Зад кулисите на мащабното преориентиране на Стармър към Китай
За разлика от канадския си колега Марк Карни, британският министър-председател се стреми посещение му в Пекин да не бъде възприето като отдалечаване от Съединените щати и президента Доналд Тръмп.
Орбан извика украинския посланик в Будапеща заради „намеса в изборите“
ЛОНДОН — Канадският министър-председател Марк Карни напуска Пекин и почти веднага обявява ръководения от САЩ „световен ред“ за разпаднал се. Не очаквайте британският му колега да направи същото.
Киър Стармър каца в китайската столица в сряда за първото си посещение като британски министър-председател от 2018 г. насам. Срещайки се с президента Си Дзинпин, той слага край на това, което сам нарича „ледена епоха“ при предишното консервативно управление, и се опитва да договори споразумения, които да представи пред избирателите като тласък за буксуващата британска икономика.
Сергей Наришкин: „Орешник“ сложи точка на розовите сънища за западно превъзходство
Стармър е един от поредицата лидери, насочващи се към втората по големина икономика в света, сред които френският президент Еманюел Макрон през декември и германският канцлер Фридрих Мерц следващия месец. Подобно на Карни в Давос миналата седмица, британският премиер предупреждава, че светът е по-нестабилен, отколкото е бил от едно поколение насам.
Но за разлика от Карни, Стармър отчаяно се стреми да не представя това като разрив със САЩ — и да избегне критиките, които Тръмп отправя към Карни през последните дни заради отношенията му с Китай. Британският премиер се опитва да язди едновременно три коня, поддържайки добри — или поне работещи — отношения с Вашингтон, Брюксел и Пекин.
Това е неговият т.нар. проблем на трите тела, пошегува се високопоставена фигура от Уестминстър, която от дълго време работи по британско-китайските отношения.
POLITICO разговаря с 22 настоящи и бивши служители, депутати, дипломати, представители на индустрията и експерти по Китай, повечето от които получиха анонимност, за да говорят откровено. Те очертават образа на лидер, който върви по същото тясно въже, по което винаги е вървял, заобиколен от мрачни избори — от сложните следбрекзитни преговори с ЕС до това, че Доналд Тръмп отправя нападки към британските политики и замразява разговорите по технологично споразумение между Обединеното кралство и САЩ.
Стармър иска дълго планираното му посещение в Китай да осигури растеж, но същевременно да бъде достатъчно предпазливо, за да не компрометира националната сигурност или да разгневи Тръмп. Той изглежда нито е засилил ангажираността с Пекин в отговор на Тръмп, нито я е намалил на фона на критиките към Китай за шпионаж и нарушения на правата на човека.
С две думи — той не иска драма.
„Стармър е по-мениджърски тип. Той иска да поддържа стабилни отношенията на Обединеното кралство с големите сили“, казва човек, запознат с планирането на пътуването. „Трудно е да си го представиш да прави нещо като Карни или Макрон и да използва посещението, за да очертае грандиозна геополитическа визия.“
Служител от „Даунинг стрийт“ 10 добавя: „Той е наясно, че е в интерес на Обединеното кралство да има отношения с втората по големина икономика в света. Макар САЩ да са най-близкият ни съюзник, той отхвърля внушението, че това означава, че не можеш да имаш прагматични отношения с Китай.“
Той се надява и Тръмп — чието собствено посещение в Китай е планирано за април — да го възприеме по същия начин.
Извеждане на кавалерията
Стармър има една дума в съзнанието си за това пътуване — растеж, който е едва 0,1 процента през трите месеца до септември.
Министър-председателят е придружаван от ръководители на гиганти от Ситито като HSBC, Standard Chartered, Schroders и London Stock Exchange Group; фармацевтичната компания AstraZeneca; автомобилния производител Jaguar Land Rover; енергийния доставчик Octopus; както и Brompton, производителя на сгъваеми велосипеди.
Приоритетът на „Даунинг стрийт“ е да се върне със „заглавие, което може да се продаде“, казва човекът, запознат с планирането на пътуването, цитиран по-горе. Икономиката е водещият фокус. Макар служители да обсъждат опит за политическа победа, като например Китай да вдигне санкциите, наложени на британски парламентаристи през 2021 г., един британски служител казва, че сега смятат това за малко вероятно.
Петима души, запознати с планирането на пътуването, предвиждат голям брой сделки, диалози и меморандуми за разбирателство — но основно в области с минимални рискове за националната сигурност.
