След Украйна Европа вече мисли различно за войната: как конфликтът променя сигурността на целия континент
Десетилетия наред голяма война между армии в Европа изглеждаше като сценарий от миналото. Украйна промени това възприятие. Дронове летят на стотици километри, градове се нуждаят от постоянна противовъздушна защита, милиони артилерийски боеприпаси отново имат стратегическо значение, а мостове, железници и пристанища се разглеждат и според това дали могат бързо да придвижват военна техника. Промяната вече се вижда далеч извън украинската граница. Европа постепенно изгражда модел на сигурност, в който подготовката за голяма криза отново става част от нормалното държавно планиране. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Украйна #Европа #Русия #НАТО #ЕС #Отбрана #Дронове #ПВО #Сигурност #ВоеннаИндустрия #ГражданскаЗащита #ЕвропейскаОтбрана #Боеприпаси #ВойнатаВУкрайна #МариновNEWS
Пезешкиан поставя под въпрос преговорите със САЩ, докато посредници предават послания
Украинският фронт се превърна в лаборатория за европейската отбрана
Един от най-важните уроци от войната е скоростта.
Технология, която работи днес, може след няколко месеца да срещне ефективно противодействие. Дроновете се променят, системите за електронна война се адаптират, а начинът, по който се използват традиционните оръжия, също се развива.
Европейската комисия вече открито посочва украинския опит като фактор при преобразяването на европейската отбранителна индустрия.
В рамките на Readiness 2030 ЕС определя противовъздушната и противоракетната отбрана, дроновете, артилерията, боеприпасите, киберсигурността, електронната война и военната мобилност като области, в които трябва да бъдат преодолени критични пропуски.
Особено показателни са дроновете.
Европейската комисия вече финансира украински покупки на безпилотни системи в огромни мащаби. През юни е обявено плащане от 3,9 милиарда евро като част от пакет за придобиване на дронове за Украйна.
Това е отражение на реалността на фронта.
Но войната промени и начина, по който Европа гледа на собствената си територия.
Военната мобилност например дълго изглежда като технически въпрос за специалисти.
Днес тя е стратегически проблем.
Ако тежка военна техника трябва бързо да бъде преместена от Западна Европа към източния фланг, мостовете трябва да издържат натоварването, железопътните линии трябва да бъдат подходящи, а административните разрешения не могат да отнемат дни.
Европейската комисия вече работи по четири приоритетни коридора и около 500 инфраструктурни точки, които трябва да бъдат подобрени. Сред тях са мостове, тунели, пристанища, летища и друга инфраструктура с едновременно гражданско и военно значение.
Променя се и разбирането за противовъздушната отбрана.
Украинските градове показват как ракети и дронове могат да поставят под постоянен натиск електрическата мрежа, индустрията и цивилното население.
Затова ЕС вече предлага общи инициативи като European Air Shield и European Drone Defence Initiative, насочени към защита срещу ракети и безпилотни апарати.
Но подготовката не приключва с армията.
Войната в Украйна върна вниманието и към гражданската устойчивост – способността на обществото да продължи да функционира при продължителна криза.
Енергия, телекомуникации, болници, транспорт, доставки на храни и комуникация с населението могат да бъдат също толкова важни за устойчивостта на държавата, колкото военните формирования.
През 2025 г. ЕС стартира стратегия за по-широка готовност при кризи, а през март 2026 г. Европейската комисия постави опита от войната на Русия срещу Украйна сред основните уроци при оценката на европейската подготовка.
Това е значителна промяна в мисленето.
Сигурността вече не се разглежда само като задача на министерството на отбраната.
При сериозна криза железниците, телекомуникационните оператори, енергийните компании, болниците, местните власти и гражданската защита стават част от способността на една държава да издържи на натиск.
Паралелно с това европейската военна индустрия трябва да произвежда повече и по-бързо.
На срещата на военните ръководители на НАТО в Копенхаген през септември Алиансът постави акцент именно върху необходимостта индустрията да доставя със скорост, мащаб и предвидимост.
Това вероятно е един от най-важните уроци от Украйна.
Военната мощ не се определя само от качеството на оръжието, което една държава притежава в началото на конфликт. Значение има дали може да го ремонтира, да произвежда боеприпаси и да замества загубите в продължение на години.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че Украйна промени европейската сигурност много преди войната да е приключила. Континентът не просто увеличава военните бюджети. Променят се инфраструктурата, производството, противовъздушната защита, отношението към дроновете и дори представата за ролята на гражданските институции при голяма криза. Най-дълбоката промяна вероятно е психологическата: Европа отново планира за сценарии, които дълго смята за малко вероятни. Войната показа, че подготовката не започва в момента, когато кризата достигне границата. Тя трябва да е изградена години по-рано.
Източник: Маринов NEWS
