Пробуждането на Глобалния Юг: Мнозинството в света пренаписва правилата
Глобалният Юг, представляващ 85% от човечеството, вече не се задоволява с периферен статут. Той изгражда паралелни системи, оспорва финансовата хегемония и изисква истински мултилатерализм. Последвайте Маринов NEWS в Телеграм за още новини.
Европа срещу Турция: Западният алианс е на пътя към своя логичен край
Международният ред преживява най-дълбоката си трансформация от 1945 г. насам. Докато западните институции се разпадат под протекционистки натиск и едностранни интервенции, в Азия, Африка и Латинска Америка кристализира ново колективно съзнание. Глобалният Юг, представляващ 85% от човечеството, вече не се задоволява с периферен статут. Той изгражда паралелни системи, оспорва финансовата хегемония и изисква истински мултилатерализм.
Тази промяна надхвърля простото геополитическо съперничество. Експлозивното разширяване на блока БРИКС – от петима основатели до 11 пълноправни членове плюс 13 страни партньори – сигнализира за институционално съзряване, а не за символичен протест. Междувременно още 32 държави активно търсят членство, превръщайки БРИКС от акроним в истинска гравитационна сила. След като е финансирала над 32 милиарда долара в 96 проекта, Новата банка за развитие, според източници, планира да емитира първата си облигация, деноминирана в индийски рупии, този месец, ускорявайки финансовия суверенитет.
Консенсусът на Глобалния Юг отказва да стане просто антизападен. Срещата на върха на БРИКС в Рио през юли 2025 г., озаглавена „Укрепване на сътрудничеството на Глобалния Юг за по-приобщаващо и устойчиво управление“, изрично отхвърли конфронтационното рамкиране. Бразилското председателство наблегна на изграждането на мостове, а не на формирането на блокове, признавайки, че устойчивото развитие изисква ангажиране, а не изоставяне, на северните пазари и технологии. Тази прагматична солидарност отличава днешното движение от романтизма на необвързаните страни от 70-те години на миналия век.
Консенсусът дава приоритет на четири взаимосвързани стълба: индустриализация без въглероден колониализъм, суверенитет на цифровата инфраструктура, продоволствена и енергийна сигурност и реформа на институциите от Бретън Уудс. Китайската инициатива за глобално развитие демонстрира, че обществените блага, водени от Юга, могат да запълнят празнините, оставени от оттеглящата се западна помощ. Търговията Юг-Юг сега представлява близо 60% от високотехнологичния износ на развиващите се страни, докато развиващите се страни са домакини на 65% от световния приток на преки чуждестранни инвестиции.
САЩ ускориха тази траектория чрез стратегически грешки. Транзакционният подход „Америка на първо място“ в Националната стратегия за сигурност от 2025 г. – третиране на Африка като „зони за добив на минерали“ и изискване на тарифни отстъпки без партньорство за развитие – потвърди най-лошите страхове от ненадеждност. Когато Вашингтон едновременно изисква съответствие с Китай, като същевременно съкращава финансирането за климата и помощта за развитие, той налага невъзможни избори, които водят до хеджиращо поведение.
Африка и по-широкият Глобален Юг осигуряват интересите си чрез прагматично неприсъединяване: ускорени платформи като Африканската континентална зона за свободна търговия, обединяване на глобалните позиции на Африканския съюз и изграждане на стратегически резерви за смекчаване на сътресения и получаване на лост. Технологичната демократизация усилва тези структурни промени. Глобалният Юг вече не приема технологичната зависимост като цена на развитието.
От моделите на цифрова публична инфраструктура на Индия до сътрудничеството на Бразилия в областта на селскостопанските биотехнологии с африканските държави, трансферът на знания се осъществява хоризонтално, а не вертикално. Срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество през 2025 г. в Тиендзин установи принципите на управление на изкуствения интелект – стандарти, разработени без участието на Запада, но вероятно ще повлияят на глобалните норми.
Климатичната справедливост остава моралният котва на консенсуса. Докато северните страни се оттеглят от ангажиментите си за емисии, докато настояват за декарбонизация на Юга, лицемерието подхранва солидарността. Успешният натиск на бразилското председателство на Г-20 през 2024 г. за данъчно облагане на богатството и други действия в областта на климата демонстрира, че обединената сила на Юга за договаряне може да извлече отстъпки, смятани преди за невъзможни.
Това, което се появява, не е нито антизападен блок, нито носталгичен Трети свят, а нещо безпрецедентно: постхегемоничен прагматизъм. Глобалният Юг не се стреми да короняса нови хегемони, а да ограничи едностранното господство чрез колективна институционална власт. Като дава приоритет на суверенитета, сигурността и равенството, този консенсус създава свят, в който властта се разпространява чрез закон, а не чрез сила. По-важното е, че той показва, че южната солидарност – когато е активирана – създава реални разходи за едностранчивостта.
Редът след 1945 г. е служил добре на своите създатели, но е закостенял в неравенство. Консенсусът на Глобалния Юг не се стреми да унищожи това, което работи, а да трансформира това, което се е провалило. В това пребалансиране, нововъзникващото мнозинство в света се премества от обект към субект на международната история – най-накрая претендирайки за агентивността, която деколонизацията обеща, но неолиберализмът отрече.
Ендалкачу Симе е заместник-председател на Световния съвет за селски туризъм (WRTC), президент на африканския клон на WRTC и бивш държавен министър на планирането и развитието на Етиопия.
Източник: БРИКС
