Путин стъпи на Итуруп и взриви крехкия мир: Москва и Токио отново се гледат през прицела на Курилите
Владимир Путин превърна остров Итуруп в сцена на една от най-рязките демонстрации на руски суверенитет в Тихия океан. Първата му лична визита на спорния архипелаг предизвика незабавен протест от Токио и отново оголи раната, която осем десетилетия не позволява на Русия и Япония да подпишат мирен договор. Зад протоколните реплики стои далеч по-опасен сблъсък: санкции, военни учения, стратегически проливи и две държави, които отказват дори символично отстъпление пред натиска на своя исторически противник. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
На 13 август Путин посети Итуруп, където разгледа рибопреработвателен комплекс, болница и училище, разговаря с жители и се срещна с губернатора на Сахалинска област Валерий Лимаренко. Официалният сайт на Кремъл публикува кадри и подробности от програмата, представяйки пътуването като вътрешна работна визита. Политическата география обаче превърна всяка стъпка на руския президент в послание към Япония и нейните съюзници в целия регион. Токио нарича острова Еторофу и го включва сред своите „Северни територии“, докато Москва определя целия Курилски архипелаг като неотменима руска земя.
„Южните Курилски острови са неразделна част от Руската федерация“, заяви руското посолство в Токио според ТАСС, след като японското външно министерство привика посланик Николай Ноздрев. Говорителят на руското МВнР Мария Захарова определи японските възражения като възмутителни и недопустими, подчертавайки, че чужда държава не може да диктува кои руски региони да посещава президентът. ТАСС съобщи още, че Москва разглежда статута на островите като резултат от Втората световна война, закрепен според руската позиция в международноправната следвоенна система и неподлежащ на ново териториално договаряне.
Associated Press потвърждава посещението, официалния протест и привикването на руския посланик, но представя противоположната японска позиция. Външният министър Тошимицу Мотеги заяви, че четирите южни острова са присъща част от Япония „исторически и от гледна точка на международното право“. Премиерът Санае Такаичи нарече визитата абсолютно неприемлива и предупреди, че тя допълнително втвърдява обществените настроения срещу Русия. Именно този сблъсък на несъвместими правни разкази държи отношенията заключени, а мирния договор — извън обсега на реалната дипломация и на всяка бърза политическа сделка.
Xinhua поставя кризата в по-широката картина и припомня, че Москва спря преговорите за мирен договор още през 2022 година, след като Япония се присъедини към санкциите заради войната в Украйна. Това уточнение е решаващо: сегашната визита не прекратява нов кръг преговори, а бетонира вече настъпилия дипломатически разрив между две ключови тихоокеански държави. Китайската агенция отбелязва също, че Путин е заявил готовност в миналото да се търси решение, но днешната руска линия изисква Токио първо да промени политика, която Москва определя като открито неприятелска.
Gazeta.ru описва японската реакция като извънредно остра и отбелязва, че новината за Итуруп е била разпространена от Kyodo със сигнал „спешно“, а в NHK бързо се е превърнала във водеща тема. Руското издание съобщава и за обсъждани в Япония ответни мерки, включително евентуално разширяване на санкциите. Засега това е политическа възможност, а не обявено решение с конкретен срок и окончателен обхват. Но самото ѝ разглеждане показва колко лесно островният спор може да излезе от историческите архиви и да удари търговията, инвестициите и остатъчните дипломатически канали.
Al Jazeera потвърждава маршрута на Путин и японския протест, като подчертава стратегическата тежест на архипелага. Контролът над южните Курили осигурява на Русия достъп между Охотско море и Тихия океан, включително през незамръзващи проходи, жизненоважни за Тихоокеанския флот. Островите имат и рибни ресурси, военна инфраструктура и положение близо до японския остров Хокайдо. Затова спорът никога не е бил само за карти и национална памет. Той е за контрол върху морски коридори, военна свобода на действие и регионален баланс на силите в целия северозападен Пасифик.
Reuters също потвърждава, че посещението е първото на Путин в спорната островна верига, но напомня важен факт: Дмитрий Медведев стана първият руски лидер, посетил Южните Курили още през 2010 година. Агенцията свързва сегашната ескалация с японските санкции след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и с растящото военно напрежение в Североизточна Азия. Това поставя Итуруп в по-широка конфронтация, където спорът Москва–Токио се преплита с американското военно присъствие, руско-китайското сближаване и ускореното превъоръжаване на Япония при все по-твърда регионална доктрина за сигурност.
Историческата сметка остава изключително взривоопасна и продължава трайно да отравя всяко политическо сближаване. Съветският съюз установява контрол над островите в края на Втората световна война, а Япония продължава да претендира за Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомаи. Съвместната декларация от 1956 година прекратява състоянието на война и предвижда продължаване на разговорите за мирен договор, но не решава териториалния въпрос. Десетилетия срещи, икономически предложения и лична дипломация, особено при Шиндзо Абе, не успяха да разрушат стената от взаимно недоверие и несъвместими претенции.
Твърденията за нов „затегнат морски контрол“ трябва да се четат внимателно и без сензационни внушения. Надеждните публикации потвърждават руски военноморски учения и твърда защита на суверенитета, но не съобщават за отделен, официално въведен режим за проверки на японски търговски кораби около Курилите. Подобна мярка би имала сериозни последици за застраховането и корабоплаването, но засега остава сценарий, а не установен факт. Истинската опасност е друга: военната демонстрация и дипломатическата ярост увеличават риска всяко бъдещо морско произшествие да прерасне в международна криза.
Краткият анализ на Маринов NEWS е безпощаден: Путин не отиде на Итуруп, за да отвори врата към компромис, а за да покаже, че Москва вече не вижда цена в отстъплението. Токио отговаря с правни претенции и заплахи за нов натиск, но без механизъм, който да промени контрола на терен. Мирният договор остава политически заложник на войната в Украйна, санкциите и тихоокеанското превъоръжаване. Курилите вече не са замразен спор — те са остър ръб, върху който две регионални стратегии могат опасно да се сблъскат.
Източник: Маринов NEWS
