Иран демонстрира единство под сянката на войната и натиска от САЩ
Техеран, Иран – Среща между двама от лидерите на Иран може да изглежда рутинна, но заявлението на президента Масуд Пезешкиан, че е провел положителен разговор с върховния лидер Моджтаба Хаменей, е опит да се противодейства на усилията на Съединените щати да представят ръководството на Ислямската република като разделено.
Китай влиза в ролята на ключов посредник във войната между САЩ и Иран
Съобщението на Пезешкиан в четвъртък изглежда бележи първия път, в който президентът успява да получи аудиенция при Хаменей, откакто той е избран преди два месеца за най-влиятелния пост в Иран.
Той не уточнява кога се е състояла продължилата два часа и половина среща, но заявява, че Хаменей е създал атмосфера на „доверие, спокойствие, солидарност и пряк диалог“, съобщават държавните медии.
След убийството на аятолах Али Хаменей и други лидери в началото на войната на 28 февруари американският президент Доналд Тръмп и други представители прокарват тезата, че военните, службите за сигурност и политическите власти в Техеран са разделени.
„Настъпи моментът Иран да направи разумния избор“, заявява американският държавен секретар Марко Рубио пред репортери в Белия дом в понеделник, след като Вашингтон предлага ново предложение за постигане на разбирателство с Иран. „За тях не е лесно да направят това, защото имат разлом в собствената си система на управление. Освен това хората на върха на това правителство, меко казано, не са с всичкия си.“
Iran International — базирана в Лондон медия, противопоставяща се на Ислямската република — съобщава тази седмица, позовавайки се на неназовани източници, че Пезешкиан е бил разгневен от военни операции, наредени от Ахмад Вахиди, Али Абдолахи и други командири на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), и е обмислял оставка, преди да прибегне към среща с върховния лидер, който се възстановява от наранявания, получени при атаката, убила баща му.
Но началникът на кабинета на президента и неговият заместник по комуникациите дават отделни интервюта за свързаната с държавата агенция ISNA, в които заявяват, че Пезешкиан и командирите на IRGC вземат решения на съвместни срещи и че твърденията за оставки и разцепления са „фалшиви новини“.
IRGC на върха
IRGC и свързаният с него апарат за сигурност затвърждават централната си роля в стратегическото вземане на решения в Иран, особено по отношение на Ормузкия проток, казват експерти пред Al Jazeera.
„Смятам, че военните и службите за сигурност около Моджтаба Хаменей в момента имат огромно влияние — вероятно по-голямо от когато и да било през последните години, защото войната увеличи значението на принудителната сила, възпирането и единството“, казва Сина Туси, старши външен сътрудник в базирания във Вашингтон Център за международна политика.
Анализаторът посочва, че Висшият съвет за национална сигурност формално остава водеща институция, но на практика решенията вероятно минават през по-тесни връзки, свързани с офиса на върховния лидер, висши фигури от IRGC и доверени служители като ръководителя на сигурността Мохамад Багер Золгадр.
„На този етап е трудно да си представим каквото и да било значимо споразумение за протока без тяхното одобрение“, казва Туси. „Ормуз все повече се разглежда не просто като икономическа теснина, а като едно от основните стратегически средства за възпиране на Иран, особено след като войната показа, че Иран все още може да застрашава корабоплаването и енергийните потоци въпреки седмиците на интензивни американски и израелски бомбардировки.“
Саид Лейлаз, анализатор по политически и икономически въпроси в Техеран, близък до управляващите, казва, че според него, макар сред някои фигури в ръководството на Ислямската република да има различия в мненията, всички са се обединили около новия върховен лидер.
Лейлаз заявява, че иранските власти са единни относно необходимостта да запазят контрола над Ормуз, докато американската морска блокада на иранските пристанища продължава и увеличава натиска върху иранските домакинства.
„Но американците не искат да направят никакви отстъпки. Те започнаха морската блокада веднага след примирието. След това казаха, че искат да отворят протока, а после се отказаха“, казва той пред Al Jazeera.
„Всичко това сигнализира на Ислямската република, че ако се откаже от контрола върху протока без сериозно геополитическо споразумение, няма да може да си го върне и следователно ще загуби.“
„Капитулация“
Иранските власти продължават да обменят дипломатически послания с Вашингтон чрез посредници, като същевременно изразяват недоверие към другата страна.
Пезешкиан и други представители подчертават, че не могат да се съгласят на сделка, която би означавала капитулация, въпреки заплахите за масирани бомбардировки срещу енергийната инфраструктура на Иран.
Външният министър Абас Арагчи пътува до Китай тази седмица и също така остава в тесен контакт с Русия.
„Нашите китайски приятели смятат, че Иран след войната е различен от Иран преди войната“, заявява дипломатът след срещите си, като добавя, че „международната позиция на Иран се е подобрила и страната е доказала своите способности и сила“.
Но Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху продължават да настояват за част от същите условия, поставяни още преди началото на войната — пълно спиране на обогатяването на уран в Иран и изземване на складирания дълбоко под земята високообогатен уран.
Лейлаз, анализаторът от Техеран, заявява, че Иран може да направи временни компромиси по ядрената си програма, но няма напълно да се откаже от обогатяването.
Той посочва, че макар блокадата да вреди на Иран, тя оказва негативно влияние и върху регионалните съюзници на САЩ като Бахрейн, Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт. Според него те имат по-нисък праг на издръжливост от Иран, който от години е подложен на санкции от САЩ и ООН.
Базираният във Вашингтон Туси заявява, че един по-силно милитаризиран ирански режим в бъдеще може да бъде по-малко заинтересован от широко сближаване със САЩ и повече съсредоточен върху възпирането, стратегическата самодостатъчност и задълбочаването на връзките с незападни сили.
„В същото време системата все още изглежда заинтересована да избегне пълномащабна война, ако успее да осигури признаване на основните си интереси и да избегне икономическо задушаване. Затова смятам, че най-вероятният сценарий е продължителна, контролирана конфронтация, съчетана с периодична дипломация, а не пълна нормализация или незабавна тотална война“, казва той.
