Последен шанс за дипломация: Пакистан търси изход след провала на преговорите между САЩ и Иран
Исламабад, Пакистан – Повече от 12 часа преки преговори между Съединените щати и Иран приключват без споразумение в неделя в Исламабад, оставяйки крехкото двуседмично примирие като единствената бариера между дипломацията и връщането към война.
Краят на една ера, разпада на западния модел и раждането на новия световен ред
Пакистан, който в продължение на седмици се позиционира като посредник и успява да събере двете страни в една и съща зала, запазва ролята си. Но представители признават, че по-трудната фаза тепърва започва — връщането на американските и иранските преговарящи на масата преди разногласията им отново да прераснат в пълномащабна война.
„Пакистан е играл и ще продължи да играе своята роля за улесняване на ангажиментите и диалога между Ислямска република Иран и Съединените американски щати в идните дни“, заявява в изявление след края на разговорите заместник министър-председателят и външен министър на Пакистан Ишак Дар.
Съжалявам, Киър Стармър, Близкият изток вече не се вслушва във Великобритания
Преговорите, най-високото ниво на пряк контакт между Вашингтон и Техеран след Ислямската революция в Иран, се провалят заради различия около ядрената програма на Иран.
„Трябва да получим ясно потвърждение, че те няма да се стремят към ядрено оръжие и няма да търсят средствата, които биха им позволили бързо да го създадат“, заявява вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, който оглавява американската делегация заедно със специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на президента Доналд Тръмп – Джаред Къшнър.
Въпреки това Ванс оставя малка възможност за подновяване на разговорите.
„Тръгваме си с едно много просто предложение — рамка за разбирателство, която е нашето окончателно и най-добро предложение. Ще видим дали иранците ще го приемат“, казва Ванс.
Пакистански и ирански източници потвърждават, че иранската делегация се среща с високопоставени пакистански представители по-късно в неделя, преди да отпътува за Техеран, макар че подробности от тези разговори остават неясни.
Ясно е обаче, че Пакистан не се отказва.
Червените линии на Вашингтон
Американски представители заявяват, че Иран влиза в преговорите с погрешна преценка за своите позиции, вярвайки, че разполага с предимства, които според Вашингтон не притежава.
Според тези представители Ванс прекарва голяма част от разговорите в това да изяснява иранските погрешни представи за позицията на САЩ, като подчертава, че без пълен ангажимент по ядрения въпрос споразумение няма да има.
Служители също така предполагат, че последвалото обявяване от страна на Тръмп на блокада в Ормузкия проток не е импулсивна реакция, а предварително планирана стъпка, целяща да отнеме този воден път като инструмент за натиск от страна на Иран и да върне ядрения въпрос в центъра на бъдещите преговори.
Американски представители, говорещи неофициално, признават също, че разривът в позициите между Вашингтон и Техеран, който не успяват да преодолеят, се простира и отвъд ядрената програма на Иран.
По същество, казват те, двете страни не постигат съгласие по шест ключови въпроса: прекратяване на всякакво обогатяване на уран; демонтаж на основните съоръжения за обогатяване; премахване на запасите на Иран от високообогатен уран; приемане на по-широка регионална рамка за сигурност с участието на съюзници на САЩ; прекратяване на финансирането на групи, определяни от Вашингтон като „терористични“, включително Хамас, Хизбула и хутите; и пълно отваряне на Ормузкия проток без такси.
Часове след края на разговорите Тръмп признава частичен напредък, но подчертава основната пречка.
„Срещата премина добре, по повечето точки беше постигнато съгласие, но по единствената, която наистина имаше значение — ЯДРЕНАТА — нямаше“, пише той в Truth Social.
„С незабавно действие Военноморските сили на Съединените щати, най-добрите в света, ще започнат процеса по БЛОКИРАНЕ на всички кораби, които се опитват да влязат или да напуснат Ормузкия проток“, заявява Тръмп. „На Иран няма да бъде позволено да печели от този незаконен акт на ИЗНУДВАНЕ.“
Иран на практика контролира достъпа до Ормузкия проток, през който преминават приблизително 20 процента от световните доставки на петрол, от началото на американско-израелските атаки на 28 февруари.
