Не Радев, а статуквото губи почва: рейтингите разбиват удобната легенда за „срив“
София отново е залята от удобната политическа диагноза „срив“, този път насочена към премиера Румен Радев след първия по-осезаем спад в доверието към кабинета. Числата обаче не показват катастрофа, а сблъсък между огромни следизборни очаквания и бавната машина на властта. Правителството губи част от първоначалния кредит, но „Прогресивна България“ остава далеч пред конкурентите. Истинската разруха се вижда другаде: при партиите, които години наред превръщаха държавата в терен за зависимости, сделки и безнаказаност. Тази разлика е политическият факт, който шумът прикрива. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Дунав удари дъното, но реакторите не са на ръба: истината зад тревогата за АЕЦ „Козлодуй“
Коментарът на „Гласове“ формулира централната теза без заобикалки: „Радев не се срива, срива се политическият модел, който той победи.“ Това е силна оценка, но тя не трябва да се приема като заместител на фактите. Проучването на „Маркет линкс“ действително отчита спад в доверието към кабинета и към самия премиер, ала разликата между отстъпление и политически крах е огромна. Радев все още разполага с ресурс, за който неговите опоненти могат само да мечтаят, докато старите партийни крепости губят хора, влияние и убедителен разказ за бъдещето. И това променя цялата политическа сметка.
Тезата на „Гласове“ получава числово потвърждение, но и важна корекция от данните, публикувани от „Сега“. Доверието към правителството пада от 50 процента през май до 42 процента през юли, а недоверието нараства от 24 на 35 процента. Личният рейтинг на Радев се понижава от 56 на 50 процента, но остава положителен. Най-показателното е друго: „Прогресивна България“ запазва около 39 процента подкрепа. Следователно кабинетът губи блясък, но неговата електорална основа засега не се разпада и не бяга панически към опозицията. Разликата е достатъчно голяма, за да отхвърли тезата за незабавна катастрофа.
Причините за ерозията не са загадка. Според социолога Добромир Живков проектобюджетът и липсата на достатъчно убедителни вътрешнополитически резултати натискат рейтинга надолу. Към тях се добавят противоречивите сигнали за Русия, Украйна и американското военно присъствие. Избирателят може да търпи сложни международни маневри, но не прощава усещането, че цените растат, корупционните мрежи оцеляват, а обещаното възмездие се отлага. Радев спечели с обещание за прекъсване на модел, не за козметично пренареждане на неговите кадри. Всеки ден без видим резултат превръща надеждата в подозрение. Тъкмо тук ще бъде измерена истинската стойност на неговия мандат.
Мащабът на победата обяснява и мащаба на днешното нетърпение. Reuters определи изборния резултат като най-големия вот за една политическа сила в България от поколение насам и отбеляза, че той откри път към първото еднопартийно управление от почти три десетилетия. Победата не беше любовно писмо до нов елит, а присъда над стария. Тя стъпи върху гняв срещу корупцията, растящите цени, безплодните коалиции и усещането, че институциите обслужват затворен властови кръг. Затова всяко колебание на новата власт изглежда като нарушен договор, а не като обикновена управленска грешка. Тази присъда остава политически валидна.
Старият модел все още не е погребан. Той разполага с административни връзки, местни структури, икономическо влияние и дългогодишно присъствие в съдебната система. В интервю за „Гласове“ Явор Дачков предупреди, че промяна няма да има, ако властта само пренасочи старите финансови потоци към нови хора. Точно тук е болезнената граница между изборна победа и исторически пробив. Мнозинството дава право да се управлява, но не гарантира смелост, компетентност или почтеност. Ако мрежите останат непокътнати, лицата ще се сменят, а държавният механизъм ще продължи да работи по старите правила. Сега идва трудната проверка.
Опозицията също не предлага убедителна алтернатива. ГЕРБ носи тежестта на дългото управление и продължава да зависи от фигурата на Бойко Борисов. ДПС влиза в новия период със загубено влияние и лидер, около когото недоверието остава крайно високо. ПП-ДБ търси ново позициониране, но още плаща цената на компромиси, които размиха антикорупционния му образ. Този вакуум пази Радев от истински срив. Гражданите могат да бъдат разочаровани от темпото му, без да виждат към кого да прехвърлят надеждата си. Липсата на конкурент обаче е отсрочка, не вечна застраховка. Това е голямото му предимство.
Особено опасно за кабинета е изкушението да представя всяка критика като реванш на победения модел. Част от атаките несъмнено идват от засегнати интереси, но власт, която разполага със самостоятелно мнозинство, не може безкрайно да се крие зад саботажи и наследени проблеми. Тя държи законодателния график, бюджета, назначенията и политическата инициатива. Ако не покаже прозрачни обществени поръчки, реална съдебна реформа и измерими резултати срещу корупцията, лозунгът за демонтаж ще започне да звучи като алиби. Тогава спадът в доверието вече няма да бъде статистически шум, а начало на политическо отрезвяване. Без изключения.
Същевременно рейтингите трябва да се четат трезво. Два месеца са твърде кратък срок за окончателна присъда, особено след кампания, натоварена с почти месиански очаквания. Нормално е част от еуфорията да изчезне, когато обещанията срещнат бюджетни ограничения, институционална съпротива и международни зависимости. Ненормално би било кабинетът да приеме оставащото доверие като празен чек. Петдесет процента лична подкрепа е силна позиция, но тенденцията е предупреждение. Радев трябва да превърне мнозинството си в доказуеми промени, преди разочарованието да организира нов протестен вот срещу самия него. Времето работи за промяната само когато тя действа.
Анализът на Маринов NEWS е категоричен: Радев още не се срива, но часовникът му тиктака по-бързо, отколкото показва парламентарното мнозинство. Старият модел понесе тежко изборно поражение, ала неговите навици, зависимости и посредници не изчезват с една бюлетина. Истинската победа ще настъпи едва когато правилата станат еднакви за силните и слабите, публичните пари престанат да хранят обръчи, а институциите започнат да наказват, вместо да прикриват. Ако това не се случи, България няма да се върне към стария модел — тя просто ще получи негова нова версия с ново име. Без оправдания.
Източник: Маринов NEWS
