Примирието се разпада: Пакистан и Афганистан отново на ръба на война
Исламабад, Пакистан – Талибанското управление в Афганистан заявяват, че пакистански минохвъргачни снаряди и ракети поразяват университет и жилищни квартали в източната провинция Кунар в понеделник, убивайки най-малко седем души и ранявайки над 80.
Светът на ръба: САЩ и Иран в опасен застой между мир и нова война
Заместник-говорителят на талибаните Хамдула Фитрат заявява, че ударите поразяват град Асадaбад, столицата на провинцията, както и околните райони.
Министерството на висшето образование на Афганистан съобщава, че около 30 студенти и преподаватели са сред ранените, а университетът Университет Сайед Джамалудин Афгани е понесъл сериозни щети по сградите и терена си.
Фитрат нарича атаките „непростими военни престъпления“ срещу цивилни и академични институции.
Министерството на информацията и медиите на Пакистан отхвърля версията, определяйки съобщенията, че пакистански сили са ударили университета, като „очевидна лъжа“.
В изявление, публикувано в X, министерството посочва, че не е нанасян удар по университета и че пакистанските атаки са „прецизни и базирани на разузнавателна информация“, без обаче изрично да отрича операция на афганистанска територия.
Афганистански и пакистански представители поотделно потвърждават пред Al Jazeera, че двете страни си разменят огън по протежение на пропускливата граница, въпреки че официално спазват примирие. Кунар е гранична провинция.
Противоречивите твърдения около атаката срещу университета вече пораждат опасения, че и без това крехкото примирие може напълно да се срине. Засиленото напрежение идва дни след мирните преговори в китайския град Урумчи между двете страни, които афганистанският външен министър Амир Хан Мутаки определя като „положителни“.
Процес под напрежение
Разговорите в Урумчи, домакинствани от Китай в началото на април, събират делегации от двете страни за първи път след най-интензивната фаза на конфликта през февруари и март, когато Пакистан нанася многократни удари по Кабул и обявява, че е в „открита война“ с Афганистан.
Афганистан определя дискусиите като „полезни“. Пакистан заявява, че по-нататъшен напредък зависи от Кабул. Преговорите приключват без официално споразумение или съвместно изявление.
Пакистан обвинява афганистанските талибани, че дават убежище на Пакистанските талибани, известни с акронима TTP, които се появяват през 2007 г. и макар да са отделни от афганистанските талибани, споделят дълбоки идеологически, социални и езикови връзки с тях. Според пакистанските власти TTP и други групировки водят продължителна кампания от атаки в Хайбер Пахтунхва и Белуджистан.
Афганистан отхвърля обвиненията, че укрива или подпомага TTP и други антипакистански групировки.
Мехмуд Джан Бабар, политически анализатор и експерт по сигурността от Пешавар, заявява, че разговорите в Урумчи са били затруднени още от самото начало.
По думите му делегациите са били представени само на дипломатическо равнище, без никакъв политически контакт. Той добавя, че Пакистан е запазил твърда позиция и е поискал конкретни писмени ангажименти.
„Докато Афганистан не поеме писмени ангажименти, на никакви устни обещания няма да се разчита“, казва Бабар пред Al Jazeera. „Това беше позицията в Урумчи и тя остава непроменена.“
Тамийм Бахис, анализатор по сигурността от Кабул, заявява, че резултатът показва колко малко е отстъпила която и да е от страните.
„Преговорите в Урумчи не постигат ясно споразумение“, казва той пред Al Jazeera. „И двете страни може да се съгласяват на разговори под натиск от регионални държави, но щом разговорите приключат, същите проблеми се връщат.“
Бабар отбелязва известно смекчаване от афганистанска страна.
По думите му Мутаки е инструктирал висши министри да използват по-сдържан език по адрес на Пакистан, предвид колко много Кабул залага в отношенията си с Исламабад.
„Но основната позиция на Пакистан не се е променила“, казва Бабар.
Границите на посредничеството
Това не е първият случай, в който дипломацията бързо се разпада.
Примирие, посредничено от Катар и Турция през октомври 2025 г., е последвано от продължаващи сблъсъци с нисък интензитет.
След подновяването на боевете през февруари временно примирие за Байрама през март – договорено по искане на Саудитска Арабия, Катар и Турция – почти веднага е оспорено.
Талибаните твърдят, че Пакистан извършва десетки минохвъргачни удара в Кунар, докато примирието все още е в сила.
Най-спорният епизод идва на 16 март, когато пакистански въздушен удар разрушава болницата Болница Омар в Кабул – лечебно заведение за зависимости с 2000 легла.
