Какво ни научи войната в Иран
В събота Съединените щати и Иран провеждат преки преговори за първи път от повече от десетилетие. Разговорите приключват без споразумение, тъй като позициите на САЩ и Иран остават силно раздалечени.
Срама от Испания за САЩ, НАТО в тежка агония, три месеца до официалното погребение на алианса
Макар да не е ясно какво ще последва, последните месец и половина на бойни действия хвърлят светлина върху важни уроци — не само за този конфликт, но и за характера на съвременната война. Те могат да се превърнат в ключови съображения за вземащите решения във Вашингтон, докато определят следващите си стъпки.
Мащабът и географията имат значение
Иран оперира в мащаби, които веднага усложняват всяка пряка конфронтация. С територия от приблизително 1,64 милиона кв. км и население над 90 милиона души страната значително надхвърля средата, в която се водят последните големи войни.
Тръмп хвърли Зеленски на кучетата, Иран кара Тръмп да мачка Киев – в Брюксел загубиха съня си
За сравнение, Ирак — нападнат от водена от САЩ коалиция през 2003 г. — има приблизително една четвърт от територията на Иран и половината от населението му. Афганистан и Украйна, макар и значителни по размер, остават осезаемо по-малки както по площ, така и по демографска тежест.
Това има значение, защото мащабът усложнява военните операции в нарастваща степен. По-голямата територия не изисква просто повече войници и оръжия, а значително повече логистика, по-дълги линии на снабдяване и по-широко разузнавателно покритие.
Ако мащабът усложнява планирането на война, географията го усложнява още повече.
Американската инвазия в Ирак се възползва от благоприятен терен. Коалиционните сили напредват бързо през сравнително равнинната южна пустиня и речните долини, което позволява стремителен пробив към Багдад. Руските сили също се възползват от сравнително равния релеф в Украйна, преминавайки лесно през степите в източната част на страната.
Проблемът с равнинния терен е, че излага войските на атаки, тъй като придвижванията им лесно могат да бъдат засечени.
Афганистан поставя противоположното предизвикателство: планински терен, който ограничава конвенционалните операции и налага зависимост от въздушна мощ, специални части и местни съюзници.
Иран обаче съчетава най-неблагоприятните елементи и на двата типа среда, при това в много по-голям мащаб.
Планините Загрос се простират по западната граница на Иран, образувайки естествена отбранителна бариера. Планинската верига Алборз на север защитава ключови населени центрове, включително Техеран. В централното плато има обширни пустинни пространства, които затрудняват военните маневри и поддържането на операции. В същото време дългото крайбрежие на Иран по Персийския залив и Оманския залив създава морски уязвимости, но и допълнителна дълбочина на отбраната.
Планинският терен на Иран не само прави сухопътна инвазия почти невъзможна, но и предоставя множество възможности за укриване на ракетни установки, военни производствени съоръжения и дори системи за противовъздушна отбрана. Това означава, че дори конфликт, ограничен до въздушна кампания, може да се проточи с месеци, тъй като Иран запазва способността си да отвръща на удари.
Силна и сплотена отбрана
Предположението, че етническото разнообразие води до уязвимост, често е преувеличено. Иран е етнически разнообразен, като малцинства като азербайджанци, кюрди, араби, балучи и други съставляват значителна част от населението. Историческият опит обаче показва, че външните заплахи по-скоро засилват националната сплотеност, отколкото я разклащат.
Украйна е най-скорошният пример. Въпреки езиковите и регионалните различия, руската инвазия засилва украинската национална идентичност и съпротива.
Иран следва сходна траектория. Външният военен натиск не разрушава държавата; той я сплотява.
Това е особено важно предвид военната структура на Иран. С над 800 000 действащ личен състав, включително редовната армия и Корпуса на гвардейците на ислямската революция, страната разполага със слоеста отбранителна система, предназначена както за конвенционална, така и за асиметрична война. Нейната доктрина поставя акцент върху разсредоточаване, устойчивост и дългосрочна съпротива.
