Навигиране по необходимост: китайско-руското партньорство и бъдещето на арктическото корабоплаване
През септември 2025 г. китайски контейнеровоз предприе пионерско пътуване от Нингбо до Феликстоу по Северния морски път (СМП). Пътуването подчерта нарастващия интерес на Пекин към развитието на арктическото корабоплаване
Плащане в БРИКС чрез механизъм за дигитален клиринг на местни валути
Този коментар разглежда ефективността и ефикасността на сътрудничеството между Китай и Русия по отношение на Северния морски път. Той изследва ползите за санкционираната икономика на Русия, както и нарастващото влияние на Китай в Арктика. Разглежда и структурните уязвимости и контрастните глобални възприятия, които оформят развиващия се геополитически ред на Арктика.
Въведение
Москва отдавна представя Северния морски път като „Новия път на коприната“ – обещаващ коридор, свързващ Азия и Европа през северното крайбрежие на Русия. В продължение на години той оставаше до голяма степен амбициозен поради тежките ледени условия и неадекватната инфраструктура. Високите разходи също така направиха Северния морски път предизвикателна алтернатива на традиционните морски маршрути. Застрахователните премии бяха особено високи, повече от два пъти по-високи от тези на Суецкия канал поради повишения риск от щети от лед и екологични опасности.
През септември 2025 г. обаче Китай даде нов тласък на проекта, когато контейнеровозът „Истанбулски мост“ напусна пристанището Нингбо-Джоушан за пристанището Феликстоу в Обединеното кралство. Това отбеляза първото пътуване на планирана експресна услуга Китай-Европа през Арктика, стартирана като пробен период, а не като напълно оперативна услуга. Това беше важно, защото пътуването намали транзитното време с по-малко от три седмици, което показва увереността на Пекин в жизнеспособността на Северния морски път. Приблизително по същото време китайските терминали в Гуанси получиха и друга пратка втечнен природен газ (LNG) от руския Arctic LNG-2, което подчертава непрекъснатостта на китайско-руското енергийно сътрудничество въпреки западните санкции.
Тези развития подчертават двойната роля на Северния морски път: първо, като експериментална търговска артерия, и второ, като жизненоважна артерия за санкционирания руски енергиен износ, като по този начин подкрепят нарастващите енергийни нужди на Китай.
Печалби на Русия: Икономическа и стратегическа устойчивост
Русия печели от повече от превоз на товари, когато Китай използва Северния морски път (СМП). Маршрутът също така осигурява на Русия значителни транзитни такси и приходи от инфраструктура от контейнерния трафик, пътуващ от Китай до западни пристанища. Освен това, както заяви главният изпълнителен директор на държавната корпорация „Росатом“ Алексей Лихачов, се очаква контейнерният трафик от Китай до западните пристанища по Северния морски път (СМП) да се удвои на годишна база.
Това сътрудничество показва, че дори ако западните санкции блокират традиционните маршрути на Русия, Арктика все още може да играе ключова роля в поддържането на глобалните връзки на страната. Продължаването на доставките на втечнен природен газ (LNG) до Китай по Северния морски път (NSR) ще позволи на Русия да избегне контролираните от Запада финансови и застрахователни системи. Готовността на Китай да приема санкционирани товари поддържа живи арктическите енергийни проекти, въпреки че печалбите може да са ограничени, което прави Китай важен партньор за Русия.
Например, през октомври 2025 г. китайските митнически данни разкриха, че Русия е изнесла със 76,7% повече втечнен природен газ (LNG) за Китай по обем, отколкото през октомври 2024 г. Стойността на този износ обаче се е увеличила само с 31,8%, което означава 25% спад в средната цена на тон, получавана от руските производители. Тези по-ниски цени са резултат от западните санкции и липсата на алтернативни пазари и оказват пряко влияние върху маржовете на печалба на проекти като Arctic LNG-2. Това прави Китай незаменим, макар и по-малко доходоносен партньор за Русия.
По-малките усилия на Китай за корабоплаване помагат да се демонстрира, че NSR може да обслужва международни търговски пътища, освен че задоволява вътрешните нужди на Русия. Чрез партньорство с Русия чрез NewNew Shipping Line, Китай помага за финансирането и разширяването на ключова арктическа инфраструктура в Архангелск. Съобщава се, че компанията е готова да инвестира до 200 милиарда рубли в дълбоководно пристанище, а нейният кораб NewNew Polar Bear вече е осъществил множество пътувания по Северния морски път (СМП) между Китай и Архангелск.
Предизвикателства и рискове: Зависимост и екологични разходи
Въпреки че участието на Китай в Северния морски път (СМП) е от полза за Русия в краткосрочен план, то също така създава дългосрочни проблеми. Русия инвестира значително в пристанища и ледоразбивачи, докато Китай допринася с известно финансиране и товари. Например, през 2023 г. товарният трафик по Северния морски път е възлизал на 36,256 милиона тона, което е с 6,4% повече на годишна база. Операторът е ескортирал 412 кораба (брутен тонаж ~54,9 милиона тона) по СМП.
