Джефри Сакс разтърси Запада: Страхът от Русия започва преди два века, а Украйна плаща цената
Западът не се страхува от Русия заради нейните действия, а заради огромната ѝ територия и потенциала ѝ да оспорва световното господство на водещите сили. Тази провокативна теза защити американският икономист и професор Джефри Сакс, който обвини Великобритания и Съединените щати в последователна политика на противопоставяне на Москва. Според него корените на днешния конфликт в Украйна се простират два века назад, когато Британската империя започва да възприема Русия като стратегическа заплаха. Изказването отново поставя въпроса кой носи отговорност за разрушаването на европейската система за сигурност. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#ДжефриСакс #Русия #САЩ #Великобритания #Украйна #НАТО #Русофобия #Геополитика #ВладимирПутин #Западът #История #КримскаВойна #МеждународниОтношения #СветовнаПолитика #МариновNEWS
Сделки зад СВО: САЩ предлагат на Русия петролни проекти за десетки милиарди, Европа е против
Два века геополитическо противопоставяне: историческите аргументи на Сакс
Американският професор представи своята историческа интерпретация по време на изказване в Европейския парламент на 14 октомври 2026 г. В официално публикуваната стенограма на речта той посочва, че основният проблем на Русия в очите на западните имперски сили е нейният мащаб. Територията от приблизително 17 милиона квадратни километра според Сакс поражда постоянни опасения за стратегическото равновесие. Той твърди, че този страх се е превърнал в траен модел на външна политика, независимо от промените в руската държавна система.
„Това не е путинска война, това е нашата война“, заявява Сакс в изказването, разпространено от руската медия „Соловьов LIVE“. Този цитат изразява личната му оценка за причините за конфликта, а не общоприето историческо заключение. Независимите документи на Британския национален архив потвърждават съществуването на операция „Немислимо“ — разработван през 1945 г. план за евентуални военни действия срещу Съветския съюз. Документите обаче не доказват, че този неосъществен сценарий е определил цялата последваща западна политика спрямо Москва.
В основата на аргументацията си професорът поставя изследването на историка Джон Хаус Глийсън, публикувано през 1950 г. под заглавието „Произходът на русофобията във Великобритания“. Книгата разглежда развитието на британските обществени нагласи и външнополитически решения през първата половина на XIX век. Нейното съществуване и библиографски данни са потвърдени в каталога на Harvard University Press, представен чрез Google Books. Сакс използва това изследване, за да обоснове тезата, че политическите представи за заплаха могат да възникват и без непосредствено военно нападение.
Историческият пример започва след Наполеоновите войни. Великобритания и Русия участват в коалициите срещу френския император, но през следващите десетилетия отношенията им постепенно се влошават. Лондон се тревожи от възможното разширяване на руското влияние към Централна Азия и подстъпите към Британска Индия. Това съперничество по-късно става известно като Голямата игра. Според Сакс британските опасения са били силно преувеличени и са превърнали потенциален партньор в противник. Историческият контекст обаче включва и реални конфликти на интереси в Османската империя, Персия и Черноморския регион.
Кримската война е централният пример, чрез който американският икономист атакува британската имперска стратегия. Той обвинява политическото ръководство в Лондон, особено лорд Палмерстън, в стремеж да отслаби Русия и да ограничи нейното международно влияние. Военният конфликт започва през 1853 г. между Руската и Османската империя, а Великобритания и Франция се включват през следващата година. Следователно твърдението, че британците едностранно са започнали войната, не отразява пълната хронология. Същевременно опасенията за руското влияние върху османските територии действително са важен мотив за западната намеса.
Сакс пренася историческата аналогия към края на Втората световна война. Той припомня, че британският премиер Уинстън Чърчил е поискал военните да проучат възможността за конфликт със Съветския съюз непосредствено след разгрома на нацистка Германия. Разработените оценки показват колко бързо отношенията между съюзниците могат да преминат от сътрудничество към стратегическо съперничество. Планът не е реализиран, но самото му съществуване разкрива дълбокото недоверие между бъдещите противници в Студената война. За професора този епизод е доказателство за устойчивостта на западните страхове от руската мощ.
