Войната с Иран изтощава американската военна мощ: Съюзниците на САЩ започват да се тревожат
Шест месеца след началото на войната с Иран Съединените щати са изправени пред проблем, който вече се усеща далеч извън Близкия изток. Продължителният конфликт принуждава Пентагона да прехвърля самолетоносачи, бойни самолети, системи за противовъздушна отбрана и други военни ресурси към региона, което поражда все повече въпроси сред американските съюзници. Основното притеснение е дали Вашингтон може да поддържа толкова мащабна операция и едновременно с това да запази достатъчно сили за възпиране на Китай в Азия и Русия в Европа. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Москва вдига залога: Русия заплаши с удари по британски военни цели
Войната започва на 28 февруари с американски и израелски удари срещу Иран. Първоначалните очаквания на президента Доналд Тръмп са конфликтът да приключи сравнително бързо, но половин година по-късно бойните действия продължават, а американската армия трябва да поддържа значително военно присъствие в Близкия изток.
Това постепенно се превръща в изпитание не само за американските въоръжени сили, но и за глобалната стратегия на Вашингтон.
Както съобщава Politico, войната с Иран подкопава способността на Пентагона да демонстрира военна мощ едновременно в различни части на света и кара съюзници и бивши представители на американската отбранителна система да поставят под въпрос възможностите на Вашингтон да възпира своите противници.
Особено внимание привлича Индо-Тихоокеанският регион. Съединените щати от години определят Китай като основно стратегическо предизвикателство, а американското военно присъствие в Азия е един от ключовите инструменти за възпиране на Пекин.
Продължителната война с Иран обаче започва да променя разпределението на американските сили.
През август САЩ прехвърлят самолетоносача USS George Washington от Япония към Близкия изток. Корабът трябва да замени USS Abraham Lincoln, който прекарва месеци в региона и е подложен на сериозно натоварване.
Това решение предизвиква внимание в Азия, защото USS George Washington е единственият американски самолетоносач, постоянно базиран в региона. Неговото преместване не означава, че САЩ оставят съюзниците си без защита, но показва колко големи ресурси изисква продължаващият конфликт.
Япония, Южна Корея и Австралия следят внимателно ситуацията. За тези държави американското военно присъствие е важна част от регионалната сигурност, особено на фона на нарастващите военни способности на Китай и напрежението около Тайван.
Въпросът вече не е само колко кораба или самолети разполагат САЩ, а колко дълго могат да поддържат едновременно присъствие в няколко стратегически региона.
Ситуацията е чувствителна и за Европа. Вашингтон продължава да има значителни ангажименти към НАТО, докато Русия остава основна заплаха за сигурността на източния фланг на Алианса.
В същото време европейските държави до голяма степен отказват да се включат пряко във войната с Иран. Франция отхвърля призивите да изпрати военни кораби за подпомагане на американските действия около Ормузкия проток, а Испания и Италия също се дистанцират от пряко военно участие.
Подобна позиция заемат и редица партньори на САЩ извън Европа. Япония, Австралия и Южна Корея не се включват във войната, а държавите от Персийския залив са особено предпазливи, след като иранските ответни действия достигат територии на американски партньори в региона.
Това поставя Вашингтон в сложна ситуация. Съединените щати разполагат с най-мощната армия в света, но глобалната им стратегия се основава на способността да реагират на няколко потенциални кризи едновременно.
Продължителната концентрация на сили в Близкия изток неизбежно намалява част от тази гъвкавост.
Натискът не се измерва само в самолетоносачи и бойни самолети. Системите за противовъздушна и противоракетна отбрана също се превръщат в изключително ценен ресурс. Продължаващите ракетни и дронови атаки изискват използването на голям брой прехващачи, чието производство е скъпо и отнема време.
Това поражда въпроси как продължителният конфликт може да се отрази върху американските запаси и способността на Вашингтон да подкрепя своите партньори при други кризи.
За Маринов NEWS именно това е един от най-важните стратегически ефекти от войната. САЩ продължават да разполагат с огромен военен потенциал, но дори най-мощната армия трябва да избира къде да разположи ограничените си високотехнологични системи, кораби и боеприпаси.
Подобна несигурност може да бъде наблюдавана внимателно от Китай. Ако Пекин стигне до извода, че значителна част от американските ресурси са ангажирани в Близкия изток, това може да повлияе върху начина, по който китайското ръководство оценява военния баланс в региона.
В Европа въпросът е сходен. НАТО настоява, че разполага с необходимите способности да защити своите членове, но продължителното американско военно ангажиране извън континента отново поставя на дневен ред необходимостта европейските държави да поемат по-голяма част от собствената си отбрана.
Самият конфликт с Иран също далеч не е приключил. След шест месеца Вашингтон не успява да постигне всички първоначално заявени цели, а Техеран продължава да разполага със значителни възможности за оказване на натиск. Ормузкият проток остава едно от основните огнища на напрежение, а нарушенията на петролните доставки имат последствия за световната икономика.
Така войната постепенно се превръща в много по-голям стратегически тест за Съединените щати. Въпросът вече не е единствено дали Вашингтон може да надделее над Иран, а дали може да води продължителен конфликт в Близкия изток, без да отслаби способността си да възпира други големи противници.
Ако войната продължи, именно този проблем може да се превърне в едно от най-сериозните последствия за глобалното влияние на САЩ – съюзниците им ще следят не само какво Вашингтон обещава, но и дали разполага с достатъчно военни ресурси, за да изпълни тези обещания едновременно в Европа, Азия и Близкия изток.
Източник: Маринов NEWS
