Триумфът на Моди: Индия се приближава към ерата на еднопартийната доминация
За първи път в своята 46-годишна история партията „Бхаратия Джаната“ (BJP) на индийския премиер Нарендра Моди печели щата Западен Бенгал – вероятно най-значимата победа на хиндуистката националистическа партия от 2014 г., годината, в която Моди за първи път идва на власт.
Европа в тревога: страхове от „прозорец на възможност“ за Путин да тества НАТО
Изборите за законодателни събрания се провеждат на няколко дати през април в Западен Бенгал, още три индийски щата – Тамил Наду, Асам и Керала – както и във федерално управляваната територия Пудучери.
BJP запазва Асам за трети пореден мандат, а коалицията, в която участва, също се връща на власт в Пудучери. Южният щат Тамил Наду става свидетел на възхода на още една филмова звезда, продължавайки дългата традиция на щата кино икони да се превръщат в политически лидери. Актьорът Джоузеф Виджай разбива дългогодишната доминация на двете водещи партии в щата с новосъздадена политическа формация и е на път да стане следващият главен министър.
В съседна Керала комунистическото правителство губи от традиционния си съперник – алианс, воден от Индийския национален конгрес. Това е познат изборен цикъл за щата, но той бележи и първия път от 50 години насам, в който левицата не контролира нито един индийски щат.
Но макар всеки от тези избори да има значение – и ще се върнем към тях – резултатът в Западен Бенгал е най-важният извод от присъдата на избирателите в понеделник.
Историческите корени на съвременна Индия
Бенгал е мястото, откъдето започва историята на индийския колониализъм след битката при Пласи в средата на XVIII век, когато Британската източноиндийска компания побеждава владетеля на Бенгал и се превръща от търговска компания във военния инструмент на британския империализъм в Южна Азия.
Около 150 години по-късно, през 1905 г., британците разделят Бенгал – първият голям случай на териториално разделение по религиозен признак в модерна Южна Азия. Като отделя предимно мюсюлманските източни райони от западните области с хиндуистко мнозинство, тогавашният британски вицекрал лорд Кързън създава политически модел, при който религиозната принадлежност се превръща в основа за териториално и политическо разграничение.
Макар разделението да е отменено през 1911 г., то катализира ново политическо съзнание в региона, което приема различни форми по време на антиколониалното движение и създава национални фигури от всякакви идеологически направления, включително няколко идеолози на хиндуисткия национализъм. Най-известният сред тях е Шяма Прасад Мукерджи – основател на предшественика на BJP, „Бхаратия Джан Санг“.
Мукерджи основава „Джан Санг“ две години преди смъртта си през 1953 г., за да защитава идеята за културно обединена Индия. Той се противопоставя на специалния статут, предоставен на управлявания от Индия Кашмир, след като Индия и Пакистан стават независими държави през 1947 г. Моди изпълнява мечтата на Мукерджи, като премахва частичната автономия на спорния регион седмици след като идва на власт за втори мандат през 2019 г.
Обръщайки се към партийните си активисти в понеделник вечерта, Моди заявява, че победата в Западен Бенгал „ще донесе покой на душата му [на Мукерджи]“.
Но въпреки исторически утвърдените религиозни разделения, след обявяването на своята независимост Бенгал развива далеч по-сложна и многопластова политическа динамика. През 1977 г. щатът избира комунистическо правителство, което остава на власт рекордните 34 последователни години, преди центристката партия „Тринамул Конгрес“ (TMC), водена от вече отиващата си главна министърка Мамата Банерджи, да го свали през 2011 г.
Щатът също така остава относително спокоен през някои от най-бурните периоди в съвременна Индия.
През 1984 г. антисикхски бунтове избухват в много щати след убийството на премиера Индира Ганди от нейните сикхски телохранители. Смята се, че около 3000 сикхи са убити в столицата Ню Делхи. Западен Бенгал остава спокоен. Осем години по-късно щатът отново се превръща в убежище от общонационалното кръвопролитие, избухнало след разрушаването през 1992 г. на джамия от епохата на Моголите в щата Утар Прадеш от хиндуистки радикали, водени от партията на Моди.
Ще успее ли Западен Бенгал да съхрани дългогодишния си облик на относителна междуобщностна хармония и политическа изключителност под управлението на BJP? Това е един от големите въпроси след изборните резултати.
„Лотосът разцъфна“ – въпросът е как
Западен Бенгал е дом на близо 100 милиона души, 27 процента от които са мюсюлмани. BJP, възползвайки се както от натрупаното недоволство срещу Банерджи, така и от собствената си изпитана антимюсюлманска реторика, печели впечатляващите 207 места и свежда TMC до 80 депутати в 294-членното събрание – забележителен възход за партия, която до преди десетилетие има едва три места.