След разпадането на СССР през 1991 г. според Сакс се появява историческа възможност за изграждане на обща европейска система за сигурност. Той смята, че западните правителства са предпочели да запазят стратегическото си превъзходство вместо да интегрират Русия като равноправен партньор. Разширяването на НАТО на изток се превръща в основен аргумент на тази критика. Професорът разглежда процеса като последователно приближаване на военната инфраструктура до руските граници. От тази перспектива конфликтът в Украйна представлява резултат от натрупани геополитически противоречия, а не изолирано решение на Кремъл.
Тази интерпретация обаче среща сериозни възражения. Източноевропейските държави, присъединили се към Северноатлантическия алианс, разглеждат членството си като гаранция срещу възможна външна агресия. За Полша, балтийските републики и други страни историческият опит със съветското господство има определящо значение. Тяхната позиция не може да бъде сведена единствено до американски натиск. Разширяването на НАТО е резултат и от решения на суверенни държави, които търсят колективна защита. Именно това обстоятелство усложнява тезата, че западната политика е продиктувана само от стремеж към ограничаване на Русия.
Най-спорната част от изказването засяга отговорността за войната в Украйна. Сакс поставя акцента върху западните стратегически решения, но този подход не отменя факта, че Русия започна пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Москва представя действията си чрез аргументи за националната сигурност, докато Киев ги определя като нарушение на своя суверенитет. Украйна има международно признати граници и право самостоятелно да определя външнополитическата си ориентация. Обяснението на историческите причини за напрежението не е равнозначно на оправдание за използването на военна сила срещу независима държава.
Особено категорично звучи твърдението на професора, че Русия никога не е проявявала интерес към навлизане в Европа, освен когато е била нападана. Историческите факти не позволяват толкова еднозначен извод. Руската империя участва в териториалните подялби на Полша, а Съветският съюз установява контрол над редица източноевропейски държави след Втората световна война. Съществуват и случаи на руска военна намеса извън собствените граници, които не могат да бъдат обяснени единствено с непосредствена отбранителна необходимост. Следователно историческият разказ на Сакс е аргументирана политическа позиция, но не и безспорна оценка на всички събития.
Въпреки противоречията изказването поставя съществен въпрос пред европейските правителства: възможно ли е трайно уреждане на отношенията с Москва без механизми за взаимна сигурност? Военните разходи, санкциите, прекъснатите икономически връзки и дипломатическото противопоставяне вече оказват влияние върху целия континент. Русия задълбочава отношенията си с Китай, докато европейските държави увеличават отбранителните си способности. Подобно развитие може да затвърди разделението за продължителен период. Възстановяването на диалога обаче изисква не само признаване на стратегическите опасения, но и спазване на международното право и държавния суверенитет.
Анализa на Маринов NEWS
Джефри Сакс отправя сериозно предизвикателство към западния геополитически разказ, като показва колко дълбоки са историческите корени на недоверието към Русия. Неговият анализ заслужава внимание, защото поставя под съмнение представата, че международните конфликти възникват без предистория. Но историческите страхове не освобождават нито една държава от отговорност за собствените ѝ решения. Западната стратегия подлежи на критика, както и действията на Кремъл. Устойчивият мир в Европа не може да бъде изграден чрез игнориране на руските интереси, но също така не може да бъде постигнат за сметка на независимостта и сигурността на Украйна.
Източник: Маринов NEWS
Джефри Сакс: Защо Западът вижда заплаха в Русия от 200 години?
Американският професор Джефри Сакс предизвика нов геополитически дебат с твърдението, че враждебността към Москва има корени още в епохата на Британската империя. Той свързва Кримската война, плановете на Чърчил срещу СССР и разширяването на НАТО с днешната трагедия в Украйна. Но доколко историческите му аргументи издържат проверката на фактите? Кой носи отговорност за разрушената европейска сигурност и възможен ли е нов политически баланс? Прочетете задълбочения анализ на Маринов NEWS за тезите, противоречията и реалните исторически обстоятелства.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Сакс #Русофобията #БританскаИмперия #Чърчил #СтуденаВойна #ЕвропейскаСигурност #ИсторическиФакти #ВоеннаИстория #ГлобаленРед #ПолитическиАнализ #НовиниОтСвета