Корпусът на гвардейците на ислямската революция (Islamic Revolutionary Guard Corps) налага това, което анализаторите описват като система от такси, изискваща от корабите да получават разрешителни кодове и да преминават под ескорт през контролиран коридор.
Нарушенията повишават цените на петрола над 100 долара за барел в определени моменти, разклащайки глобалните пазари и оказвайки продължителен натиск върху страните в Азия и Европа, зависими от енергиен внос.
Техеран представя контрола си върху протока както като мярка за сигурност, така и като ключов инструмент за преговори — такъв, от който не проявява готовност да се откаже без по-широко споразумение.
Гледната точка на Техеран
Иранската версия за провала се различава рязко.
В публикация в X в ранните часове на 13 април, след завръщането си в Техеран, външният министър на Иран Абас Арагчи заявява, че страната му действа „добросъвестно“, но се сблъсква с променящи се искания.
„Когато бяхме само на крачки от меморандум за разбирателство в Исламабад, се сблъскахме с максимализъм, променящи се условия и блокада“, пише той. „Никакви поуки не са извлечени. Добрата воля поражда добра воля. Враждебността поражда враждебност.“
Позоваването на „меморандум от Исламабад“ е най-ясният публичен сигнал досега, че двете страни са били по-близо до официално споразумение, отколкото досега е било признавано.
Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф, който оглавява делегацията на страната, заявява, че екипът му предлага „перспективни инициативи“, но не успява да изгради доверие.
„Поради опита от двете предишни войни нямаме доверие в отсрещната страна“, пише той в неделя.
Говорителят на външното министерство Есмаил Багаеи също посочва частичен напредък, но нерешени различия.
„По някои въпроси действително постигнахме взаимно разбиране, но остана разминаване по два или три важни въпроса и в крайна сметка разговорите не доведоха до споразумение“, казва той.
Ключовите искания на Техеран, включително прекратяване на израелските удари в Ливан, освобождаване на 6 милиарда долара замразени активи, гаранции за ядрената му програма и правото да начислява такси на корабите, преминаващи през Ормузкия проток, остават неизпълнени.
Посланикът на Иран в Пакистан Реза Амири Могадам обаче предлага по-умерен прочит — като сигнализира, че Техеран не затваря вратата за разговори.
„Преговорите в Исламабад не са събитие, а процес“, пише той в X в неделя. „Те положиха основите на дипломатически процес, който, ако доверието и волята се засилят, може да създаде устойчива рамка за интересите на всички страни.“
Балансьорът Пакистан
За Пакистан резултатът е стъпка назад, но не и провал, казват анализатори.
Представители внимателно описват разговорите като „важна начална стъпка в продължаващ дипломатически процес“, подчертавайки, че въпроси с такава сложност не могат да бъдат решени в един кръг.
Акцентът, казват те, е върху запазване на диалога.
Мухамад Обайдуллах, бивш комодор от пакистанския флот и дипломат в Иран, заявява, че очакванията за бърз пробив винаги са били нереалистични.
„Самият факт, че двете страни бяха доведени лице в лице, е значително дипломатическо постижение“, казва той пред Al Jazeera. „Дипломацията не е мъртва.“
Ищияк Ахмад, почетен професор по международни отношения в Университета „Куайд-и-Азам“ в Исламабад, отива по-далеч.
„Разговорите не се провалиха; те приключиха без споразумение, но с ясно американско предложение на масата и при запазен диалог“, казва той.
„Ролята на Пакистан беше да изведе кризата от ескалация към структурирано взаимодействие, което той постигна. Липсата на сближаване отразява структурни различия между САЩ и Иран, а не провал на посредничеството.“
Както Тръмп, така и ирански представители хвалят пакистанския министър-председател Шахбаз Шариф и началника на армията фелдмаршал Асим Мунир за усилията им да осигурят примирието и за домакинството на разговорите в Исламабад. Това, според анализатори, показва, че остава готовност за нови преговори с посредничеството на Пакистан.
