„Прогресивна България“ обяви начало на съдебната реформа и поиска дълбоки промени в системата
Темата за съдебната реформа отново се превръща във водещ политически акцент, след като „Прогресивна България“ официално заяви, че страната се нуждае от незабавни и дълбоки промени в съдебната система. Представители на формацията подчертаха, че реформата вече не може да бъде отлагана, тъй като общественото доверие към институциите продължава да намалява. Според тях България е достигнала критичен момент, в който политиците трябва да покажат реална воля за промяна и гарантиране на върховенството на закона. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
„Прогресивна България“ предлага спешни мерки срещу високите цени и спекулата на пазара
От „Прогресивна България“ заявиха, че съдебната система има нужда от по-голяма прозрачност, отчетност и независимост. Те смятат, че през последните години обществото многократно е ставало свидетел на политически зависимости, липса на ефективен контрол и усещане за безнаказаност, което подкопава доверието в държавата.
Политическата формация подчертава, че основната цел на реформата трябва да бъде изграждането на справедлива и независима съдебна власт, която да работи в интерес на гражданите, а не под натиск от политически или икономически кръгове. Според тях именно липсата на реални промени е една от причините България да продължава да бъде критикувана по темите за корупцията и върховенството на закона.
„Епицентър“ отбелязва, че според представителите на „Прогресивна България“ процесът по съдебната реформа вече е започнал и няма връщане назад. Те смятат, че общественият натиск за промени ще продължи да расте, а политическите сили ще бъдат принудени да заемат ясна позиция по въпроса.
Според анализатори темата за съдебната реформа постепенно се превръща в основен фактор за политическото бъдеще на много партии. Все повече граждани поставят именно въпросите за прозрачността, борбата с корупцията и независимостта на институциите сред най-важните проблеми пред страната.
Маринов NEWS следи внимателно развитието на политическите процеси около съдебната система, тъй като темата остава сред най-обсъжданите както в парламента, така и в обществото. Според експерти именно реформите в съдебната власт ще бъдат решаващи за бъдещото развитие на България и за доверието на международните партньори към страната.
От „Прогресивна България“ подчертават, че промяната трябва да бъде не само законодателна, но и институционална. Те настояват за механизми, които да гарантират реален контрол, отчетност и ограничаване на политическото влияние върху съдебната система.
Според представители на формацията българските граждани вече очакват конкретни резултати, а не поредни политически обещания. Те са категорични, че обществото е уморено от години на скандали, липса на справедливост и усещане за двойни стандарти в правораздаването.
В политическите среди темата за реформата продължава да предизвиква остри реакции. Част от политическите сили подкрепят идеята за сериозни промени, докато други предупреждават, че прибързаните действия могат да доведат до нови конфликти между институциите. Независимо от различията обаче, натискът за промяна остава изключително силен.
Анализатори отбелязват, че съдебната реформа ще бъде една от най-важните теми в българската политика през следващите месеци. Очаква се дебатите около Конституцията, прокуратурата и независимостта на съдебната власт да продължат с пълна сила както в парламента, така и в обществото.
НАКРАТКО ВСИЧКИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ:
Бившият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, както и бившият председател и и.ф. председател на Върховния административен съд Георги Чолаков няма да могат да влязат като членове в бъдещия Висш съдебен съвет.
Това регламентират промените в Закона за съдебната власт, които „Прогресивна България“ внесоха днес в Народното събрание, пише „Сега“ бг.
Предложената разпоредба гласи, че няма да могат да са членове на ВСС хора, които в последните 7 години са били главен прокурор или председател на върховен съд или техен заместник, или е бил и.ф. на тази длъжност за повече от 6 месеца. Това поставя в забранителния списък както Сарафов, така и Чолаков, но и бившите главни прокурори Иван Гешев и Сотир Цацаров, както и бившият председател на Върховния касационен съд Лозан Панов и всичките им заместници.
„Целта е да се прекъсне възможността за пренасяне на институционално влияние от върховете на системата към органа, който следва да осъществява независимо управление и кадрова политика“, пише в мотивите.
Налага се и прословутият мораториум върху кадровите решения на Висшия съдебен съвет, ако мандатът на членовете му е изтекъл преди повече от 1 година. В настоящия случай мандатът изтече през октомври 2022 г.
Прекратяват се висящите конкурси за шефове в системата.
Законът казва, че ВСС няма да може да взема решения, които пряко засягат организацията и функционирането на съдебната система или касаят нейната независимост. Подробно са изредени и тези решения. Все пак се прави изключение за освобождаването от длъжност на магистрати, което означава, че няма пречка да продължат всички дисциплинарни производства.
Освен това по изключение мораториумът ще спира, ако е застрашено нормалното функциониране на системата и има обоснована необходимост.
Месец след влизането в сила на закона ще трябва да бъдат избрани нови и.ф. главен прокурор и председател на ВАС, но този път не от съответната колегия, а от Пленума на ВСС.
Регламентира се също, че когато министърът обжалва решение на съвета, жалбата му да спира изпълнението му.
Друг любопитен детайл е, че се отменят всички командировки, направени от председателя на ВАС.
Освен това се отменя и раздуването със закон на щата на ВАС. Отменят се и всички актове, издадени в изпълнение на този текст, а административните дела по темата се прекратяват.
ИЗБОРЪТ НА НОВ ВСС
Магистратите ще изберат своята квота в съвета, като гласуват с хартиени бюлетини. Секциите ще са в окръжните съдилища. Изборите трябва да бъдат организирани в едномесечен срок от влизането в сила на закона. Връщането към хартиените бюлетини се оправдава с недостатъците в използваната от ВСС система за електронно гласуване на последните произведени избори, както и липсата на нова надеждна и сигурна система.
Колкото до парламентарната квота, процедурата ще включва проверка от специална парламентарна комисия, на които всички институции и граждани ще са длъжни да съдействат.
За членове на ВСС ще могат да се издигат хора с поне 15 години юридически стаж, високи професионални и нравствени качества.
Източник: Маринов NEWS
