Москва вдига залога: Русия заплаши с удари по британски военни цели
Напрежението между Русия и Великобритания навлезе в нова и значително по-опасна фаза, след като Москва отправи директно предупреждение, че британски военни обекти и техника могат да се превърнат в цели при ответни действия за украински удари с британско въоръжение. Изявлението идва на фона на задълбочаващото се военно сътрудничество между Лондон и Киев и плановете Украйна да получи достъп до технологии, свързани с далекобойните ракети Storm Shadow и SCALP. Думите на Москва повишават риска от нова ескалация между Русия и държава от НАТО. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Русия #Великобритания #Украйна #НАТО #Москва #Лондон #StormShadow #SCALP #Европа #Война #Сигурност #Киев #Путин #Геополитика #МариновNEWS
„Ланцет“ и „Искандер“: войната с дронове поставя под удар хората зад машините
Предупреждението беше отправено на 27 август от говорителя на руското външно министерство Мария Захарова. Според Reuters Москва заявява, че британски военни съоръжения и техника в Украйна, както и „извън нейните граници“, могат да бъдат атакувани в отговор на украински удари по руска територия, извършени с британски оръжия. Захарова призова британското ръководство да преосмисли курса си и предупреди, че продължаването му може да изведе конфликта на „съвсем ново ниво“. Това е политическа заплаха на Москва, а не съобщение за вече взето решение за конкретен руски удар.
От Лондон последва твърд отговор. Британското министерство на отбраната заяви пред Reuters, че страната остава „рамо до рамо“ с Украйна и ще продължи да предоставя оборудването, от което Киев се нуждае, за да се защитава срещу руската инвазия. Британската страна подчерта още, че Москва не трябва да се съмнява в решимостта на правителството да се противопоставя на руската агресия срещу Украйна, Великобритания и нейните съюзници. Така Лондон практически показа, че засега руското предупреждение няма да доведе до публично обявено отстъпление от британската политика.
Al Jazeera също определи изявлението на Захарова като най-силната директна заплаха от Русия към Великобритания досега в контекста на войната. Медията съобщава, че Москва свързва предупреждението си с използването на далекобойни британски ракети и обвинява Лондон, че се приближава към пряка отговорност за действията на Киев. Захарова говори за възможни „катастрофални последици“, ако британското правителство не промени курса си. Тези формулировки са позиция на руското външно министерство и трябва да бъдат разглеждани именно като официална руска политическа реторика, а не като независимо установени факти за британско участие.
Причината за новото изостряне не се изчерпва със самите доставки на ракети. Associated Press съобщи на 24 август, че британският премиер Анди Бърнам е обявил предоставяне на класифицирана техническа информация за британски компоненти на ракетата SCALP, френския вариант на Storm Shadow. Целта е да бъде подпомогнато бъдещото сглобяване на такива далекобойни оръжия в Украйна. Според AP ракетата има обсег над 250 километра, но експерти предупреждават, че създаването на реален украински производствен капацитет няма да стане незабавно и не решава непосредствения проблем с недостига на противовъздушна отбрана.
Официалната британска позиция за подкрепата към Киев беше потвърдена и в съвместното изявление на т.нар. Коалиция на желаещите от 24 август. В документа, публикуван от британското правителство, лидерите заявяват, че няма да бъдат възпрени от руски заплахи и ще увеличават военната помощ за Украйна, включително чрез сътрудничество с украинската отбранителна индустрия и споделяне на технологии. Те настояват също за укрепване на украинската противовъздушна отбрана и за допълнителен икономически натиск срещу Москва. Това показва, че британската политика е част от по-широка европейска линия, а не изолирано двустранно решение.
The Guardian поставя руското предупреждение в още по-широкия контекст на британско-френското военно сътрудничество с Украйна. Изданието съобщава, че Москва обвинява Великобритания и Франция, че „си играят с огъня“, след като Лондон реши да отвори достъп до чувствителна технология, необходима за бъдещо украинско производство на далекобойни ракети. Именно възможността Украйна постепенно да премине от получател на готови западни системи към страна, способна да ги сглобява или произвежда със западна технологична помощ, променя стратегическата картина. За Русия това означава потенциално по-трудно ограничаване на украинските способности за далечни удари.
