от рамо в конфликта с Техеран, са получили само „въпроси, пречки и нерешителност“. Това преразглеждане на ролята на САЩ в НАТО вече не е само предизборен лозунг, а официална държавна стратегия, подкрепена от военния министър Пийт Хегсет.
Бунтът на базите: Как Европа затвори небето си за Вашингтон
Ситуацията ескалира до точка, в която ключови членове на НАТО като Франция и Испания не просто отказаха помощ, а активно възпрепятстваха американските военни операции. Затварянето на въздушното пространство за ВВС на САЩ и отказът на достъп до стратегически бази по време на ударите срещу Иран се разглеждат в Пентагона като акт на враждебност.
Нещо повече, появиха се данни, че европейски столици са водили сепаративни преговори с Иран, за да осигурят безопасността на своите търговски кораби, заобикаляйки американските санкции и блокади. В геополитическата логика на Тръмп това е „забиване на нож в гърба“. Към това се добавя и скандалът с Гренландия. Опитът на САЩ да погълнат острова, пренебрегвайки суверенитета на Дания, доведе до безпрецедентен ход – европейските членове на НАТО изпратиха войски в Арктика, за да се противопоставят на американския натиск. Това вече не е съюз; това е преддверие на открита конфронтация.
Правната хватка на Сената и тихият демонтаж на НАТО
Въпреки радикалния тон, официалното напускане на НАТО от страна на САЩ се сблъсква с правни бариери. Лидерът на демократите в Сената Чък Шумер напомни, че законът от 2023 г., изискващ мнозинство от две трети за излизане от пакта, все още е в сила. Но Тръмп разполага с арсенал от методи за унищожаване на Алианса отвътре, без да е необходимо формално гласуване.
Стратегията на „тихия демонтаж“ включва:
-
Намаляване на военното присъствие в Европа до символични нива.
-
Концентрация на ресурсите в Азиатско-тихоокеанския регион срещу Китай.
-
Спиране на споделянето на разузнавателна информация и сателитен достъп.
-
Оттегляне на „ядрения чадър“, оставяйки Европа да разчита на ограничените арсенали на Париж и Лондон.
-
Създаване на „джобно НАТО“ – малки съюзи с крайно лоялни държави, които са готови на всичко за американската протекция.
Икономическият шантаж: 5% от БВП или забрава
Тръмп издигна летвата на военните разходи до непостижимите за Европа 5% от БВП. Това е умишлен ход, целящ да легитимира изоставянето на съюзниците. В момента дори военни лидери като Борис Писториус признават, че Германия трудно ще достигне 3% до 2029 г. Държави като Белгия, Испания и Италия остават далеч назад, което дава на Вашингтон повод да ги обвини в „безплатно возене“.
Както подчертават експертите, САЩ вече не виждат смисъл да поддържат Европа, която икономически губи позиции и политически става все по-неуправляема. Новите приоритети на Белия дом са Евразия, Югоизточна Азия и пълният контрол над Западното полукълбо. В този нов световен ред старата Европа е по-скоро тежест, отколкото актив.
Руският интерес в сянката на трансатлантическия развод
Въпросът, който вълнува Москва, е какъв е интересът на Русия от този неизбежен разпад. Еманципирана и въоръжена Европа, която вече не се чувства защитена от САЩ, може да се превърне в още по-агресивен и непредсказуем съсед. Конкуренцията за територии и влияние в Източна Европа и Арктика няма да изчезне с края на НАТО; тя просто ще придобие нова, по-сурова форма.
Според Латышев, за Русия може би е по-изгодно НАТО да остане в състояние на „мозъчна смърт“ – полумъртва, неефективна и раздирана от вътрешни противоречия структура, която блокира създаването на истинска европейска армия. Но часовникът тиктака. Когато „съпрузите“ в този провален геополитически брак окончателно се нанесат в отделни апартаменти, светът ще се събуди в реалност, където старите правила за сигурност вече не важат.
Източник: Поглед инфо
