Счетоводна димка над ВМЗ: 180 милиона изчезват за пет дни, а сделката с Rheinmetall потъва в противоречия
Обвинение за мащабна финансова маневра разтърси проекта между ВМЗ–Сопот и германския концерн Rheinmetall. Икономическият министър Александър Пулев твърди, че предишното управление е превело 180 млн. лева към държавната оръжейница като капитал, след което сумата била върната в централния бюджет под формата на дивидент. Ако документите потвърдят описаната последователност, става дума за операция, създала временно впечатление за осигурено финансиране. Засега обаче публично не са представени платежните нареждания, счетоводните записвания и решенията, необходими за окончателен извод. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Радев защити националния интерес: България не пое нови военни ангажименти в Киев
Още в началото трябва да бъде изчистено опасното объркване между различни суми и валути. В изказванията и последвалите публикации едновременно се появиха 180 млн. лева, 180 млн. евро и отделна сума от 130 млн. евро. Това не е дребна техническа подробност, защото разликата е огромна и променя мащаба на обвинението. Думите на Пулев за конкретната капиталова операция се отнасят до 180 млн. лева. Останалите числа са свързани с други елементи на финансирането и не бива да бъдат механично сливани в една сензационна теза.
В телевизионното си изявление Пулев определя действията като „цинични и симулативни“ и твърди, че средствата са преминали през серия транзакции от централния бюджет към ВМЗ. По думите му парите били насочени като увеличение на капитала, но се върнали обратно като дивидент, преди операцията да бъде окончателно осчетоводена и вписана. Това е изключително тежко политическо обвинение. То не доказва автоматично финансово или длъжностно нарушение, но поставя въпроси за икономическата логика, законовото основание и начина, по който наличното финансиране е било представено пред германския инвеститор.
Информацията за обвинението е отразена от Dnes.bg, където правилно е посочена сумата от 180 млн. лева. Медията цитира министъра, че парите са били заложени в бюджета, достигнали са до ВМЗ като увеличение на капитала и след това са върнати в хазната. Агенция „Фокус“ също представя позицията му. Публикациите потвърждават съдържанието на изявлението, но не представляват независимо доказателство, че описаните операции са извършени точно по заявения начин.
Същинският скандал не е просто, че парите са се движили между две държавни сметки. Подобни операции могат да имат законово и бюджетно основание. Въпросът е защо капиталово увеличение би било последвано почти незабавно от дивидент към държавата, без средствата да останат на разположение за инвестицията. Ако двете решения са били предварително свързани, икономическият ефект може да се окаже близък до нулата, докато счетоводно се създава моментна картина на обезпечен проект. Точно затова са необходими датите на преводите, решенията на принципала и банковите извлечения.
Проектът далеч не е малък. В официалното си съобщение от октомври 2025 година Rheinmetall обявява приблизителна инвестиция от един милиард евро, производство на артилерийски боеприпаси и енергетични материали и около хиляда работни места. Германската компания посочва планирано участие от 51 процента срещу 49 процента за ВМЗ, капацитет от около 100 000 снаряда годишно и производство на 1300 тона барут. Това е проект от национално значение, който не може да бъде управляван чрез импровизации, устни обещания и бюджетни фокуси.
Тъкмо тук избухва следващото противоречие. Rheinmetall официално заявява, че е подписано споразумение и че страните създават съвместно предприятие. Пулев обаче твърди, че няма учредителен договор, няма регистрирано смесено дружество и липсват финансово обезпечаване и защитен български интерес. News.bg също отразява позицията му, че съществуват само отделни спогодби, но не и окончателна договорна рамка. Възможно е страните да говорят за различни юридически документи, но държавата дължи точно обяснение, а не игра на думи.
Според Economic.bg представител на германския концерн е потвърдил, че Rheinmetall продължава работата по проекта въпреки установените препятствия. Същевременно медията припомня, че бюджетната рамка е предвиждала стотици милиони евро за капитализация на бъдещото дружество и за компанията „Иганово“. Това не доказва, че всички средства са били реално налични, нито че финансирането е било устойчиво. Показва обаче, че германският инвеститор не разглежда проекта като приключен и че скандалът се развива насред активни преговори, а не върху останките на окончателно провалена сделка.
Тезата, че Rheinmetall е бил умишлено заблуден, е най-сериозната част от изявлението и същевременно най-слабо доказаната публично. За да бъде потвърдена, трябва да се установи какво точно е било съобщено на компанията, какви финансови доказателства са ѝ представени и дали тя е взела решение въз основа на временно наличните средства. Самото движение на пари не доказва измамен умисъл. Пулев носи отговорност или да публикува документите, или да смекчи обвинението. Управлението на стратегически военен проект не може да се превръща в телевизионен процес без приложени доказателства.
Отговори дължат и представителите на предишното управление. Те трябва да обяснят защо е извършено капиталовото увеличение, на какво основание е поискан дивидентът, кога са взети решенията и как операцията е отразена в бюджета и отчетите на ВМЗ. Особено важно е дали връщането е станало след пет дни, както се твърди, и дали междувременно сумата е била използвана като доказателство за финансова готовност. Мълчанието няма да разсее съмненията. То само ще позволи политическото обвинение да се превърне в обществена присъда преди институционалната проверка.
Необходимата проверка трябва да включва Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Сметната палата и при наличие на данни за нарушение – Агенцията за държавна финансова инспекция и прокуратурата. Трябва да бъдат публикувани решенията за увеличаване на капитала, нарежданията за плащане, протоколите за дивидента, движенията по банковите сметки и кореспонденцията с Rheinmetall. Само така може да се установи дали става дума за допустима бюджетна операция, управленска безотговорност или съзнателна заблуда. Всичко друго е партиен шум около предприятие, което има пряко значение за националната сигурност.
Краткият анализ на Маринов NEWS е безпощаден: България отново обсъжда милиардна инвестиция чрез противоречащи си интервюта, объркани валути и документи, които обществото не вижда. Потвърдено е, че министърът твърди за движение и връщане на 180 млн. лева; непотвърдени остават измамният умисъл, точният петдневен срок и заблуждаването на Rheinmetall. Скандалът не трябва да бъде заметен, но и не бива да бъде произнесена присъда без доказателства. Ако държавата иска доверие, нека отвори счетоводните книги и покаже кой, кога и защо е местил парите.
Източник: Маринов NEWS