Те вероятно включват съвместна работа в областта на медицината, здравеопазването и науките за живота, сътрудничество в климатичната наука и инициативи за популяризиране на изучаването на мандарин, казват източниците.
Служителите работят и по взаимно признаване на професионални квалификации и безвизови краткосрочни пътувания, а компаниите настояват за по-широки банкови и застрахователни лицензи за британски фирми, опериращи в Китай. Междувременно Обединеното кралство вероятно ще се опита да убеди Пекин да намали вносните мита върху шотландското уиски, които се удвоиха през февруари 2025 г.
Бивш британски служител, участвал в последното посещение на британски министър-председател в Китай — това на Тереза Мей през 2018 г. — прогнозира, че всички сделки вече са „на 100 или 99 процента договорени, в системата, и ‘Номер 10’ ще има в главата си точна цифра, която да обяви“.
Преминаване по острието
И петимата са единодушни, че е малко вероятно да се стигне до споразумение за тежка енергийна инфраструктура, включително технологии за вятърни турбини, които биха могли да направят Великобритания уязвима спрямо Китай. Обединеното кралство все още не е решило дали да позволи на китайската компания Ming Yang да инвестира 1,5 милиарда паунда във вятърен парк край бреговете на Шотландия.
И докато Карни се съгласява да облекчи митата върху китайските електрически автомобили, трима от петимата души, запознати с планирането на пътуването, казват, че всякакво сътрудничество в областта на EV технологиите вероятно е изключено. Един от тях прогнозира: „Това няма да повтори канадския прецедент. Не виждам да се отварят шлюзовете за електромобили.“
Великобритания се опитва да се придържа към „жълти и зелени зони“ за всякакви сделки, казва първият източник. Вторият добавя: „„Мисля, че се насочват към по-меки, донякъде сантиментални направления.“
Великобритания има основателни причини за предпазливост, тъй като свързани с Китай групи отдавна са обвинявани в хакерство и шпионаж, включително срещу депутати и Британската избирателна комисия. Уестминстър е завладян от заглавия през декември за рухнало дело срещу двама мъже, обвинени в шпионаж в полза на Китай. Китайската компания Huawei е забранена от участие в изграждането на 5G мрежата на Обединеното кралство през 2020 г. след натиск от страна на Тръмп.
Дори и сега британските служби за сигурност работят по мерки за защита на телекомуникационни кабели в близост до Лондонската кула. Те преминават близо до границата на предложеното китайско посолство, което получава разрешение за строеж миналата седмица.
Андрю Смол, директор на Програмата за Азия към Европейския съвет за външна политика, казва: „Настоящият дебат за това как ‘безопасно’ да се увеличи ролята на Китай в доставките на зелена енергия за Обединеното кралство — особено чрез вятърната енергия — има сериозни отзвуци от 5G и е по-голямо безпокойство за САЩ от решението за посолството.“
Стармър и екипът му също така „не искат да антагонизират американците“ преди посещението на Тръмп през април, казва третият от петимата източници. „Те стъпват на яйчени черупки… ако обявят нов диалог по политика на ООН или каквото и да е подобно, това може да бъде възприето като удар срещу администрацията на Тръмп.“
Всички тези фактори означават, пространството за „победа“ на Стармър е ограничено. Талия Питърсън, сътрудник в Chatham House, заявява: „Стармър няма да ‘рестартира’ отношенията с едно посещение, нито ще отключи мащабни китайски инвестиции в основната инфраструктура на Великобритания.“
Смол добавя, че чуждестранните компании са изтласквани от китайския пазар и че Си „превръща в оръжие“ зависимостта от китайските вериги за доставки. „Пекин вероятно ще предложи изключително незначителни отстъпки в области като финансовите услуги —с величина, съпоставима със статистическа грешка на макроикономическо равнище.“
Канцлерът на хазната Рейчъл Рийвс познава добре това.Най-високопоставеният финансов министър на Великобритания е подложен на подигравки, след като се завръща с едва 600 милиона паунда договорености от посещението си в Китай преди година. Един бивш консервативен министър нарича сумата „преднамерена обида“ от страна на Китай.
Дори след като голямата „победа“ е постигната, съществува риск тя да се разпадне почти мигновено. Карни обявява, че Канада и Китай ще разширят безвизовите пътувания, но посланикът на Пекин в Отава впоследствие заявява, че решението все още не е официално.
