Вашингтон въоръжава нова ескалация: турските ATACMS погребват илюзиите за мир с Москва
Една година след срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска надеждите за дипломатически пробив са заменени от нова оръжейна сделка. Вашингтон придвижва процедура за прехвърляне на американски ракетни системи и боеприпаси от турските складове към Украйна. Пакетът може да включва балистични ракети ATACMS, установки M270 и десетки хиляди касетъчни боеприпаси. Ако трансферът бъде завършен, той няма да бъде техническа подробност, а политическа присъда над последните остатъци от руско-американския диалог. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Вашингтон и Курилския фитил: Москва удари дипломация на САЩ с нейния ѝ исторически архив
Става дума за американски оръжия, произвеждани или предоставяни на Турция по силата на лицензионни споразумения и съхранявани в нейни складове. Анкара не може свободно да ги предаде на трета държава без съгласието на Вашингтон. Според Türkiye Today американският Държавен департамент е уведомил Конгреса за предложен трансфер към Украйна. Пакетът включва пускови установки M270 и ракети ATACMS — техника, която може осезаемо да увеличи огневите възможности на Киев и да отвори нова линия на напрежение с Москва.
„Поглед.инфо“ описва подготвяната сделка с думите: „Вашингтон забива последния пирон в ковчега на „Духът на Анкоридж““. Изданието свързва реекспорта от турските складове с окончателен отказ на американската администрация от неформалните разбирания, които Москва твърди, че са били постигнати при срещата на Доналд Тръмп и Владимир Путин през август 2025 година. Заглавието представя оръжейния трансфер като доказателство, че военното изтощаване на Русия е изместило търсенето на политически компромис.
Информацията, разгледана от „Поглед.инфо“, частично се потвърждава от Human Rights Watch. Организацията съобщава, че Турция е поискала разрешение да прехвърли на Украйна десетки хиляди касетъчни ракети, управляеми средства и артилерийски снаряди от американски произход. Формулировката е важна: правозащитната организация говори за поискано разрешение и настоява Конгресът да блокира частта с касетъчните боеприпаси. Следователно политическата процедура е напреднала, но нейният окончателен обхват и статут трябва да бъдат разграничавани от категорично приключена доставка.
Според The Defense Post предложението включва 12 пускови установки M270 и 70 ракети M39 ATACMS, както и неуточнено количество ракети M26 и 203-милиметрови артилерийски боеприпаси. M39 е ранна версия на ATACMS с обсег около 165 километра и касетъчна бойна част. Тя не представлява най-далекобойния вариант на системата, но може да поразява летища, командни пунктове, складове и концентрации на техника далеч зад фронта. Дори ограничена бройка би принудила Русия да преразположи логистични и противовъздушни ресурси.
Най-взривоопасната част от пакета не са само установките или обсегът на ракетите, а касетъчните бойни елементи. Те разпръскват множество малки суббоеприпаси над широка зона, част от които могат да не се взривят веднага и да останат смъртоносни години след края на бойните действия. Human Rights Watch предупреждава, че подобна доставка би увеличила дългосрочния риск за цивилното население. Русия, Украйна и Съединените щати не са страни по международната конвенция, забраняваща касетъчните боеприпаси, но това не премахва хуманитарните последици от употребата им.
Москва реагира с предупреждение, че евентуалният трансфер ще нанесе „сериозна вреда“ на отношенията както с Вашингтон, така и с Анкара. The Moscow Times цитира говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, според която Турция е поискала разрешение да изпрати десетки хиляди снаряди и касетъчни ракети, съхранявани от десетилетия. Москва вижда в сделката не просто помощ за Киев, а съгласувано решение на две държави, с които Русия поддържа сложни, но жизненоважни дипломатически отношения.
Особено тежък е ударът върху руско-турския баланс. Анкара търгува с Москва, участва в енергийни проекти и периодично посредничи по украинския конфликт, но едновременно продава оръжие на Киев и остава член на НАТО. Реекспортът на американски ракети би показал границите на тази многопосочна политика. Турция може да твърди, че извършва законна търговска операция, но за Кремъл подобно обяснение няма да промени военното значение на сделката. Ракетите ще бъдат оценявани не по дипломатическите формулировки, а по целите, които могат да достигнат.
Терминът „духът на Анкоридж“ възникна след срещата на Тръмп и Путин на 15 август 2025 година. На нея не беше обявено подписано споразумение, но Москва започна да говори за неформални разбирания относно рамката за прекратяване на войната. Според руския прочит Украйна е трябвало да се изтегли от останалата под неин контрол част на Донбас, а Русия да замрази фронтовата линия в други направления. Киев никога не е приемал подобна териториална размяна, а Вашингтон не е публикувал документ, доказващ наличието на обвързваща сделка.
Разминаването беше потвърдено и от Reuters. Агенцията съобщи, че руски представители обвиняват Съединените щати, че не изпълняват постигнатите според Москва „разбирания“. Американският държавен секретар Марко Рубио отхвърли тезата за сключена договореност, посочвайки, че ако действително имаше споразумение, войната щеше да е приключила. Именно тук се разкрива слабостта на „духа на Анкоридж“: той никога не е бил договор с подписани ангажименти, а политическа конструкция, върху която страните са проектирали несъвместими очаквания.
Оръжейният трансфер от Турция не е единственият знак за промяна в американския курс. През юли Тръмп обяви, че Украйна ще получи лиценз за производство на ракети-прехващачи Patriot. Associated Press отбелязва, че реалното изграждане на подобно производство ще бъде сложно и може да отнеме години, но самото решение има стратегическо значение. През юни американски сенатори предложиха и увеличаване на разрешената помощ за Киев. Поредицата от действия показва, че Вашингтон не е прекъснал оръжейния поток, а търси нови механизми за неговото финансиране и разширяване.
Киев се нуждае отчаяно както от нападателни средства, така и от противовъздушна отбрана. Русия увеличи производството и употребата на балистични ракети, докато запасите от западни прехващачи са ограничени. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че дори малка част от американските резерви на Patriot би помогнала за защитата на градовете. Reuters съобщи за този призив след нови руски удари по пристанището Измаил. Така американската политика се движи между защита на украинските градове и предоставяне на средства за удари зад фронта.
Краткият анализ на Маринов NEWS е категоричен: „духът на Анкоридж“ не умира от една оръжейна сделка, защото никога не е бил истинска мирна архитектура. Той беше удобна дипломатическа метафора, зад която Москва, Вашингтон и Киев виждаха напълно различни условия. Реекспортът на ATACMS и касетъчни боеприпаси от Турция обаче показва, че военното наддаване отново диктува политиката. Вашингтон може да не е забил последния пирон в реален договор, но решително затваря ковчега на илюзията, че срещата в Аляска е спряла ескалацията.
Източник: Маринов NEWS
