Световната търговия търси обходен маршрут: Ормуз и Червено море показаха колко уязвима е глобалната икономика
Два тесни морски прохода могат да окажат влияние върху цената на горивата, транспорта и стоките на хиляди километри от Близкия изток. Кризите около Ормуз и Баб ел Мандеб показаха колко зависима остава световната икономика от няколко стратегически маршрута. Петролът продължава да се движи, танкерите намират обходни решения, а производителите променят логистиката си. Но всичко това има цена. Въпросът вече не е само кога ситуацията ще се успокои, а дали държавите и компаниите ще започнат трайно да променят начина, по който движат енергия и стоки по света. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Ормуз #ЧервеноМоре #БабЕлМандеб #Петрол #СаудитскаАрабия #Иран #БлизъкИзток #Търговия #Енергетика #Танкери #Европа #Геополитика #ГлобалнаИкономика #Сигурност #МариновNEWS
Лавров и Вадефул разговаряха в ООН, но останаха на различни позиции за Украйна
Когато най-краткият маршрут вече не е най-сигурният
Reuters описва необичайна картина край бреговете на Оман: танкери застават един до друг и прехвърлят петрол от кораб на кораб. Така се изгражда своеобразен плаващ логистичен маршрут, чрез който производителите се опитват да запазят износа въпреки кризата около Ормуз.
През септември количеството петрол, прехвърляно по този начин в Оманския залив, достига около 2,5 милиона барела дневно спрямо 1,4 милиона през август, показват данни на Kpler, цитирани от Reuters. Преди сегашната криза подобна практика се използва много по-ограничено.
Причината е проста: световната икономика не може лесно да замени Ормуз.
Преди избухването на сегашния конфликт през протока преминава количество петрол, равняващо се на приблизително една пета от световното потребление. Когато корабоплаването бъде нарушено, проблемът не остава ограничен до държавите от Персийския залив.
Транспортът става по-скъп, корабособствениците изискват по-високи премии за риска, а производителите трябва да търсят алтернативи.
И те вече го правят.
След атаката срещу саудитския тръбопровод Изток–Запад през септември Саудитска Арабия пренасочи част от износа си обратно към терминалите в Персийския залив. Reuters съобщава, че само на 20 септември Saudi Aramco е натоварила около 14 милиона барела суров петрол на седем огромни танкера край Рас Танура.
Това показва парадокса на сегашната ситуация.
Когато Червено море стане по-рисково, част от трафика се връща към Персийския залив. Когато Ормуз е под заплаха, производителите търсят изходи към Червено море или Оман.
Но ако проблемите засегнат едновременно повече от един маршрут, възможностите започват бързо да намаляват.
Цената на тази адаптация вече се вижда. Reuters посочва, че транспортът на суров петрол с голям танкер от Персийския залив към Китай е поскъпнал до над 30 долара на барел. Преди кризата транспортът представлява много по-малка част от крайната стойност на петрола.
Следователно петрол може да има, но доставката му става по-сложна и по-скъпа.
Проблемът не се ограничава до суровия петрол.
QatarEnergy предупреди, че кризата около Ормуз може да забави части от огромната програма за разширяване на производството на втечнен природен газ в Катар. Причината е, че необходимо оборудване не може да достига нормално до страната.
Това е важен детайл. Нарушенията на морските маршрути не засягат само днешните доставки. Те могат да забавят инфраструктура, предназначена да осигурява енергия години напред.
Същевременно няма лесна алтернатива.
Тръбопроводите могат да заобиколят определени морски проходи, но изграждането им струва милиарди и отнема години. Пристанищата имат ограничен капацитет. Сухопътните маршрути също преминават през държави с различни политически интереси и рискове.
Затова световната търговия вероятно няма просто да „замени“ Ормуз или Червено море.
По-вероятната промяна е друга – повече резервни маршрути, повече складови запаси, повече пристанищен капацитет и логистични системи, способни бързо да пренасочват доставки.
Това обаче означава по-скъпа глобализация.
Десетилетия наред международната търговия се изгражда около ефективността: най-кратък маршрут, минимални запаси и възможно най-ниски транспортни разходи.
Геополитическите кризи постепенно променят тази логика. Все по-важна става не само цената, а устойчивостта – дали системата ще продължи да работи, ако един маршрут внезапно бъде блокиран.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че Ормуз и Червено море показват слабост, която световната икономика дълго приема за управляем риск. Огромна част от глобалната търговия зависи от малък брой тесни морски проходи. Те няма да бъдат заменени лесно, но кризата ускорява търсенето на резервни маршрути и нова инфраструктура. Светът вероятно няма да се откаже от най-кратките пътища. Но все повече държави ще плащат допълнително, за да имат втори вариант, когато най-краткият път вече не е най-сигурният.
Източник: Маринов NEWS