„Лотосът разцъфна в Западен Бенгал!“, публикува Моди в X в понеделник следобед, визирайки символа на BJP, докато служители на Избирателната комисия на Индия (ECI) все още броят гласовете. Той нарича това „историческа победа“, която „ще остане незабравима“, и обещава „политика на добро управление“ в щата.
ECI – автономен конституционен орган, ръководен от назначени от правителството бюрократи – е подложена на сериозни критики от 2014 г. насам. Опозиционни партии и изборни наблюдатели я обвиняват в кражба на гласове, измами, манипулации и, напоследък, в спорна ревизия на избирателните списъци, лишила около 2,7 милиона души от правото им на глас в Западен Бенгал.
ECI отрича обвиненията, но анализ на заличените избиратели в Западен Бенгал, изготвен от базирания в Колката независим изследователски институт SABAR, показва, че мюсюлманите са засегнати непропорционално, главно в райони, където съставляват голяма част от населението и биха могли да наклонят везните на изборите.
Според политическия коментатор Йогендра Ядав заличаването на 2,7 милиона гласа се равнява на 4,3 процента от подадените гласове в Западен Бенгал – на избори, в които преднината на BJP пред TMC е около 5 процента.
„Въпросът е неизбежен: ако на тези 27 лакха [2,7 милиона] души беше позволено да гласуват, как това щеше да повлияе на резултата?“, пита той в колонка за Indian Express във вторник, призовавайки опозицията да спре да легитимира „режисирани изборни резултати“, които поставят под съмнение честността на изборния процес.
Банерджи, която изненадващо губи собствения си мандат, обвинява BJP, че е „откраднала повече от 100 места“. „Избирателната комисия е комисията на BJP“, казва тя пред репортери в Колката, столицата на щата, като обещава „да се върне“.
Ще последва ли BJP модела от Асам в Бенгал?
Историческата победа на BJP в Западен Бенгал следва позната изборна стратегия, в която разпалването на антимюсюлмански настроения е централен елемент.
В предизборните си речи лидерите на партията, включително Моди, обвиняват мюсюлманите, че са „бангладешки инфилтратори“, докато BJP призовава за хиндуистка консолидация, за да бъдат прогонени „нелегалните имигранти“ от щата. След като BJP поема Западен Бенгал, страховете от репресии срещу предполагаемо „нелегални“ мюсюлмански жители стават още по-силни.
В щат, известен с уличните си сергии за храна, предлагащи разнообразни рибни и месни деликатеси, включително говеждо, не може да се изключи натиск за налагане и насърчаване на вегетарианството. Управлявани от BJP щати вече се опитват да наложат ограничения върху продажбата и консумацията на месо, особено говеждо.
Само рибата вероятно ще остане изключение. Основна храна както за хиндуисти, така и за мюсюлмани, рибата в Западен Бенгал не е просто източник на протеин – тя е неразделна част от бенгалската култура, присъстваща в сватби и дори религиозни ритуали. За да разсеят страховете, че BJP ще контролира хранителните избори на хората, ако спечели изборите, много партийни лидери водят кампания с риба в ръка.
Моди изглежда има именно тези страхове предвид, когато в понеделник благодари на жителите на Западен Бенгал, че са избрали BJP.
„Нашето управление в синхрон между Ню Делхи и щатската власт ще гарантира равни възможности и уважение за всички слоеве на обществото“, публикува Моди в X, визирайки модел на политическа и административна координация между централното правителство и управляваните от BJP щати, който според партията ускорява провеждането на политики и насърчава развитието.
Но Моди често обещава да работи за „всички слоеве на обществото“. Успешната му кампания през 2014 г. е изградена около лозунга „Sabka Saath, Sabka Vikas“, което означава „Подкрепа за всички, развитие за всички“.
На практика обаче BJP налага съвсем различен тип „правителство с двойна опора“ в няколко щата – а един от тях, съседният Асам, дава представа какво може да очаква Западен Бенгал.
Асам и Западен Бенгал имат съответно 263 км и 2216 км граница с Бангладеш – държава с мюсюлманско мнозинство, която обявява независимостта си от Пакистан с военната помощ на Индия през 1971 г.
Много преди колониалните картографи да разделят субконтинента на съвременните му държави, хора от днешен Бангладеш мигрират към днешен Асам, за да работят в оризовите полета и чаените плантации.
Днес една трета от 31-милионното население на Асам е мюсюлманско – най-високият процент сред индийските щати – като мнозинството от тези хора исторически мигрират към североизточния щат на различни вълни. Тези мюсюлмани от бенгалски произход, пренебрежително наричани „мии“, са обект на ксенофобски кампании от десетилетия – кампании, които BJP активно подкрепя, откакто идва на власт в щата през 2016 г.
