София влиза в киевската църковна буря: патриарх Даниил оспори натиска за ликвидация на митрополията
Българският патриарх Даниил и редица митрополити от Българската православна църква се намесиха в един от най-взривоопасните религиозни процеси в Украйна. Писма в подкрепа на Киевската митрополия на Украинската православна църква са изпратени до съда, разглеждащ иска за нейното прекратяване. Ходът превръща София в пряк участник в сблъсък, където държавната сигурност, каноничното право и свободата на вероизповедание вече говорят на различни езици, а всяко решение може да отвори нова рана в православния свят. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
КС реши в полза на „Лукойл“: властта не може да продава или управлява чужд бизнес без съд и правила
Съдебното производство е образувано по иск на украинската Държавна служба по етнополитика и свобода на съвестта срещу юридическото лице „Киевска митрополия на Украинската православна църква“. Официалното съобщение на службата посочва номер на делото 855/11/25 и потвърждава, че производството е открито от Шестия апелативен административен съд през септември 2025 година. Това не е шумна политическа декларация, а правна процедура с потенциално опустошителни организационни и имуществени последици за църковното ръководство в Киев.
Украинските власти твърдят, че митрополията не е прекъснала убедително връзките си с Руската православна църква, подкрепяща войната на Москва. Киевската митрополия отхвърля обвинението и настоява, че действа самостоятелно след решенията, приети през май 2022 година. Именно тук започва опасната сива зона: държавата вижда канал за чуждо влияние, а духовенството говори за колективно наказание без индивидуално доказана вина. Спорът вече не е само кой на кого се подчинява, а докъде може да стигне държавата, когато националната сигурност се сблъска с религиозната автономия.
Според публикацията на „Гласове“ писмата от България са пристигнали непосредствено преди поредното съдебно заседание. Съдържанието им не е публикувано изцяло, затова категоричните политически тълкувания изпреварват наличните факти. Същественото послание обаче е предадено ясно: „Българският патриарх Даниил и йерарси на Българската православна църква изпратиха до съда писма в подкрепа на Киевската митрополия“. Това е силен дипломатически жест, но засега няма представено решение на Светия синод, доказващо общоцърковна позиция.
Информацията, съобщена от „Гласове“, се потвърждава от официалната информационна мрежа на Украинската православна църква и от Съюза на православните журналисти. И двата източника посочват 22 юли 2026 година и уточняват, че адресати са Шестият апелативен административен съд и самата Киевска митрополия. Първоначалното съобщение е свързано с адвоката на митрополията Никита Чекман, поради което информацията за съдържанието и правното значение на писмата следва да бъде четена внимателно.
Коренът на кризата е украинският закон от 2024 година, насочен срещу религиозни организации, свързани с центрове в държавата агресор. Reuters съобщи, че текстът е подкрепен от 265 депутати и забранява Руската православна църква на украинска територия, като създава механизъм за проверка на свързани структури. Президентът Володимир Зеленски определи мярката като укрепване на „духовната независимост“. Критиците виждат друго: законов чук, способен да удари огромна религиозна общност чрез спорна оценка за институционална зависимост.
Позицията на Киев не може да бъде отхвърлена с удобни лозунги. Украинските власти обвиняват представители на УПЦ в проруска пропаганда, сътрудничество с окупационни структури и подпомагане на разузнавателна дейност. Част от духовници действително са били обект на наказателни производства, но отделните обвинения не доказват автоматично вина на цялата църковна структура. Тъкмо тази граница е решаваща. Ако съдът замени индивидуалната отговорност с институционална присъда, делото рискува да изглежда не като прецизна защита на държавата, а като мащабна административна разправа.
От своя страна УПЦ твърди, че е осъдила войната и е премахнала положенията, които показват зависимост от Москва. Украинската служба оспорва достатъчността на тези действия и настоява за формално и недвусмислено скъсване. Радио Свобода съобщава, че сред държавните изисквания са били публично непризнаване на руското анексиране на църковни епархии в окупираните територии и излизане от структурата на Московската патриаршия. Митрополията е възразила, че подобни предписания представляват намеса във вътрешните дела на религиозната организация.
Българската намеса идва в момент, когато патриарх Даниил вече е възприеман като един от най-твърдите защитници на каноничния статут на УПЦ. Тази позиция му носи подкрепа сред вярващи, които виждат преследване, но и остри обвинения, че обслужва московския църковен дневен ред. Подобни квалификации не отменят основния въпрос: дали ликвидацията е пропорционална и доказана мярка. Същевременно писмата не бива да бъдат представяни като съдебно доказателство. Те са морална и църковно-дипломатическа позиция, а не заместител на документите по делото.
Казусът разцепва православието далеч отвъд украинските граници. Православната църква на Украйна получи автокефалия от Вселенската патриаршия през 2019 година, докато Москва отхвърли решението и прекъсна отношения с Константинопол. Българската православна църква не е признала официално новата украинска структура, което обяснява защо действията на Даниил не са изненадващи. Те обаче натоварват София с отговорност: защитата на религиозната свобода трябва да бъде последователна, а не избирателна според геополитическия лагер. Иначе каноничният език лесно се превръща в благовиден камуфлаж за политическо влияние.
Краткият анализ на „Маринов NEWS“ е ясен: Киев има право и задължение да преследва доказани агенти на държавата агресор, включително когато носят расо, но няма демократичен лиценз да заменя персоналната вина с колективна ликвидация. Патриарх Даниил правилно поставя въпроса за правата на вярващите, но трябва публично да покаже съдържанието на писмото и границата между канонична солидарност и политическа услуга за Москва. Истината ще се решава с доказателства, не с тамян, знамена или военновременни лозунги. Всеки друг подход превръща съда в оръжие, а вярата — в заложник.
Източник: Маринов NEWS
