Потъналият призрак на „Алталена“ взриви Израел: Нетаняху и Бен-Гвир се бият за наследството на „Иргун“
Останките на потънал кораб извадиха на повърхността една от най-мрачните битки за власт в съвременната израелска десница. Откриването на „Алталена“ — корабът с оръжия за паравоенната организация „Иргун“, обстрелян през 1948 година по заповед на Давид Бен-Гурион — незабавно се превърна в предизборна бухалка. Бенямин Нетаняху и Итамар Бен-Гвир вече се надпреварват кой е по-истинският наследник на Менахем Бегин, докато жертвите на въоръженото минало отново са избутани зад удобната политическа митология. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Алталена #Израел #Нетаняху #БенГвир #Иргун #МенахемБегин #ДавидБенГурион #ТелАвив #ИзраелскаПолитика #Избори #ДейрЯсин #Накба #БлизъкИзток #МариновNEWS #ПоследниНовини
Хималаите погребаха цели селища: стотици жертви и над 1300 изчезнали в калния ад
Корабът лежи на повече от 500 метра дълбочина в Средиземно море, но политическата експлозия вече разтърси Тел Авив. Вместо историческо осмисляне Израел получи ожесточен спектакъл, в който двама лидери се борят за символите на организация, оставила след себе си атентати, убийства и кървави операции. Подводната находка се превърна в предизборна сцена, а миналото отново беше мобилизирано като оръжие срещу настоящите съперници.
Според Al Jazeera Бен-Гвир първи обявява откриването на кораба, принуждавайки Нетаняху спешно да се появи пред музея на „Иргун“ край Яфа със собствено видеообръщение. Изданието цитира анализатора Йоси Мекелберг, според когото „Бен-Гвир надминава Нетаняху в собствената му игра“. Зад кратката реплика стои безмилостна битка за едни и същи крайнодесни избиратели. И двамата политици се опитват да се представят като преследвани наследници на Бегин, превръщайки историческата травма в евтин предизборен декор.
The Times of Israel потвърждава, че премиерът научава за откриването от медиите — очевиден комуникационен удар, нанесен от Бен-Гвир. Нетаняху незабавно отива в музея „Ецел“, носещ еврейския акроним на „Иргун“, и записва самостоятелно обръщение, вместо да се появи до министъра на националната сигурност. Тази демонстративна дистанция разкрива истинския залог: не историческата памет, а контролът върху десния електорат преди изборите. Потъналият кораб се оказва по-ценен като пропаганден трофей, отколкото като археологическа находка.
The Jerusalem Post съобщава, че „Алталена“ е открита сравнително запазена на дълбочина 503 метра. Корабът е носел оръжия от Франция за бойците на „Иргун“, когато спорът за контрола върху товара прераства във въоръжен сблъсък с новосъздадената израелска армия. При атаката загиват 16 членове на организацията и трима войници. Нетаняху обвини Бен-Гурион за решението да бъде открит огън, но удобно остави на заден план основния въпрос: може ли държава да допуска отделна партийна армия със собствено командване и оръжеен канал?
Според Ynet корабът е намерен приблизително на 20 километра от израелския бряг след продължително издирване със специализирани сензори. Нетаняху обеща останките да бъдат извадени, превръщайки една скъпа и технически сложна операция в политическо обещание. Историческата сянка е още по-тежка: официален документ на британския парламент припомня атентата на „Иргун“ срещу хотел „Кинг Дейвид“ през 1946 година и осъжда честването на нападението, при което загиват десетки британци, араби и евреи.
„Алталена“ пристига през юни 1948 година, само седмици след създаването на Израел и в разгара на войната. На борда има бойци, пушки, боеприпаси, картечници и противотанкови средства. Част от оръжието е разтоварено край Кфар Виткин, но спорът за останалия товар става взривоопасен. Бен-Гурион настоява новата държава да запази монопола върху въоръжената сила, докато „Иргун“ иска част от оръжията да останат под негов контрол. Сблъсъкът завършва с артилерийски огън край Тел Авив и запален кораб пред очите на населението.
Менахем Бегин нарежда на своите бойци да не отвръщат масирано на огъня, решение, представяно от последователите му като предотвратяване на гражданска война. Днешните му политически наследници използват този момент, за да изградят образ на жертви, проявили национална отговорност. Но романтичната версия пропуска неудобната реалност: въоръжена организация е внасяла огромно количество оръжия във вече обявена държава и е оспорвала разпределението им. Точно тази битка между държавна власт и партийна милиция превръща случая в предупреждение, а не в героична легенда.
Бен-Гвир се опитва да се постави директно в ролята на Бегин — отхвърлян, демонизиран и отказван като партньор за обща снимка. Сравнението е политически пресметнато. Министърът знае, че част от десния електорат възприема историята на „Алталена“ като символ на унижението, нанесено от управлявалото тогава движение на Бен-Гурион. Нетаняху обаче не може да позволи на коалиционния си съюзник да приватизира митологията на „Ликуд“. Така двама действащи министри превърнаха корабокрушението в арена за лична война, докато официално говорят за единство и национално помирение.
Зад тази борба стои много по-жестока историческа картина. „Иргун“ участва в нападението над палестинското село Дейр Ясин през април 1948 година заедно с организацията „Лехи“. Убити са над сто жители, включително жени и деца, а клането разпространява страх сред палестинските общности. Организацията води въоръжена кампания и срещу британската администрация, използвайки бомбени нападения, отвличания и екзекуции. Днешното наддаване кой е „по-истинският наследник“ систематично изрязва палестинските и британските жертви, защото тяхното присъствие разрушава удобната героична картина.
Откриването на кораба идва в особено опасен политически момент. Нетаняху е притиснат от изборна несигурност, съдебни проблеми и обвинения за провалите на управлението си. Бен-Гвир от своя страна се стреми да изсмуче максимално влияние от радикалната десница и да се представи като единствения безкомпромисен защитник на нейната идентичност. „Алталена“ им предлага готов символ: оръжия, мъченици, предателство и историческа обида. Това е идеалният политически коктейл за лидери, които печелят от постоянна мобилизация, страх и усещане, че обществото е под непрекъсната обсада.
Обещанието останките да бъдат извадени от морското дъно повдига и въпроса кой ще плати за превръщането им в политически паметник. Подобна операция би струвала сериозни средства и би изисквала сложна техническа подготовка. Ако проектът бъде финансиран от държавата, данъкоплатците фактически ще платят за символ, използван в предизборното съперничество между управляващи политици. Историческите артефакти заслужават съхранение, но не и партийно присвояване. В противен случай музеят престава да бъде място за разбиране на миналото и се превръща в декор за поредната кампания.
Краткият анализ на Маринов NEWS е ясен: „Алталена“ не изплува като помирение, а като ръждясало оръжие в битката за власт. Нетаняху и Бен-Гвир не спорят как Израел да се предпази от повторение на вътрешното насилие, а кой има право да наследи неговите най-мобилизиращи митове. Докато единият обещава да извади кораба, а другият се обявява за новия Бегин, жертвите на „Иргун“ остават извън кадър. Държава, която превръща въоръженото минало в предизборен реквизит, рискува отново да направи насилието допустим политически език.
Източник: Маринов NEWS
