Болнични дългове, министерски бонуси и заплати като за друга държава
Троен скандал разтърсва здравната система: държавни болници трупат стотици милиони евро задължения, директори получават възнаграждения от десетки хиляди евро, а чиновници в Министерството на здравеопазването се оказват с доходи, които звучат като от паралелна реалност. На този фон младите лекари отново питат защо системата има пари за върха, но няма справедливост за хората, които реално лекуват пациентите. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Според публикуваната информация в „Гласове“, здравната система е изправена пред картина, която трудно може да бъде наречена просто административен проблем. Изданието посочва, че чиновници в Министерството на здравеопазването получават заплати над 8000 евро, докато директор на държавна болница е взел около 40 000 евро за месец. В същото време общите задължения на държавните болници надхвърлят 426 млн. евро, а просрочените са над 21 млн. евро към 31 март 2026 г.
„Най-шокиращата заплата от днешното изобилие от данни е на директора на болница „Лозенец“ – 40 000 евро за март“, пише „Гласове“. Този цитат обобщава сърцевината на скандала: не просто високи възнаграждения, а високи възнаграждения в система, която публично говори за недостиг, дефицити и невъзможност да задържи младите лекари. Когато една болница има дългове, а ръководството ѝ получава суми, непостижими за мнозинството медици, въпросът вече е политически.
Информацията е потвърдена и от Vesti.bg, където се съобщава, че министър Катя Ивкова е обявила общи задължения на държавните болници от 426 млн. евро, от които 21 млн. евро са просрочени. Vesti.bg също посочва данните за болница „Лозенец“ – приходи близо 7 млн. евро, разходи над 7 млн. евро, задължения от 20,4 млн. евро и директорско възнаграждение над 40 000 евро за март.
Особено показателен е случаят с „Пирогов“. По данни, цитирани от „Гласове“, приходите на спешния институт към 31 март 2026 г. са 25 млн. евро, разходите са около 24 млн. евро, а задълженията достигат 41,7 млн. евро. В същото време директорът е получил над 10 416 евро за януари и 12 659 евро за март. Това не е просто счетоводна статистика, а симптом за модел, при който финансовата отговорност видимо не тежи еднакво на всички.
Александровска болница също влиза в тази мрачна картина. Там приходите са над 21 млн. евро, разходите над 22 млн. евро, а задълженията надхвърлят 60 млн. евро. Въпреки това месечното възнаграждение на директора е 8559 евро, според данните, цитирани от „Гласове“ и потвърдени от други медии. На обикновения пациент тези числа звучат цинично: болниците са задлъжнели, лекарите протестират, но управленският слой очевидно не живее в режим на икономии.
В болница „Св. Екатерина“ дълговете са 28,3 млн. евро, а просрочените задължения са над 2 млн. евро. Заплатата на директора е над 8000 евро. В „Св. Наум“ приходите и разходите са около 2 млн. евро, общите задължения са над 2 млн. евро, а директорът е получил над 8000 евро за януари и над 10 000 евро за март. Това са числа, които изискват не обяснения в стил „методика“, а реална публична отчетност.
Скандалът не спира до директорските кабинети. По данни, поискани по Закона за достъп до обществена информация и огласени от инициативния комитет на младите медици „Бъдеще в България“, средната заплата на директор на дирекция в Министерството на здравеопазването за април 2026 г. е била 4563 евро. Най-високоплатеният директор е получил 9387 евро за един месец, а средният бонус за първото тримесечие е по-голям от месечната заплата на специализант.
На този фон младите лекари говорят за средно възнаграждение около 1180 евро. Разликата е не просто голяма, тя е унизителна за хората, които носят реалната отговорност пред пациента. Ако системата възнаграждава администрацията многократно по-добре от лекаря в отделението, тогава проблемът не е само в бюджета. Проблемът е в философията на управление – кой е ценен, кой е заменим и кой плаща сметката, когато болницата затъва.
Министър Катя Ивкова е заявила, че ще бъде преразгледана методиката за определяне на възнагражденията на членовете на съветите на директорите. Според БНР представителите на държавата в бордовете получават между 2000 и 4500 евро месечно, а в някои случаи сумарните им доходи стигат 6000, 7000 или 8000 евро. БНР цитира министъра, че понякога тези суми надхвърлят дори възнаграждението на самия принципал – министъра на здравеопазването.
Още по-тревожно е, че 17 държавни лечебни заведения са сключили договори за банкови кредити, като общият им размер достига 187,3 млн. лева. Dir.bg съобщава, че повече от половината от тези кредити са договорени с една финансова институция. Това отваря втори фронт на въпроси: не само защо болниците трупат дългове, а и при какви условия, с какъв контрол и с каква логика се финансира тази задлъжнялост.
Краткият анализ на Маринов NEWS е ясен: това не е единичен скандал със заплати, а диагноза на цял управленски модел. Докато младите лекари искат достойно базово възнаграждение, върхът на системата получава доходи, които трудно се защитават пред общество с разклатено доверие в здравеопазването. Ако няма персонална отговорност, публични критерии и реален контрол, следващият скандал няма да бъде изненада, а закономерност.
Източник: Маринов NEWS
