КС реши в полза на „Лукойл“: властта не може да продава или управлява чужд бизнес без съд и правила
Конституционният съд постави рязка граница пред държавната намеса в частната собственост, като отмени ключови правомощия на особения търговски управител на дружествата от групата „Лукойл“ в България. Управител, назначен от изпълнителната власт, вече не може безконтролно да продава акции и дялове, да подменя волята на собствениците или да се разпорежда с имущество извън обичайната дейност. Решението не премахва държавния надзор, но разбива законовия механизъм, превърнал временната защита на енергийната сигурност в потенциален инструмент за експроприация. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
„Хемус“ без асфалт, но с милиард аванси: държавата финансирала фирми вместо магистрала
Решението е прието единодушно на 21 юли 2026 година от всички 12 конституционни съдии по дело, образувано по искане на 51 народни представители. За противоконституционни са обявени части от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти. Оспорените текстове разширяваха режима на особено управление и позволяваха намеса не само в оперативната дейност, но и в собствеността, корпоративното управление и разпореждането с активи. Съдът приема, че тази намеса е преминала допустимата конституционна граница.
Скандалните правомощия бяха приети в края на 2025 година след санкционния натиск върху руската петролна компания „Лукойл“. Законодателят предостави на особения управител възможност да упражнява вместо акционерите правото им на глас, да променя управителните органи и при определени условия да продава акции или дружествени дялове. Купувачът и основните параметри на сделката трябваше да бъдат одобрявани от Министерския съвет. Проблемът беше очевиден: държавата получаваше влияние върху чужда собственост, без собственикът да разполага с пълноценна съдебна защита.
„Гласове“ обобщава последицата от решението с категоричната формулировка, че държавата вече няма да може „да упражнява вместо собствениците правото им на глас“. Това е центърът на спора: може ли изпълнителната власт да отстрани собственика от реалното управление, а нейният представител да решава съдбата на акциите, активите и ръководството? Конституционният съд отговаря отрицателно, когато липсват ясни критерии, ефективно обжалване и гаранции, че намесата преследва доказан публичен интерес.
Информацията на „Гласове“ се потвърждава пряко от официалния акт на Конституционния съд. В мотивите е записано, че законът е позволявал на държавата чрез назначения от нея управител да се разпорежда с акции, дялове и имущество. Съдът подчертава, че не са предвидени критерии, ограничаващи тази преценка, което поражда „опасността от произвол“. Допълнително е посочено, че продажбата би могла да бъде извършена в полза на всяко трето лице, включително конкурент на дружеството под особено управление.
Конституционната основа на решението е неприкосновеността на частната собственост по член 17, алинея 3 от основния закон. Държавата не може да владее, използва или отчуждава частно имущество въпреки волята на собственика, освен при строго определени условия. Принудителното отчуждаване се допуска само за държавни или общински нужди, които не могат да бъдат удовлетворени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Спорният режим за „Лукойл“ не следваше тази процедура, но произвеждаше сходен резултат — собственикът можеше фактически да загуби контрол над активите си.
Особено тежък дефект беше ограничаването на съдебния контрол. Оспорените разпоредби затваряха пътя за обжалване на решения, договори и вписвания, свързани с дейността на особения управител. Така собственикът можеше да бъде отстранен от управлението, активите му да бъдат прехвърлени, а възможността му да потърси независим съд — силно ограничена. Конституционният съд възстановява този контрол. След решението административните актове, действията на особения управител и свързаните вписвания отново могат да бъдат проверявани за законност, което е минимална гаранция срещу политически или икономически произвол.
Решението обаче не премахва самия институт на особения търговски управител. Държавата запазва възможността да назначава такова лице при законовите предпоставки, свързани с националната сигурност, обществения ред, критичните доставки и международните санкции. Управителят може да осъществява обичайната дейност на компанията и да предприема необходимите оперативни действия за нейното функциониране. Отпада възможността временният държавен надзор да се превърне в безсрочно и почти неограничено корпоративно управление, включително продажба на собственост и отстраняване на титулярите на правото на глас.
БТА припомня, че законовите промени са били приети на първо и второ четене в рамките на едно заседание след извънредно разглеждане в парламентарната енергийна комисия. Именно ускореното прокарване на толкова чувствителен режим повдигна въпроси за качеството на законодателния процес. Когато парламентът предоставя на правителството правомощия за разпореждане с активи за милиарди, бързината не е добродетел. Липсата на достатъчно обсъждане, точни критерии и защитни механизми се превърна в конституционен провал.
Решението има значение далеч отвъд конкретните дружества на „Лукойл“. Отменените разпоредби разширяваха приложението на особения режим към лица, занимаващи се със съхранение, транспорт, търговия на едро и дребно с нефтени продукти. Това създаваше риск държавният механизъм да достигне и до предприятия, които не контролират стратегическа инфраструктура. Конституционният съд фактически предупреждава, че енергийната сигурност не е универсално оправдание за административно завземане на частен бизнес. Извънредните обстоятелства могат да налагат контрол, но не отменят собствеността, правото на защита и разделението на властите.
Решението ще произведе действие след обнародването му в „Държавен вестник“, като противоконституционните текстове повече няма да могат да се прилагат. То не заличава автоматично всички предишни действия и не решава окончателно бъдещето на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“. Правителството и парламентът ще трябва да прецизират режима, ако искат едновременно да гарантират доставките и да спазят Конституцията. Възможни са нови правила за ограничен мандат, ясни основания, отчетност, независима оценка на активите и пълен съдебен контрол — гаранции, които първоначалният закон опасно беше пренебрегнал.
Краткият анализ на Маринов NEWS е безкомпромисен: парламентът се опита да облече потенциална експроприация в костюма на „особено управление“, но Конституционният съд разкъса маскировката. Националната сигурност изисква държавата да предотвратява енергийни кризи, а не да получава празен чек за продажба на чужда собственост. Това решение не е подарък за „Лукойл“ и не отменя санкциите; то защитава принцип, който утре може да засегне всеки български собственик. Власт без съдебен контрол и без ясни правила не е защита на обществения интерес, а рецепта за произвол.
Източник: Маринов NEWS
