746 души от 52 държави са стигнали до Космоса: кои страни водят новата космическа надпревара
Преди 69 години един малък съветски спътник променя историята. Sputnik 1 става първият изкуствен обект в орбита около Земята и поставя началото на космическата ера. Днес повече от 80 държави са изпращали спътници в орбита, а най-малко 746 души от 52 страни са достигнали Космоса. Но зад впечатляващата международна статистика стои огромно неравенство – САЩ и Русия продължават да доминират човешките космически полети, Китай бързо изгражда собствен капацитет, а Индия се готви да стане едва четвъртата държава, способна сама да изпрати човек в Космоса. Следващата голяма надпревара вече не е само кой ще достигне орбита, а кой ще се върне на Луната и ще остане там. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Космос #NASA #Space #Луна #Астронавти #Русия #САЩ #Китай #Индия #Artemis #Гагарин #Sputnik #КосмическиПолети #Наука #МариновNEWS
Петролът влиза в дипломацията: Москва и Вашингтон търсят сделка отвъд украинския фронт
От Гагарин до Artemis: Хора от десетки държави са летели в Космоса, но само три страни могат сами да ги изпратят там
Al Jazeera отбелязва Световната седмица на Космоса с преглед на държавите, чиито граждани са напускали Земята.
Началото на историята е добре известно.
На 4 октомври 1957 г. Съветският съюз изстрелва Sputnik 1 – първия изкуствен спътник в орбита.
Четири години по-късно идва още по-големият пробив.
На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин става първият човек в Космоса. С кораба „Восток 1“ той прави една обиколка около Земята за 108 минути.
Следва американският отговор.
През юли 1969 г. Apollo 11 достига Луната, а Нийл Армстронг става първият човек, стъпил на нейната повърхност.
Това са символите на първата космическа надпревара.
Днешната картина обаче е много по-разнообразна.
Ако за граница на Космоса се използва линията на Карман на 100 километра над Земята, най-малко 746 души от 52 държави са я преминали.
В тази статистика влизат както професионални астронавти и космонавти, така и частни пътници.
САЩ остават далеч напред.
369 души, свързани със страната, са пътували в Космоса.
Съветският съюз и Русия заедно са изпратили 138.
Китай е трети с 29 души.
Но има една много важна разлика между това гражданин на дадена страна да достигне Космоса и самата държава да има възможност да го изпрати.
До момента само Съветският съюз/Русия, САЩ и Китай са изградили независима способност да извеждат хора в Космоса със собствени ракети и пилотирани кораби.
Много от останалите държави разчитат на партньорства с една от тези сили.
Индия иска да промени това.
Планираният пилотиран полет Gaganyaan през 2027 г. трябва да превърне страната в четвъртата държава със собствен капацитет за пилотирани космически мисии.
Космосът постепенно се променя и по друг начин.
Исторически човешките полети са почти изцяло мъжка област.
От 746 души само 112 са жени – приблизително 15 процента.
Валентина Терешкова става първата жена в Космоса още през 1963 г. САЩ изпращат първата си жена, Сали Райд, едва през 1983 г.
През последните години съотношението започва да се променя, включително заради развитието на частните космически полети.
Те променят и възрастовите граници.
Типичният човек при първото си пътуване в Космоса е около 40-годишен, но частните мисии значително разширяват диапазона.
Най-младият космически пътник е бил на 18 години, а най-възрастният – на повече от 90.
Но най-голямата промяна тепърва предстои.
През април 2026 г. екипажът на Artemis II обиколи Луната и достигна повече от 406 000 километра от Земята – нов рекорд за разстояние при пилотиран полет.
Следващите мисии трябва да подготвят връщането на хора на лунната повърхност.
Според сегашния график Artemis III през 2027 г. трябва да тества в земна орбита скачването с лунни апарати, разработвани от SpaceX и Blue Origin, а Artemis IV е насочена към пилотирано кацане близо до южния полюс на Луната през 2028 г.
Китай има собствена цел – изпращане на астронавти на Луната около 2030 г.
Така повече от половин век след Apollo човечеството отново се насочва към най-близкия си небесен съсед.
Разликата е, че този път залогът е по-голям.
Новите програми не разглеждат Луната само като място за кратко посещение. Целта е изграждане на инфраструктура, натрупване на опит за продължително присъствие и подготовка за още по-далечни мисии.
Това означава, че Космосът все повече се превръща едновременно в научна, икономическа и геополитическа среда.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че цифрата 52 държави създава впечатление за силно международно присъствие в Космоса, но реалната способност за самостоятелни пилотирани мисии остава концентрирана в ръцете на само няколко сили. Следващото десетилетие може да промени това. Индия се готви за собствен пилотиран полет, Китай преследва Луната, а САЩ се опитват да върнат хора на нейната повърхност. Първата космическа надпревара беше символ на Студената война. Новата е по-сложна – в нея участват държави, частни компании, международни партньорства и огромни икономически интереси. Въпросът вече не е само кой ще стигне пръв, а кой ще успее да изгради трайно присъствие извън Земята.
Източник: Маринов NEWS
