Кабинетът гаси чужд пожар: войната в Иран и енергийната политика на ЕС надуват цените у нас
Инфлацията в България отново достига 5,1%, но числото не може честно да бъде хвърлено изцяло върху правителството на Румен Радев. Кабинетът работи по вътрешните механизми за ограничаване на ценовия натиск — целеви компенсации, защита на уязвимите домакинства, подкрепа за транспорта и енергоемката индустрия, както и контрол по търговската верига. Срещу тази политика обаче застават сили, които София не управлява: войната около Иран, блокираният Ормузки проток и европейското отказване от по-достъпни руски енергийни доставки. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#България #Правителство #РуменРадев #Инфлация #Цени #Иран #Русия #ЕвропейскиСъюз #Санкции #ПрироденГаз #Петрол #Енергетика #Доходи #НационаленИнтерес #МариновNEWS
Шишков разкъса завесата над „Хемус“: магистралата на грабежа ще бъде довършена
Първоначалната информация на „Капитал“ съобщава: „Инфлацията отново се ускорява до 5,1% през август.“ Месечното увеличение е оценено на 0,6%, след като през юли цените нараснаха с 0,8%. Данните изискват реакция, но не доказват управленски провал. Те идват в момент на тежък международен енергиен шок, при който петролът, газът, транспортът и застраховането на доставки поскъпват извън българските граници. Правителството може да смекчава последиците, но не може с постановление да намали цената на световните борси.
Експресната оценка на Националния статистически институт потвърждава представеното от „Капитал“ годишно увеличение от 5,1%. Най-голям месечен ръст се очаква при транспорта — 6,3%, докато личните грижи и различните услуги поскъпват с 0,9%. Ресторантите, хотелите, алкохолните напитки и тютюневите изделия добавят по 0,8%. Именно транспортът разкрива външния двигател на проблема. Български министър не определя цената на суровия петрол, морските превози или военната рискова премия, начислявана върху доставките от Близкия изток.
Международната картина е още по-категорична. Reuters съобщава, че новата размяна на удари между САЩ и Иран е повишила петрола „Брент“ до приблизително 91,67 долара за барел. Ормузкият проток, през който при нормални условия преминава около една пета от световния петрол, остава сериозно затруднен. Малкият брой преминаващи кораби, нападенията срещу танкери и опасността от нова ескалация увеличават цената на горивото още преди то да достигне европейските пристанища, рафинерии, бензиностанции и български потребители.
Оценката на Европейската комисия признава, че след началото на войната в Близкия изток България е въвела фискални мерки срещу високите енергийни цени. Сред тях са целева месечна помощ за групите с ниски доходи и субсидии за превозвачите, изпълняващи пътнически линии. Това е важно потвърждение, че кабинетът не наблюдава кризата отстрани. Вместо да раздава безразборно бюджетни милиарди, правителството насочва ресурса към хората и секторите, които понасят най-тежкия удар от поскъпналата енергия.
Допълнителният проблем идва от стратегическия избор на Европейския съюз да прекрати руските газови доставки. Съветът на ЕС прие поетапна забрана на руския втечнен и тръбопроводен газ, включително преходни срокове за съществуващите договори. Брюксел твърди, че постепенното въвеждане ще ограничи въздействието върху пазарите и цените. Това обаче не премахва икономическия риск. Замяната на близки тръбопроводни доставки с по-скъп втечнен газ означава транспорт, терминални такси, конкуренция с азиатските купувачи и нова зависимост от нестабилни маршрути.
Правителството на Румен Радев не може самостоятелно да отмени европейските санкции, да отвори Ормузкия проток или да прекрати войната около Иран. Нито един български министър не разполага с инструмент, който да върне световния петрол до предвоенните му нива. Да се обвинява кабинетът за всяка промяна на колонката на бензиностанцията е удобно политическо упражнение, но няма общо със сериозния икономически анализ. Отговорността на правителството е друга — да ограничи пренасянето на външния шок върху домакинствата и бизнеса, без да разрушава бюджета или пазарната конкуренция.