Със 102 места в 126-членното събрание на Асам главният министър Химанта Бисва Сарма се завръща с още по-голямо мнозинство от това през 2021 г. Категоричната победа вероятно ще насърчи още по-твърд курс срещу мюсюлманите. През последните пет години той и правителството му демонизират общността като „инфилтратори“, изселват хора от земите им и разрушават домовете им.
Спорно прекрояване на избирателните райони прави голямата мюсюлманска избирателна база в щата много по-малко влиятелна, отколкото преди. От 19-те депутати от опозиционния Конгрес, избрани в Асам, 18 са мюсюлмани – ясен знак за религиозната поляризация в щата.
В предизборните си речи тази година Сарма обещава още по-строги мерки, като се заканва да „пречупи гръбнака“ на „нелегалните бангладешки мюсюлмани“. Той се ангажира да въведе Единен граждански кодекс – силно поляризиращо предложение, което заменя личните закони, основани на религията. В манифеста си BJP също обещава закони срещу предполагаемите принудителни религиозни покръствания и срещу така наречения „любовен джихад“ – недоказана крайнодясна конспиративна теория, според която мюсюлмански мъже въвличат хиндуистки жени в бракове, за да ги обърнат към исляма.
Отвъд Западен Бенгал
Южният щат Тамил Наду – един от най-развитите в Индия – поднася изненада.
Щатът има дълга история на филмови звезди, превръщащи се в политици. Актьорът Виджай, който създава партията Tamilaga Vettri Kazhagam (TVK) едва преди две години, разгромява управляващия алианс, воден от Dravida Munnetra Kazhagam (DMK), като печели 108 места в 234-членното събрание. Подобно на Банерджи в Западен Бенгал, главният министър МК Сталин също губи собствения си мандат – шокиращо поражение за лидер, чието управление е признато за превръщането на Тамил Наду в най-бързо растящата икономика в Индия с впечатляващ ръст от 11 процента.
Възходът на Виджай прекъсва десетилетния дуопол на двете основни дравидски партии в Тамил Наду, чиито имена произлизат от мощно движение срещу кастовото неравенство. Двете дравидски партии също се противопоставят на опитите на доминирани от Северна Индия партии да наложат хинди – и свързаните с него така наречени висшокастови хиндуистки ценности – върху южните щати, където хинди не се говори.
51-годишният актьор обаче остава на 10 места от обикновеното мнозинство от 118 места в събранието на Тамил Наду и се нуждае от съюзници, за да състави правителство. Според медийни информации Конгресът и други регионални партии вероятно ще се присъединят към неговото управление.
В съседна Керала, която се гордее с показатели за развитие, по-добри от тези на Съединените щати, се случва познато редуване на властта. Комунистическото правителство, водено от главния министър Пинарайи Виджаян, губи от алианс, ръководен от Конгреса, който печели 101 от 140-те места. Мюсюлманите, които, както и в Западен Бенгал, съставляват около 27 процента от населението на щата, печелят една четвърт от местата, включително първата жена депутат от Indian Union Muslim League (IUML).
Въпреки десетилетните си усилия BJP на Моди не успява да постигне сериозен пробив в Керала и Тамил Наду. Но дори в тези два щата процентът на гласовете за BJP продължава да расте.
BJP, с Моди като министър-председател, отдавна е обвинявана, че подкрепя приятелски капитализъм. Партията отрича тези обвинения. Безспорно е обаче, че милиардери, смятани за близки до премиера, през последните години получават права върху все повече земи, гори и мини.
С резултатите от понеделник консолидацията на властта на BJP се засилва. Партията вече управлява или участва в управляваща коалиция в 21 от 28-те щата на страната. Тези щати обхващат близо 80 процента от 1,4-милиардното население на Индия – явление, наблюдавано за последно през 60-те години, когато Конгресът е на върха на влиянието си.
Критиците често наричат BJP „изборна машина“, с общи приходи от 712 милиона долара в сравнение с близо 96 милиона долара за най-близкия ѝ национален съперник – Конгреса, според оценка на изборния наблюдател Association of Democratic Reforms от 2025 г. „Това е състезание между Ferrari и велосипед“, както веднъж казва писателката и активистка Арундати Рой.
След като „машината“ постига един от най-значимите резултати в съвременната изборна история на Индия, резултатите от щатските избори укрепват позициите на Моди в средата на третия му мандат. Но те поставят и сериозни въпроси дали Индия не става все по-авторитарна. Движи ли се страната към доминация на една партия? И ще останат ли изборите в най-многолюдната демокрация в света свободни и честни?