Storm Shadow и SCALP са особено чувствителна тема, защото става дума за високоточни крилати ракети с възможност за поразяване на цели далеч зад фронтовата линия. Тяхната роля не е просто тактическа. Те позволяват удари по командни пунктове, логистични центрове, складове и друга инфраструктура на значително разстояние. Именно затова всеки спор около условията за тяхното използване бързо се превръща в политически въпрос между Москва и западните столици. Русия разглежда разширяването на тези способности като ескалация, докато Великобритания аргументира подкрепата си с правото на Украйна да се защитава срещу руската инвазия.
Особено важна е формулировката „извън Украйна“. Тя оставя широко поле за интерпретации и точно поради това предизвика толкова сериозно внимание. Москва не е обявила конкретен британски обект, който възнамерява да атакува, нито публично е представила оперативен план за подобно действие. Ако обаче руски въоръжени сили действително нанесат удар по британска военна цел на територията на Великобритания или друга държава от НАТО, ситуацията би била качествено различна от сегашната война в Украйна. Това би поставило Алианса пред изключително тежки политически и военни решения и би увеличило риска от директна конфронтация.
Тук трябва да се направи и важно разграничение. Руското предупреждение само по себе си не означава, че Москва е решила да започне военни действия срещу Великобритания. През войната Кремъл и руското външно министерство многократно използват твърда реторика срещу западните държави, които доставят въоръжение на Киев. Този път обаче езикът е по-конкретен, защото изрично се посочват британски военни съоръжения и техника. Това повишава политическата тежест на посланието и създава допълнителен натиск върху европейските правителства, които трябва едновременно да подкрепят Украйна и да ограничават риска от неконтролируема ескалация.
Напрежението има и морско измерение. Само седмици преди новото предупреждение британските власти съобщиха за засилено наблюдение на руска военноморска активност в британските води и Северния Атлантик. Това показва колко широк вече е спектърът на противопоставянето — Украйна, санкции, далекобойни оръжия, руският „сенчест флот“, военноморско присъствие и защита на критична инфраструктура. При подобна среда дори инцидент, който при нормални условия би останал ограничен, може да придобие значително по-голям политически заряд. Затова действията на военните и дипломатите от двете страни през следващите дни ще бъдат следени особено внимателно.
За Европа въпросът вече не е само колко оръжия ще получи Украйна. Все по-същественият въпрос е докъде може да стигне западната военна помощ, без Москва да реши, че определена държава е преминала границата между подкрепа и пряко участие. Великобритания очевидно не приема руската интерпретация и продължава да определя действията си като помощ за украинската самоотбрана. Москва от своя страна се опитва да повиши цената на тази политика чрез предупреждения за ответни действия. Именно тази разлика в начина, по който двете страни определят допустимите граници, прави ситуацията толкова рискова.
От гледна точка на НАТО евентуален руски удар срещу британска военна инфраструктура извън Украйна би създал съвсем различна криза. Член 5 на Северноатлантическия договор предвижда, че въоръжено нападение срещу един или повече съюзници се разглежда като нападение срещу всички, но конкретният отговор се определя от държавите членки според обстоятелствата. Именно затова между политическа заплаха и реално нападение съществува огромна разлика. В момента няма основание да се твърди, че такава колективна процедура е задействана. Има обаче достатъчно основания европейските столици да приемат новия тон на Москва сериозно.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че най-опасният елемент в тази история не е една конкретна реплика, а постепенното изместване на границите. Великобритания вече не говори единствено за доставка на готово оръжие, а за технологична помощ, която може да даде на Украйна по-самостоятелен капацитет за далекобойни удари. Русия отговаря, като разширява собствените си предупреждения от украинското бойно поле към британски цели „извън“ него. Докато и двете страни твърдят, че защитават собствената си сигурност, пространството за грешна преценка става все по-малко. Европа навлиза в период, в който една погрешно разчетена стъпка може да струва много повече от дипломатически скандал.
Източник: Маринов NEWS
