Индия прави ядрен пробив: защо това променя играта
Най-модерният ядрен реактор на Индия постави страната на път към потенциално намаляване на зависимостта ѝ от уран — чрез използване на много по-разпространения торий.
Небензя нарече арабските страни жертви на трагедията в региона
Най-усъвършенстваният ядрен реактор на Индия достигна етап на самоподдържаща се реакция — ключов момент за атомната енергийна програма на страната, който я доближава до намаляване на зависимостта от уран.
Прототипният бърз размножаващ реактор (PFBR) в Калпаккам, в южния индийски щат Тамил Наду, достигна критичност — етапът, при който ядрената верижна реакция може да се поддържа самостоятелно. След като стане напълно оперативен, Индия ще стане едва втората държава след Русия, която разполага с търговски бърз размножаващ реактор.
Индийският премиер Нарендра Моди определи това като „горд момент за Индия“ и „решаваща стъпка“ за развитието на ядрената програма на страната.
„Този усъвършенстван реактор, способен да произвежда повече гориво, отколкото употребява, отразява дълбочината на нашите научни способности и силата на инженерния ни потенциал. Това е решителна крачка към използването на огромните ни запаси от торий в третия етап на програмата“, заяви той в публикация в X в понеделник.
Какво представлява бързият размножаващ реактор и защо този пробив е важен — за Индия и за света?
Ето какво знаем:
Как работи бързият размножаващ реактор на Индия?
Бързият размножаващ реактор е усъвършенстван тип ядрен реактор, който произвежда повече делящ се материал — гориво за ядрени реакции — отколкото самият той изразходва.
Реакторът на Индия е проектиран и разработен от Центъра за атомни изследвания „Индира Ганди“ (IGCAR), ключова научноизследователска институция към Департамента по атомна енергия. Той има електрическа мощност от 500 мегавата (MWe).
Ядрените реактори, използвани от Индия и повечето други страни, обикновено са реактори с тежка вода под налягане. Те използват уран като гориво и произвеждат плутоний като отпадък.
Бързият размножаващ реактор обаче може да използва именно този плутоний като гориво, за да поддържа самоподдържаща се ядрена реакция. Макар също да
използват уран, тези реактори се нуждаят от по-малки количества, тъй като могат да „изгарят“ и плутоний. На практика това означава, че реакторът в Калпаккам ще се нуждае от по-малко уран за производство на електроенергия в сравнение с реакторите с тежка вода.
Затова той се разглежда като втория етап от ядрената програма на Индия
В понеделник индийското правителство заяви, че реакторът е създаден, за да позволи на страната да извлича повече енергия от ограничените си запаси от уран, като същевременно подготвя почвата за мащабно внедряване на реактори, базирани на торий.
Доклад от март 2024 г. на кабинета на премиера посочва, че PFBR първоначално ще използва смесено уран-плутониево гориво (MOX), а „обвивката“ от уран-238 около активната зона ще претърпи ядрена трансмутация и ще създава допълнително гориво — откъдето идва и наименованието „размножаващ“.
Уран-238 е най-разпространената форма на уран в природата. Той е слабо радиоактивен, но може да улавя неутрони и да се превръща в плутоний.
„Тъй като използва отработено гориво от първия етап, бързият размножаващ реактор предлага и значително предимство — съществено намаляване на ядрените отпадъци, като по този начин се избягва необходимостта от големи съоръжения за дългосрочно съхранение“, се казва още в доклада.
Въпреки това, професор М. В. Рамана от Университета на Британска Колумбия отбелязва пред Al Jazeera, че въпреки дългогодишните амбиции на индийския Департамент по атомна енергия, историята на бързите размножаващи реактори в световен мащаб е противоречива. Според него тези реактори имат присъщи технически характеристики, които водят до по-ниска ефективност.
„PFBR струва повече от два пъти първоначалната оценка; дори при първоначалната цена, произведената електроенергия би била с над 80% по-скъпа в сравнение с по-разпространените реактори с тежка вода под налягане“, допълва той.