Афганистански представители съобщават за над 400 жертви. Организацията на обединените нации отчита 143.
Пакистан настоява, че целта не е болницата, а близки военни обекти и склад за боеприпаси. Инцидентът остава най-оспорваният в конфликта.
Катар, Саудитска Арабия, Турция и Китай се опитват да посредничат за трайно уреждане.
Бабар казва, че Пакистан е заявил пред всички посредници, че трансграничните атаки срещу негова територия намаляват, когато страната предприема собствени операции.
„Това е валиден аргумент и в момента тежи“, казва той.
Но Бахис заявява, че повтарящите се провали сочат към структурен проблем.
„Основният проблем е, че Пакистан и Афганистан имат коренно различни виждания за проблемите със сигурността“, казва той. „Ако двете страни не могат да се съгласят дори за естеството на проблема, става много трудно за посредниците да намерят решение.“
Анализаторът от Кабул добавя, че вътрешният натиск затруднява компромиса и от двете страни.
„Пакистан рискува да изглежда слаб вътрешнополитически, ако приеме неясни уверения, а талибаните рискуват да изглеждат така, сякаш отстъпват на външен натиск, ако приемат твърденията на Исламабад“, казва той.
Безизходицата около TTP
В основата на конфликта стои спор, който предхожда сегашните боеве.
Кабул отрича да укрива TTP и обвинява Исламабад, че използва атаките в Пакистан като претекст за намеса в афганистанските дела.
Пакистан поддържа позицията, че тежестта е върху Кабул да предприеме проверими действия, и търси писмени гаранции, които според него не са предоставени.
Бахис заявява, че месеци военен натиск дават малък резултат.
„Талибаните не приемат основното искане на Пакистан по начина, по който Исламабад иска“, казва той. „Те може да не желаят заради идеологически или исторически връзки, или да не могат, защото действия срещу TTP могат да създадат вътрешни разделения. Каквато и да е причината, резултатът е същият: исканията на Пакистан остават неизпълнени.“
Бабар заявява, че картината вътре в Афганистан е по-сложна от просто категоричен отказ.
Според него няколко талибански групи имат различни възгледи, а някои са под обществен натиск.
Той добавя, че афганистанските талибани са арестували значителен брой членове на TTP и техните семейства и са ги преместили от източните провинции навътре в Афганистан, макар да остава неясно дали това представлява промяна в политиката или тактическа корекция.
Междувременно афганистански представители твърдят, че пакистанската кампания причинява цивилни жертви, което затвърждава обществените нагласи, без да засяга коренните причини за насилието.
Разговори без доверие?
Ролята на Китай като домакин на преговорите в Урумчи има тежест. Пекин е най-големият търговски партньор на Пакистан и има значителни инфраструктурни инвестиции и в двете страни чрез икономическия коридор. Той има пряк интерес от стабилизиране на границата.
Но Бабар казва, че никакво споразумение не е възможно без писмена гаранция и гарант, който да я наложи.
Той посочва споразумението от Доха през 2020 г., в което талибаните дават писмен ангажимент афганистанска територия да не бъде използвана срещу никоя държава — ангажимент, който според Пакистан е нарушен.
Споразумението от Доха, подписано през февруари 2020 г. между Съединените щати и афганистанските талибани, задължава талибаните да предотвратяват използването на афганистанска територия от която и да е група за заплаха срещу сигурността на САЩ или техните съюзници, в замяна на пълно изтегляне на американските и натовските сили от Афганистан.
„Пакистан не иска да влиза в споразумение, което не му носи осезаема полза“, казва той. „Докато не дойде писмен ангажимент, нищо друго не помръдва.“
Афганистан има свои искания: Пакистан да държи границите отворени, да допуска търговия, да възобнови визите и да приеме афганистанските бежанци, които вече са в страната.
Бабар признава, че това са легитимни искания. Но казва, че червената линия на Пакистан остава същата – първо трябва писмено да бъде гарантирано прекратяването на трансграничните атаки.
„И тъй като този ангажимент не е поет“, казва той, „не виждам възможност за споразумение в близко бъдеще.“
Бахис заявява, че външното посредничество не може да замени доверието.
„Надежден механизъм за проверка би изисквал и двете страни да се съгласят как се разследват инцидентите, кой потвърждава нарушенията и какво се случва, ако някоя от страните наруши споразумението“, казва той.
„Без това всяко споразумение ще остане крехко и може да се срине веднага щом се случи следващата атака или обвинение.“
