Това са тежки времена за света — какъв ход ще предприеме Пакистан? И още по-важно — ще успеят ли да се разберат САЩ и Иран, когато времето изтича?
Неотдавнашните изявления на президента на САЩ Доналд Тръмп и совалковата дипломация, водена от висши пакистански военни и правителствени ръководители в регионалните столици, повишават надеждите за прекратяване на войната между САЩ и Израел срещу Иран чрез преговори. Това първоначално може да приеме формата на „рамково споразумение“ между Съединените щати и Иран, което да положи основите за окончателна сделка.
Тръмп изпраща делегация в Пакистан, а Иран дава задна от преговорите
Говорейки пред репортери в Белия дом в четвъртък, Тръмп заема оптимистичен тон, заявявайки, че войната „е на път да приключи“, тъй като „почти всички“ въпроси са решени. Оставащите различия ще бъдат разгледани в преговори, които според него скоро ще бъдат подновени. Той също така заявява, че може да пътува до Исламабад, ако там бъде подписано окончателно споразумение.
Въпреки склонността на Тръмп да прави преувеличени изявления, този път думите му изглеждат подкрепени от серия интензивни дипломатически активности в региона. Изненадващото посещение на началника на пакистанската армия, фелдмаршал Асим Мунир, в Техеран за разговори с ирански представители — очевидно с цел предаване на послания от Вашингтон — подсказва, че се подготвя почвата за нов кръг преговори между САЩ и Иран.
Предадените послания целят да преодолеят различията между двете страни по оставащите въпроси, както и да обсъдят усилията за осигуряване на примирие в Ливан.
В същото време министър-председателят на Пакистан Шахбаз Шариф предприема обиколка в три държави — Саудитска Арабия, Катар и Турция — за да информира техните лидери за последните развития в преговорите, насочени към прекратяване на войната.
Това също показва, че дипломатическата активност е в пълен ход в подготовка за нов кръг преки преговори между Вашингтон и Техеран.
С оглед на това, че примирието между САЩ, Израел и Иран се запазва от 8 април, обявяването на 10-дневно примирие между Ливан и Израел засилва оптимизма и широко се разглежда като стъпка към мирно споразумение между Вашингтон и Техеран.
Иран приветства примирието, което получава глобална подкрепа. Говорителят на иранското външно министерство Есмаеил Багаеи заявява, че Техеран разглежда примирието като част от по-широко разбирателство с Вашингтон, постигнато по време на преговори с посредничеството на Пакистан.
Всъщност, малко след обявяването на примирието между САЩ и Иран възниква противоречие, когато Иран и Пакистан заявяват, че то включва и примирие в Ливан като част от по-широко регионално прекратяване на огъня, но Тръмп отрича това.
Това налага разговори между Израел, САЩ и Ливан, които завършват с примирие в Ливан. В отговор Иран обявява, че ще позволи на всички търговски кораби да преминават през Ормузкия проток за остатъка от периода на временното примирие — преди ситуацията да се усложни донякъде.
Всичко това следва след преговорите между САЩ и Иран, проведени в Исламабад на 12 април.
Това са най-високопоставените преки разговори между двете страни за повече от четири десетилетия, през които между тях няма дипломатически отношения. Изпращането на делегации на високо ниво от двете страни показва сериозността им в търсенето на изход от конфликта.
Много международни медии прибързано обявяват, че разговорите са безрезултатни и завършват с провал, сякаш споразумение по толкова сложни въпроси може да бъде постигнато само за няколко часа.
В действителност разговорите в Исламабад не представляват нито голям успех, нито провал; двете делегации се връщат в столиците си, за да се консултират с ръководствата, като нито една от страните не заявява, че преговорите са се провалили.
Дипломатическата опция остава на масата и за двете страни, оставяйки отворена възможността за продължаване на преговорите. Дипломатическият ангажимент продължава чрез Пакистан, който засилва усилията си да убеди двете страни да проявят гъвкавост и да поддържат задкулисна комуникация с цел стесняване на различията в позициите им.
Разговорите в Исламабад разкриват колко отдалечени са позициите на двете страни, което се вижда от 15-точковия план, предложен от САЩ, и 10-точковото предложение, представено от Иран.
Основните искания на Техеран включват гаранции, че няма да има бъдещи американски или израелски атаки срещу Иран и неговите регионални съюзници, премахване на санкциите, размразяване на активи, международно признаване на правото му да обогатява уран и запазване на контрола му върху Ормузкия проток.
Исканията на САЩ включват Иран да поеме строги ангажименти да не разработва ядрено оръжие, да спре обогатяването на уран, да изнесе запасите си от силно обогатен уран извън страната и да възобнови свободното корабоплаване през Ормузкия проток.
Когато разговорите приключват, американската страна заявява, че Иран не е дал отговор на опасенията ѝ относно ядрената програма, докато Техеран твърди, че исканията на американските преговарящи са нереалистични.
Но и двете страни признават, че е постигнат напредък, въпреки че ключови въпроси остават нерешени, включително бъдещият статут на Ормузкия проток. САЩ предлагат споделяне на приходите от митнически такси за протока, но Иран отхвърля тази идея.
Последващи непреки контакти се стремят да адресират спорните точки по ядрената тема и стратегическия воден път, като пакистанските посредници призовават и двете страни към по-голяма гъвкавост.
Очаква се тези въпроси да доминират разговорите във втори кръг, ако такъв се проведе, тъй като пакистанските посредници неофициално заявяват, че е постигнат напредък по „спорните въпроси“, въпреки че иранските представители изразяват по-предпазлива позиция.
Основното различие, което трябва да бъде преодоляно, засяга ядрената тема: САЩ предлагат Иран да не извършва обогатяване на уран в продължение на 20 години, което според тях ще гарантира, че Техеран няма да развива програма за ядрено оръжие.
Иран многократно подчертава, че няма да създава ядрена бомба, но има право да се обогатява на уран за мирни цели съгласно Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Мохамад Еслами заявява, че разговорите трябва да признаят правата, интересите и достойнството на Иран, за да дадат резултат.
Остава въпросът дали САЩ биха се съгласили на обогатяване под три процента — далеч под нивата за оръжейни цели — за период от пет години, както се съобщава, че Иран е предложил.
Що се отнася до другия въпрос — за изнасянето на ядрен материал — той вероятно може да бъде решен чрез предложението на Техеран да разреди концентрацията на своя запас от 400 кг силно обогатен уран до възможно най-ниско ниво на място в страната, като същевременно предостави пълен достъп на Международната агенция за атомна енергия за проверка.
Иран иска всички санкции да бъдат отменени, но няма да се съгласи да изнесе запасите си извън страната. Когато Тръмп наскоро заявява, че Иран е приел американското искане, говорителят на иранското външно министерство бързо го отрича, заявявайки: „Обогатеният уран няма да бъде прехвърлян никъде.“
Остава открит въпросът дали следващият кръг преговори ще успее да преодолее задънената улица по ядрените въпроси и Ормузкия проток. Залогът е висок и за двете страни, които изглежда търсят изход от войната, но препятствията остават, а Израел все още може да изиграе възпрепятстваща роля и да попречи на евентуален напредък. Това са трудни часове, хвърлящи сянка върху света.