Въпреки това бизнесът проявява интерес към повторната ангажираност на Стармър.
Рейн Нютън-Смит, генерален директор на Конфедерацията на британската индустрия, казва, че компаниите са обезпокоени от зависимостта от китайските редкоземни елементи, но добавя: „Ако проследите веригите за доставки откъдето и да е, идеята, че можете да се отделите от Китай, е невъзможна. Въпросът е как тази търговия да бъде улеснена по най-добрия начин.“
Посолският спор
Дори ако Стармър постигне успехи, това посещение ще донесе и противоречия, които — според критиците — показват асиметрията в отношенията между Великобритания и Китай. Историята на две посолства служи като добра метафора.
Миналата седмица Великобритания най-сетне одобрява плановете за новото китайско дипломатическо представителство в Лондон, въпреки дългогодишния спор за националната сигурност. Китай е отложил официалното потвърждение на посещението на Стармър до финализирането на решението за лондонското посолство, казва първият източник, запознат с планирането. (Други отбелязват, че самият Стармър не би искал да пътува, докато въпросът не бъде решен.)
Резултатът е хаотична организация в последния момент, при която ръководители са официално поканени едва седмица преди отпътуването.
И докато Великобритания все още не получава одобрение да обнови собственото си посолство в Пекин, служители частно го описват като „разпадащо се“, а един човек, който го е посещавал, казва, че строителни материали са струпани до стените. То е „в окаяно състояние“, добавя друг британски служител: „По стените има пукнатини, тапетите се лющят, има следи от влага.“
Британските власти отказват да създадат впечатление за „quid pro quo“ за двата проекта в рамките на полусъдебната система за планиране. Но това означава, че голяма част от Уайтхол все още не знае дали ремонтът на британското посолство в Пекин ще бъде одобрен или задържан, докато китайският проект в Лондон премине през допълнителен съдебен контрол. Британските служители очакват от китайските си колеги да дадат зелена светлина.
Един от хората, които най-силно се надяват на някакво развитие, е новият британски посланик в Пекин Питър Уилсън — кадрови дипломат, описван от хора, които са се срещали с него, като „изключителен“, „изключително умен“ и „много дружелюбен“.
За Уилсън, посрещането на Стармър ще бъде една от най-трудните му задачи досега.
Ежедневните предпазни мерки при правене на бизнес в Китай правят подготовката за това пътуване още по-интензивна. Държавни служители и корпоративни ръководители носят защитени устройства и са инструктирани за рисковете от подслушване и „медени капани“.
Член на делегацията на Тереза Мей през 2018 г. си спомня как отварят вратата на това, което смятат за своя автомобил само за да видят няколко души със слушалки, които внимателно слушат и записват. Те го сравняват със сцена от шпионски филм.
Активисти и депутати оказват натиск върху Стармър да повдигне въпроси за правата на човека — включително това, което кампаниите наричат геноцид срещу уйгурите в провинция Синдзян — по време на посещение, управлявано от строг протокол, при който една-единствена неуместна дума може да провали сделка.
Про-демократичният издател Джими Лай, който има британско гражданство, е изправен пред предстояща присъда в Хонконг за престъпления срещу националната сигурност. По време на последната среща на министър-председателя със Си през 2024 г. китайските власти извеждат британските журналисти от залата, когато той повдига случая. Активистите смятат, че присъдата на Лай може да бъде произнесена още тази седмица.
Всички тези фактори водят до напрежение в рамките на британската държава — която преживява сблъсък между „секюрократи“ и ведомства, настояващи за растеж — преди пътуването. Изявленията на правителството за Китай се прецизират внимателно преди публикуване.
По-рано този месец външният министър Ивет Купър казва пред POLITICO, че работата ѝ по Пекин включва разглеждане на „транснационални репресии“ и „заплахи от шпионаж“.
Но когато канцлерът Рейчъл Рийвс се среща с китайския министър на финансите Хъ Лифън в Давос миналата седмица, Министерството на финансите на Обединеното кралство не популяризира срещата — освен чрез почти незабелязана снимка в своя Flickr акаунт.
Постепенното сближаване с Китай?
Каквито и да са противоречията, позицията на Лейбъристката партия по отношение на Китай постепенно се оформя още преди Стармър да встъпи в длъжност през 2024 г.