Освен това през февруари 2023 г. беше подписан договор за изграждането на 5-ия и 6-ия последващи многофункционални ядрени ледоразбивачи, които ще бъдат пуснати в експлоатация съответно през 2028 г. и 2030 г. Нарастващото търсене на руски суров петрол в Китай доведе до рекордни транзитни товари по Северния морски път през 2023 г. Повече от дузина пратки са доставили 1,5 милиона метрични тона суров петрол от Балтийско море до Китай през Арктика.
Общо по маршрута са превозени 2,1 милиона тона транзитни товари, надминавайки предишния максимум, определен през 2021 г. Поради това несъответствие в инвестициите Русия зависи от Китай и руските арктически инициативи може да пострадат, ако Китай се оттегли. Контейнерните пътувания са сезонни, а променящият се морски лед прави целогодишното обслужване много несигурно.
Въпреки че Русия и Китай са обсъждали устойчивостта, сътрудничеството им разчита на изкопаеми горива и въглеродно интензивно корабоплаване, което рискува емисии на черен въглерод, разливи на нефт и щети върху екосистемите. Голяма авария може да навреди на доверието в NSR като глобален търговски маршрут. Китай „уважава законодателните, правоприлагащите и съдебните правомощия на арктическите държави във водите, подлежащи на тяхната юрисдикция“. Това означава, че макар Пекин да не оспорва открито контрола на Русия над NSR, той очертава сътрудничеството си по отношение на спазването на UNCLOS и международното право. Този подход укрепва суверенитета на Русия, но поставя Китай в противоречие със западните морски сили. Той също така оспорва имиджа на Китай като неутрален, основан на правила участник.
Глобални реакции: скептицизъм, прагматизъм и оспорване
Реакциите на света на дейностите на Китай в Арктика са смесени. Съединените щати и Европейският съюз разглеждат Китай като стратегически конкурент и неарктически заинтересован участник, който се стреми да разшири влиянието си в региона. Те са обезпокоени и от ролята на Китай в подпомагането на Русия да заобикаля западните санкции чрез енергийно сътрудничество и дейности на скрит флот, които подкопават усилията за икономическа изолация на Москва.
Скандинавските страни признават икономическия потенциал на арктическото корабоплаване. Въпреки това те са предпазливи.
Сътрудничеството им с Китай се основава на зачитане на научните и екологични стандарти. В Азия страните от АСЕАН и Индия възприемат по-прагматичен подход. Те наблюдават експериментите на Китай, за да видят дали арктическото корабоплаване би могло да е от полза за търговията им. Трафикът по NSR обаче все още не е рентабилен и зависи от политическата стабилност на Русия. В крайна сметка, критиците на арктическия ангажимент на Китай твърдят, че подкрепата на Русия и разчитането на въглеродно интензивната арктическа търговия биха могли да застрашат международното управление и опазването на околната среда.
Китайско-руското сътрудничество: Променящ се съюз
Китайско-руското арктическо сътрудничество се е развило, но е ограничено и от различащите се приоритети, руската предпазливост и селективното участие на Китай. Голяма част от сътрудничеството им е географски ограничено до арктическата зона на Русия и съседните води. Това включва сътрудничество в корабоплаването, енергетиката и символични военни учения, като например съвместните военноморски и въздушни учения „Северна/Взаимодействие-2024“ и стратегическото учение „Океан-2024“.
Това сътрудничество се обуславя както от необходимостта на Русия след санкциите, така и от дългосрочната стратегия. Важно е да се отбележи, че и двете държави представляват независими, дългосрочни предизвикателства за арктическия ред. Русия прави това чрез милитаризация и асертивни действия, докато Китай преследва постепенния си стремеж да се превърне в „полярна велика сила“.
Неотдавнашното пътуване Нингбо—Феликсстоу подчертава тези променящи се динамики. Стартирането на контейнерен рейс от Нингбо до Феликстоу през Северния морски път (СМП) от Китай демонстрира селективния подход на Пекин към арктическите възможности. Пътуването показва как Китай се възползва от възможностите, които са в съответствие със стратегическите му интереси. Едновременно с това помага на Москва да смекчи въздействието на все по-строгите западни санкции, насочени към ограничаване на Русия.
Заключение
Северният морски път достигна стратегическа точка на пречупване през 2025 г. Китайски контейнеровози вече редовно плават по маршрута, а санкционираният арктически втечнен природен газ (LNG) постъпва безпрепятствено в китайските терминали. За Русия това партньорство вече не е бонус – то е кислород. Всяко пътуване и всяко съвместно предприятие обаче засилва асиметрията: Москва доставя ледоразбивачите и правните документи; Пекин придобива товара, екипажите и бъдещото влияние.
Западните санкции не успяха да прекъснат арктическия маршрут на Русия, защото Китай избра да го запази отворен. Освен ако Западът бързо не развие надеждни икономически, правни и навигационни контрагенти, Северният морски път ще се превърне в силно натоварен китайско-руски коридор, действащ извън обсега на Запада. Арктика все още е зона на конкуренция, но решаващият играч вече не е Русия. Това е Китай и възможността за промяна на този резултат бързо се затваря.
Медха Бхардуадж е докторант в Центъра за руски и централноазиатски изследвания към Училището по международни изследвания към Университета Джавахарлал Неру (JNU).
Източник: БРИКС