Сахар Балоч, изследовател на Иран, базиран в Германия, казва, че доверието остава най-ценният актив на Пакистан.
„Истинският тест за достоверност не е предотвратяването на провали, а запазването на значимостта след тях“, казва тя.
Крехко примирие
Непосредствената заплаха за ролята на Пакистан идва от развиващата се ситуация в Ормузкия проток и в Ливан.
Иран вече предупреждава, че продължаващите израелски удари в Ливан могат да направят преговорите безсмислени. Президентът на Иран Масуд Пезешкиан определя подобни атаки като пряко предизвикателство към примирието.
Обявената от Тръмп блокада сега добавя натиск от втори фронт.
Ахмад, бивш ръководител на пакистанската катедра в Оксфордския университет, предупреждава, че срив на примирието рязко ще стесни дипломатическите възможности.
„Ако примирието се срине, непосредственото последствие ще бъде загубата на дипломатическия прозорец“, казва той. „Втори кръг ще бъде много по-труден, защото двете страни ще се върнат към преговори в условия на активна ескалация, при които позициите се отдалечават, вместо да се сближават.“
Обайдуллах прави исторически паралел с американската морска блокада на Куба по време на кризата с ракетите през 1962 г. Какво би станало, ако Китай използва свои кораби, за да внася ирански петрол? Ще ги атакуват ли САЩ?
„Светът отново ще наблюдава кой ще отстъпи пръв“, казва Обайдуллах. „Но може да се стигне до много по-голям конфликт, ако никоя от страните не го направи.“
Кризата с кубинските ракети през октомври 1962 г. довежда САЩ и Съветския съюз на ръба на ядрена война, след като Вашингтон открива, че Москва е разположила ядрени ракети в Куба, на разстояние за удар по американската територия.
САЩ блокират Съветския съюз от доставяне на допълнително оборудване за Куба и в крайна сметка е постигнато дипломатическо споразумение, при което съветската страна се съгласява да изтегли ракетите срещу обещание от страна на САЩ да не нахлуват в Куба.
Балоч, базираната в Берлин изследователка, е съгласна, че ситуацията остава нестабилна.
„Примирието рискува да се превърне повече в символично, отколкото в реално“, казва тя. „Но парадоксално, ескалацията понякога може да принуди връщане към преговорите, макар и при по-спешни и по-неблагоприятни условия.“
Какво следва?
Маневреното пространство на Пакистан се определя и от икономическата му уязвимост.
Нарушенията в Ормузкия проток повишават цените на енергията, засилвайки натиска върху икономика, която вече е под напрежение преди конфликта.
Ахмад казва, че това създава както спешност, така и ограничения.
„Икономическата уязвимост, особено към енергийни шокове и външно финансиране, създава спешност Пакистан да предотврати продължителен конфликт“, казва той.
„Но също така поставя ограничение: Пакистан не може да си позволи ескалация с нито една от страните. Неговото влияние не е принудително; то е позиционно. То произтича от факта, че е единственият канал, приемлив и за двете страни, а не от способността да налага резултати“, казва Ахмад.
Остават осем дни до края на първоначалното двуседмично примирие — период, който пакистански представители неофициално определят като реална възможност за допълнително техническо и политическо сближаване, ако двете страни решат да го използват.
Ахмад предполага, че евентуален пробив ще зависи от създаването на последователност от стъпки, приемливи и за двете страни.
„САЩ настояват за ранни ангажименти по ядрения въпрос; Иран настоява първо за гаранции и облекчения“, казва той.
Ролята на Пакистан, добавя той, ще бъде да помогне „да се структурира тази последователност, да се поддържа ангажираността и на двете страни и да се предотврати срив на всеки етап“.
Исламабад няма да бъде този, който ще изготвя самото споразумение, подчертава той, като отбелязва: „На този етап поддържането на диалога е толкова важно, колкото и съдържанието на самото споразумение.“
