Защо шокът в цените на петрола и газа няма да отшуми дори след войната в Иран
Войната на САЩ и Израел срещу Иран ще има дълбоко въздействие върху глобалните енергийни пазари. Тя вече изстрелва цената на референтния суров петрол Brent почти до 120 долара за барел, близо до най-високото равнище от 147 долара, отчетено през юли 2008 г.
През 2022 г., след руската инвазия в Украйна, Brent също рязко поскъпва, достигайки 139 долара за барел през март, преди да се стабилизира приблизително на предвоенни нива през следващата година. Цената на природния газ също достига пик през 2022 г., както и този месец – в резултат от атаките срещу Иран и затварянето на Ормузкия проток.
Някои могат да посочат енергийния шок от войната между Русия и Украйна и да твърдят, че войната с Иран ще следва същия модел: временен шок и последваща нормализация на пазара. Но това е малко вероятно. Да, цените на петрола и газа в крайна сметка ще се стабилизират, но това ще стане с много по-висока икономическа цена за региона и света.
Критична зависимост и липса на алтернативи
Енергийният шок през 2022 г. е предизвикан основно от санкциите и ценовите тавани, които европейските държави и Съединените щати налагат на Русия. Това насочва големи обеми петрол към алтернативни търговски маршрути и прекъсва по-голямата част от доставките на руски тръбопроводен газ за Европа. В резултат се осъществява пренасочване на потоците на петрол и газ, както и координирано освобождаване на петролни резерви с цел ограничаване на ценовите скокове.
Войната и санкциите обаче не променят позицията на Русия на глобалния пазар: тя остава един от най-големите производители на петрол и газ. Продължава да продава въглеводороди на международните пазари, включително на европейски държави, макар и чрез посредници.
За разлика от това, войната между САЩ и Иран през 2026 г. води до реално „тясно място“, като изважда от употреба част от доставките на петрол и газ поради затварянето на Ормузкия проток. Нарушенията в трафика на танкери принуждават производителите от Персийския залив да ограничат добива, тъй като изчерпват капацитета си за съхранение.
Освен това иранските удари по газова и петролна инфраструктура причиняват щети и водят до спиране на множество съоръжения като предпазна мярка. Тези атаки върху инфраструктурата усилват несигурността, повишават рисковите премии и изваждат част от производствения капацитет от пазара.
Международната агенция по енергетика (IEA) оценява, че настоящият епизод е най-голямото прекъсване на доставките в историята на глобалния петролен пазар, като потоците през Ормузкия проток спадат от 20 милиона барела дневно до почти нулеви нива, а съкращенията в производството в Персийския залив достигат поне 10 милиона барела дневно.
През 2022 г. освобождаването на 180 милиона барела петрол помага за овладяване на енергийния ценови шок, тъй като донякъде намалява опасенията от недостиг. Решението на IEA този месец да освободи 400 милиона барела обаче едва ли ще има същия ефект, защото не решава основния проблем: физическото прекъсване.
Освен това ефективността на освобождаването на резерви е ограничена от логистиката. Стратегическите петролни резерви са съсредоточени предимно в САЩ, Европа, Япония и Южна Корея, където се съхраняват във вътрешноконтинентални съоръжения. Придвижването на този петрол до най-засегнатите от недостиг региони – основно азиатските вносни пазари и в по-малка степен Европа – изисква време, транспортен капацитет и сигурни морски маршрути. В настоящия контекст, при ограничена наличност на танкери, самото освобождаване на петрол от резервите не гарантира навременната му доставка до крайните потребители.
Пренасочването също няма да помогне. Алтернативните тръбопроводни маршрути, които заобикалят Ормузкия проток в Саудитска Арабия и Ирак, осигуряват едва 3,5–5,5 милиона барела дневно свободен капацитет.
Пазарът на природен газ е изправен пред сходна криза. Годишно 112 милиарда кубични метра втечнен природен газ (LNG), или 20 процента от световната търговия с LNG, обичайно преминават през Ормузкия проток. Сега този поток е прекъснат.
Алтернативите са ограничени. Съществува газопроводът Dolphin, който свързва Катар с Обединените арабски емирства и Оман и транспортира 20–22 милиарда кубични метра годишно. Самият тръбопровод няма значителен допълнителен капацитет за поемане на повече газ, а терминалите за втечняване в Оман също не могат да поемат увеличен поток.
Глобалният пазар на LNG е още по-напрегнат от този на петрола и няма свободен производствен капацитет, който да задоволи световното търсене. Повечето съществуващи съоръжения вече работят при високо натоварване, а краткосрочната гъвкавост на предлагането е ограничена. Разширяването на производството на LNG изисква време и не може да компенсира незабавните недостизи.
Какво ни очаква в дългосрочен план?
През 2022 г. войната между Русия и Украйна показва, че глобалната енергийна система има капацитет да поема ценови шокове чрез пренасочване, заместване и политически интервенции. През 2026 г. войната на САЩ и Израел срещу Иран разкрива фундаментална уязвимост: физическата концентрация на потоците от въглеводороди в критични „тесни места“, които не могат да бъдат компенсирани при тяхното затваряне.
За разлика от прекъсванията, предизвикани от санкции, продължителното блокиране на Ормузкия проток възпрепятства не само търговските маршрути, но и самата способност на производителите да изнасят, изтласквайки пазарите отвъд механизмите за адаптация към принудително свиване на търсенето и структурна трансформация.
С други думи, колкото по-дълго продължава войната и колкото по-дълго остава нарушен свободният транзит през протока, толкова по-дълго ще останат високи цените на петрола и газа. Инструментите, използвани през 2022 г. – като диверсификация и пренасочване – няма да успеят да успокоят пазарите.
Продължително високите цени ще принудят потребителите и индустриите да ограничат потреблението си. Енергоемките отрасли като нефтохимията, торовете, алуминият, стоманата и циментът вероятно ще понесат най-незабавния натиск, тъй като цените на суровините и горивата рязко нарастват.
Транспортният сектор също ще бъде засегнат, макар и с различна динамика. По-високите цени на петрола водят до увеличени разходи за гориво в авиацията, корабоплаването и автомобилния транспорт, както и до повишаване на тарифите за превоз и цените на билетите.
Макар търсенето в тези сектори да е относително нееластично в краткосрочен план, продължително високите цени в крайна сметка ще намалят мобилността, ще променят моделите на потребление и ще ускорят мерките за ефективност. На равнище домакинства по-високите енергийни разходи ще намалят разполагаемия доход, което ще доведе до косвено свиване на потреблението в цялата икономика.
За държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив това няма да бъде просто пазарен шок, а екзистенциално предизвикателство за ролята им на надеждни доставчици, тъй като прекъсванията в износа, уязвимостта на инфраструктурата и нарастващите разходи за сигурност подкопават както обемите, така и доверието.
За останалия свят това означава по-бавен икономически растеж. Единственият начин да се избегнат сериозни икономически последици е войната да приключи възможно най-скоро.
