„Истинският Индиана Джоунс“ и изгубеният град на инките, скрит векове в джунглата
В продължение на векове последната столица на инките остава скрита сред труднодостъпните планини и гъстите гори на Перу. Легендите разказват за град, в който владетелите намират убежище след идването на испанските конкистадори и където може би са пренесени несметни богатства. През XX век двама американски изследователи тръгват по следите му, но именно Джийн Савой – човекът, когото по-късно наричат „истинския Индиана Джоунс“ – свързва руините в Еспириту Пампа с легендарната Вилкабамба. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Кристиано Роналдо и Джорджина Родригес се ожениха на интимна церемония в Португалия
Историята започва много преди експедицията на Савой. През 1911 г. американският историк и преподавател в Йейл Хайръм Бингам III достига Мачу Пикчу и привлича световното внимание към впечатляващия комплекс. Той вярва, че е открил Вилкабамба – последното убежище на инките след испанското завладяване на голяма част от империята.
Оказва се обаче, че Бингам греши. Иронията е, че по време на своите пътувания той достига и до района на Еспириту Пампа, но тежките условия, недостигът на храна и проблемите с експедицията не му позволяват да го проучи достатъчно подробно. В крайна сметка вниманието му остава насочено към далеч по-впечатляващия Мачу Пикчу.
Както разказва BBC, повече от половин век по-късно друг американски изследовател поема по същите следи и стига до заключение, което променя представите за последните години на империята на инките.
През август 1964 г. 37-годишният Джийн Савой от Портланд, Орегон, заедно с перуанския изследовател Антонио Сантандер Касели достига до Еспириту Пампа – отдалечено място, скрито сред влажните гори на Андите, на около 60 километра северозападно от Мачу Пикчу.
Пътят до руините никак не е лесен. Местни жители първоначално отказват да заведат изследователите до мястото заради легенда, според която онези, които разкрият местоположението му, ще бъдат наказани от боговете. След продължителни убеждения Савой и неговият спътник все пак получават помощ.
Пред тях постепенно се разкрива огромен комплекс, погълнат от растителността. Руините се простират върху три планински тераси и включват останки от дворец, сгради от гранит и варовик и фонтани. Само първата част от комплекса е приблизително четири пъти по-голяма от Мачу Пикчу, според разказа за експедицията.
Гъстата джунгла превръща изследването в истинско изпитание. Огромни дървета са обхванали стените с корените си, а лиани и друга растителност почти напълно скриват част от постройките.
Само шест седмици след експедицията на Савой екип на BBC предприема същото опасно пътуване. Журналистите преминават през речни бързеи, изкачват стръмни склонове с мулета и си проправят път през мократа и гъста растителност, за да достигнат до руините.
Въпросът обаче остава – това наистина ли е легендарната Вилкабамба?
Една необичайна находка се превръща във важна част от отговора. Сред руините са открити керемиди, чиито характеристики съчетават испанско влияние с местни елементи. Това е особено интересно, защото инките традиционно използват други материали за покривите си.
Историческите сведения дават решаваща следа. В хроника на монаха Мартин де Муруа от XVI век се споменава дворец във Вилкабамба с покрив от керемиди. По-късно специалистът по историята на инките Джон Хеминг сравнява описанията на последната столица с особеностите на Еспириту Пампа и доказателствата започват да се подреждат.
Историята на Вилкабамба е свързана с последните драматични години на империята. След като не успява да изтласка испанците от Куско през 1536 г., владетелят Манко Инка се оттегля със своите последователи в планините. Там възниква център на съпротивата срещу завоевателите.
В продължение на десетилетия Вилкабамба служи като последно убежище на независимата власт на инките. През 1572 г., изправени пред испанско настъпление, жителите напускат града, а джунглата постепенно поглъща останките му. Местоположението му се превръща в загадка, която оцелява столетия.
Откритието на Савой връща Вилкабамба от света на легендите към историята, но не разрешава всички загадки. Една от най-примамливите е свързана със съкровищата на инките.
Савой смята, че само част от златото и скъпоценностите на империята попадат в ръцете на испанците. Според неговата теория останалите богатства може да са укрити в езера, пещери или запечатани проходи, за да не бъдат завладени от конкистадорите. Той разказва и за неизследвани места, които открива по време на експедициите си.
И до днес районът продължава да привлича археолози и изследователи. Голяма част от него остава труднодостъпна, а джунглата все още прикрива структури, които могат да дадат нови сведения за последните години на империята.
За Маринов NEWS историята на Вилкабамба е пример за това колко лесно границата между легенда и историческа реалност може да се размие. Хайръм Бингам достига района, който търси, но не осъзнава напълно значението му. Повече от половин век по-късно Джийн Савой се връща по същите следи и помага на света да погледне по различен начин към последното убежище на инките.
А загадката за изгубеното им съкровище остава. Някъде сред планините, пещерите и непроходимите гори на Перу все още може да има следи, които чакат своя следващ изследовател.
Източник: Маринов NEWS Снимка: BBC