Лейбъристите черпят вдъхновение от сродната си партия в Австралия и от демократите в САЩ, които поддържат редовни срещи с Пекин. Партийни съветници твърдят, че след кратка „златна ера“ при консервативния премиер Дейвид Камерън, Великобритания се ангажира по-малко с Китай, отколкото със Съветския съюз по време на Студената война. Резултатът от това мислене е политиката на „трите С“ — „предизвикателство, конкуренция и сътрудничество“.
Следва поредица от посещения в Пекин, най-вече това на Рийвс миналата година, кулминиращи с пътуването на Стармър. Неговият съветник по националната сигурност Джонатан Пауъл участва в планирането през по-голямата част от 2025 г., включително пътува до среща с водещия китайски дипломат Ван И през ноември.
Стармър подготвя настоящото посещение с реч през декември, в която твърди, че „бинарният“ поглед към Китай се е задържал твърде дълго. Той обещава внимателно ангажиране с Пекин, като същевременно възприема „по-транзакционен подход към почти всичко“.
Резултатът е, че това посещение отдавна е фиксирано; също както лейбъристите твърдят, че решението за лондонското посолство е задвижено още през 2018 г., когато консервативното правителство дава дипломатическо съгласие за мястото.
Лейбъристките министри„просто искат да нормализират работата с Китай“, казва цитираната по-горе фигура от Уестминстър. Нютън-Смит добавя: „Мисля, че виждането е, че ангажираността на правителството с широко отворени очи е правилната стратегия. А при предишното правителство ние загубихме възможности.“
Но за всеки, който хвали повторната ангажираност, има и други, които казват, че тя е оставила Великобритания уязвима, докато се моли за трохи от китайската трапеза. Критично настроените към Китай среди твърдят, че твърдите параметри зад „трите С“ дълго време са били неясни, а дългоочакваният „одит“ на отношенията между Обединеното кралство и Китай е бил забавен, преди да бъде включен бегло в по-широк документ за сигурност.
„Настоящите неблагоприятни решения могат да бъдат аналитично проследени до първоначалните шест месеца“, твърди третият източник, запознат с планирането. „Те бяха напълно неподготвени и взеха поредица от решения, които ги вкараха в ъгъла.“ Той добавя: „Правителството няма инстинкта да се справя с Китай. Това не е в неговата ДНК.“
Люк де Пулфорд, правозащитен активист и директор на Междупарламентарния алианс за Китай, твърди, че и консерваторите са поддържали ангажираност с Китай — външният министър Джеймс Клевърли посещава страната през 2023 г. — и че Лейбъристката партия просто отива много по-далеч.
„Китай преследва проект за прекрояване на глобалния ред по свой образ и подобие и с тази цел се стреми да промени нашите институции и начин на живот дотолкова, доколкото те са пречка за него“, казва той. „Това правят — а ние продължаваме да се хващаме на въдицата.“
Край на стария ред?
Езикът му може да е по-малко драматичен, но посещението на Стармър в Китай има известни паралели с Канада. Пътуването на Карни е първото на канадски министър-председател от 2017 г. насам, а той и Си се договарят за „ново стратегическо партньорство“.
По-късно в Давос канадският премиер говори за „края на една утешителна илюзия“ и предупреждава, че многостранни институции като ООН са под заплаха.
Британски представител на индустрията, присъствал в Давос, казва за речта на Карни: „Беше страхотна. Всички говореха за нея. Някой ми каза, че това е най-добрата и най-въздействаща реч, която някога е виждал на Световния икономически форум. Може би това е леко преувеличено, но предполагам, че повечето речи на СИФ са доста скучни.“
Езикът, използван от Стармър — бивш адвокат по правата на човека, отдаден на мултилатерализма — не е по-различен. Великобритания вече не може „да разчита единствено на международните институции да защитават нашите ценности и интереси“, казва той през декември. „Трябва да го правим сами чрез сделки и съюзи.“
Но макар членове от британското правителство частно да са съгласни с тезата на Карни, реалната разлика е в подхода на двамата мъже към Тръмп.
Стармър внимателно смекчава посланията си, за да не разстрои нито китайските си домакини, нито Съединените щати, дори докато Тръмп отправя редовни нападки към Великобритания.
За Питърсън това е неизбежно. „Китай, САЩ и ЕС вероятно ще продължат да доминират глобалния икономически растеж в обозримо бъдеще“, казва тя. „Изборът на Стармър не е дали да се ангажира, а как.“
