Израел: защитник на Запада, но глух за Европа
Европа продължава да се дистанцира от Израел, разочарована от държава, която засилва атаките срещу съседите си, без да отчита глобалния икономически шок, за който действията ѝ допринасят.
Обеща победа, излезе с примирие: Бенямин Нетаняху под прицел
Израел отдавна е предупреждаван за нарастващия си международен статут на парий, като геноцидната война в Газа води до значителни промени в общественото мнение на Запад, наред с атаките му срещу Ливан и Иран. Това обществено мнение става трудно за пренебрегване от европейските правителства, въпреки дългогодишните им тесни връзки с Израел.
Дясното правителство на Италия става най-новата европейска държава, която се присъединява към нарастващ хор от критики към страната, като през последните седмици към него се включват Обединеното кралство, Ирландия и Испания. Засилват се призивите Израел да прекрати атаките си срещу Ливан и Иран и да се отдръпне от конфликт, който според анализатори заплашва да тласне света към рецесия.
Италия скъса споразумението с Израел за отбрана, Тръмп бил шокиран
По-рано този месец Испания призовава за суспендиране на търговското споразумение между Европейския съюз и Израел заради „непоносимите“ му действия в Ливан. Франция по-рано забранява на израелски компании да участват в големи отбранителни изложения. Дори Германия, вероятно най-твърдият европейски съюзник на Израел, изразява загриженост относно това, което определя като „де факто частична анексия на Западния бряг“.
В понеделник израелският премиер Бенямин Нетаняху отвръща на европейските си критици, като заявява, че защитава техните ценности.
Днес Европа, казва той, е „поразена от дълбока морална слабост“, преди да използва език, заимстван от европейската крайна десница, за да твърди, че Европа „губи контрол над своята идентичност, над ценностите си, над отговорността си да защитава цивилизацията от варварството“.
„Тя има много да учи от нас“, казва Нетаняху – срещу когото има издадена заповед за арест от Международния наказателен съд за военни престъпления в Газа – „особено основния урок за ясното морално разграничение между добро и зло, което в моменти на истина изисква да водим война в името на доброто, в името на живота“.
Израел като защитник на Запада?
Идеята, че Израел води война от името на много от държавите, които днес отхвърлят действията му, не е нова сред израелската десница, казва пред Ал Джазира Ева Илуз, израелски професор по социология в Парижкото училище за висши социални науки.
„Това е тяхната линия от години“, казва тя, добавяйки, че израелската десница критикува това, което вижда като „тъмната роля на радикалния ислямизъм“.
„Израелците се възприемат като елитно бойно подразделение, което защитава Запада“, казва Илуз. „Въпреки това се питам дали Израел и Западът водят една и съща война.“
Образът на Израел като държава, принудена от обстоятелствата да върши „мръсната работа“ на Запада, вместо като равноправна част от семейството на либералните и светски демокрации, към което някога се стреми да принадлежи, се засилва от известно време.
И през последните години навлизането на религиозни и политически крайности в центъра на политиката, включително назначаването на крайнодесния Итамар Бен-Гвир за министър на националната сигурност и на неговия съмишленик ултранационалист Безалел Смотрич начело на Министерството на финансите, потвърждава тенденцията Израел да се отдалечава от представата си за либерална демокрация.
„Мисля, че разривът назрява от известно време“, казва Йоси Мекелберг, старши консултант в Chatham House. Според него тенденцията се ускорява след като крайната десница се противопоставя на Споразуменията от Осло от 90-те години, които предвиждат решение с две държави за Израел и Палестина. „Но мислех ли някога, че ще стане толкова зле? Не“, добавя той. „Никога не съм си представял тези безкрайни войни по избор, нарастващата религиозност и неограниченото разширяване на селищата.“
Иллиберален
Създаването на Израел през 1948 г., с насилственото изселване на 750 000 палестинци в „Накба“, както и продължаващата окупация на палестински територии и апартейдното отношение към палестинците, винаги влизат в противоречие с претенцията, че страната е либерална демокрация.
Обвиненията в заграбване на земи и нарушения на човешките права съществуват паралелно с опитите на израелските лидери да представят страната като либерален форпост в регион, възприеман като нестабилен и без ясен ред. Въпреки това през по-голямата част от този период политическата и обществената подкрепа на Запада остава сравнително устойчива, поддържана от стратегически съюзи, паметта за Холокоста и, най-важното, споделените интереси в сигурността.
„Не можете да се представяте за либерална демокрация, ако окупирате чужда земя и извършвате етническо прочистване и геноцид“, казва израелският академик и режисьор Хаим Брешийт. „Това не е нещо, което либералните демокрации правят… Въпреки това, ако сте в Израел и изберете да четете само медии на иврит, можете да повярвате, че живеете в либерална демокрация.“
Критиката от Запада все още не постига значително въздействие върху политическото съзнание в Израел. По-рано този месец, в отговор на нарастващото напрежение между неговото правителство и Испания, Нетаняху използва социалните мрежи, за да заяви, че „Израел няма да мълчи пред онези, които ни атакуват“.
„Испания оклевети нашите герои, войниците на [израелската армия], войниците на най-моралната армия в света“, казва той за военната сила, обвинявана в геноцид и изтезания.
В отговор на сравнително сдържаната загриженост от Берлин относно политиката на Израел към окупирания Западен бряг, финансовият министър Смотрич отива още по-далеч.
„Дните, в които германците диктуваха на евреите къде им е позволено или забранено да живеят, са приключили и няма да се върнат“, пише Смотрич в социалните мрежи. „Няма да ни вкарате отново в гета, още по-малко в собствената ни земя.“
„Нашето завръщане в Земята на Израел – нашата библейска и историческа родина – е отговорът към всеки, който се е опитвал или се опитва да ни унищожи, и ние не се извиняваме за това нито за миг“, добавя той.
„Не мисля, че има какъвто и да е шанс за саморефлексия или вътрешна равносметка“, казва Мекелберг за това как критиката може да бъде възприета от политическото ръководство на Израел и неговите поддръжници. „Съществува усещането, че ако не ни харесват, значи правим нещо правилно.“