Точно в тази зона кабинетът работи усилено. Подпомагането на пътническите превозвачи ограничава натиска за рязко поскъпване на автобусните билети. Компенсациите за енергоемките предприятия намаляват риска високите разходи за електричество да бъдат прехвърлени изцяло върху крайната продукция. Социалната помощ за домакинствата с ниски доходи насочва ресурса към хората, които нямат финансов резерв. Диалогът с производители, търговци и бензиностанции позволява на институциите по-бързо да откриват необясними ценови скокове. Това са реални, вътрешни инструменти, които правителството действително може да използва.
Разликата между целева помощ и популистко раздаване е огромна. Всеобщите компенсации могат временно да прикрият поскъпването, но струват милиарди и често облагодетелстват домакинства и компании, които не се нуждаят от подкрепа. Кабинетът избира по-трудния подход — да насочва помощите, да пази бюджетната устойчивост и да не създава допълнително търсене, което само би наляло гориво в инфлацията. Подобна политика не носи лесни аплодисменти, защото не обещава безплатно решение за всички. Тя обаче е по-отговорна от изкуствено замразяване на цени и последващи дефицити.
Критиците на европейската санкционна политика имат основание да питат кой реално плаща сметката за енергийното откъсване от Русия. Политическата цел е да бъдат ограничени приходите на Москва, но икономическата цена се разпределя между европейската индустрия и потребителите. Когато по-евтина пряка доставка бъде заменена с по-дълъг и по-сложен маршрут, крайната цена трудно остава непроменена. Това не доказва, че всяка санкция е безрезултатна, но показва, че решенията в Брюксел имат последствия, които националните правителства са принудени да компенсират със собствените си бюджети.
България се намира в особено неблагоприятно положение, защото гражданите ѝ посрещат европейските енергийни сътресения с по-ниски доходи и по-малки спестявания. Едно и също увеличение на горивото има различна тежест за семейство в София и за домакинство в малък северозападен град, където автомобилът често е единствената връзка с работа, лекар или училище. Затова правителствените мерки трябва да бъдат оценявани не само по общия бюджетен размер, а по това дали достигат до хората, за които енергийната криза означава отказ от основни потребности.
Вътрешният контрол остава задължителен, защото международната криза не може да бъде алиби за спекула. Комисията за защита на конкуренцията, потребителските органи и приходната администрация трябва да следят за необосновано разширяване на търговските маржове. Ако световният петрол поскъпне с определен процент, това не дава автоматично право всяка стока в магазина да бъде увеличена произволно. Кабинетът трябва да различава реалния външен разход от опита кризата да бъде използвана за допълнителна печалба. Именно тук държавният надзор може да има пряк антиинфлационен ефект.
Борбата с инфлацията не се изчерпва с енергийни компенсации. Необходими са дисциплинирани публични разходи, по-бързо изграждане на инфраструктура, подкрепа за местното производство и намаляване на административните разходи за бизнеса. Всяка нова транспортна връзка понижава логистичната цена, а всяка работеща енергийна инвестиция намалява зависимостта от вносни сътресения. Кабинетът вече насочва усилия към тези структурни решения. Те не могат да свалят цените за един ден, но създават защита срещу следващата криза и правят икономиката по-малко уязвима към външен политически натиск.
Анализът на „Маринов NEWS“ е категоричен: правителството прави онова, което зависи от България — защитава уязвимите, подкрепя транспорта и индустрията, наблюдава пазара и пази бюджета от безконтролно харчене. Основният ценови удар идва отвън: войната около Иран, ограниченият трафик през Ормуз и скъпото европейско отказване от руска енергия. Кабинетът не може да спре ракети или да отмени едностранно решенията на Брюксел. Той може да постави националния интерес на масата и да намали щетите. Именно това прави в момента.
Източник: Маринов NEWS