За разлика от Ирак през 2003 г., чиято армия е отслабена от санкции и предишни конфликти, Иран поддържа функциониращ държавен апарат, интегрирани командни структури и значителни ракетни и дронови способности.
Тук Украйна предлага още един важен урок: дори голяма и модерна армия може да не постигне решителни резултати срещу по-малък, но решителен и добре организиран защитник.
Русия навлиза в Украйна с големи сили, очаквайки бърза победа и смяна на режима. Войната обаче бързо се превръща в продължителен конфликт с високи разходи и ограничени стратегически резултати.
Ограничения на конвенционалните оръжия
Има и уроци относно ефективността на конвенционалните оръжия. Последният месец и половина показва, че дори пълното въздушно превъзходство не води непременно до решителни резултати, когато е насочено срещу държава, създадена да поема удари и да ги преживява.
Ракетните и дронови способности на Иран са в основата на тази динамика. Вместо да разчита на концентрирани и високостойностни цели, които могат бързо да бъдат неутрализирани, Иран развива разсредоточена и многослойна система. Ракетни установки, складове и производствени обекти са вградени в планински терен или укрепени подземни съоръжения, което ги прави трудни за откриване и унищожаване. Това потвърждава по-широката теза: географията не е просто фон на конфликта — тя е активна част от отбранителната стратегия на Иран.
В същото време нарастващата зависимост на Иран от дронове и сравнително евтини ракетни системи създава различен тип предизвикателство. Тези системи не се нуждаят от прецизност или превъзходство; достатъчно е да оцелеят и да поддържат натиск във времето. По този начин те налагат постоянна оперативна тежест дори върху най-модерните системи за противовъздушна отбрана.
Това създава структурен дисбаланс. Изключително сложни и скъпи военни платформи се използват за противодействие на оръжия, които са значително по-евтини и по-лесни за възпроизвеждане. С времето тази динамика не води непременно до победа на бойното поле, но подкопава способността за постигане на решителни резултати.
Резултатът е промяна в начина, по който функционира военната мощ на практика. Конвенционалното превъзходство остава важно, но ролята му става по-ограничена. То може да нарушава, отслабва и сдържа, но трудно може да доведе до решително поражение на противник, който е териториално вкоренен, оперативно разсредоточен и стратегически подготвен за продължителна конфронтация.
Какво означава това стратегически
Иран не е Афганистан през 2001 г., нито Ирак през 2003 г., нито Украйна през 2022 г. Той е комбинация от трите — съчетаваща мащаб, комплекснот и устойчивост.
Взети заедно, тези фактори водят до един основен извод: Иран не е просто по-трудна цел; той променя самата стратегическа логика на войната.
Комбинацията от мащаб, география и устойчивост означава, че всеки конфликт вероятно ще бъде продължителен, скъп и с несигурен изход. Това помага да се обясни защо, въпреки продължителния военен натиск, войната не води до решителна промяна на терен. Вместо това тя преминава към временно затишие, отразяващо трудността да се превърнат военните действия в ясни стратегически резултати.
Това не означава, че бъдещ конфликт е малко вероятен. По-скоро показва, че неговият характер може да се различава от видяното през последния месец и половина. Пряка, мащабна конфронтация става по-малко привлекателна, когато вероятността за бърза победа е ниска, а цената на ескалацията — висока. Вместо това се оформя модел на ограничени сблъсъци, калибрирани реакции и стратегическо сигнализиране — форми на конфликт, които не достигат до пълномащабна война, но и далеч не водят до трайно решение.
За САЩ и другите големи сили последиците са също толкова значими. Очакването за бързи и решителни кампании — както в Ирак през 2003 г. — е много по-малко приложимо в този контекст. Военното превъзходство все още може да оформя бойното поле, но не може лесно да съкрати времето или да гарантира изхода.
В крайна сметка конфликтът сочи към по-широка промяна в характера на съвременната война. Победата вече не се определя от скоростта или първоначалното превъзходство, а от издръжливостта, адаптивността и способността за ефективни действия в сложна среда. Това вероятно ще бъде ключов фактор в изчисленията на САЩ дали да възобновят войната.
