Съюзниците от НАТО на спирачка: отпор срещу натиска на Тръмп за Иран
Отношенията на президента на САЩ Доналд Тръмп с партньорите от НАТО, които и без това са напрегнати, се влошават още повече, докато войната между САЩ и Израел срещу Иран навлиза във втория си месец. Все повече съюзници отказват да подкрепят исканията на Вашингтон за участие в конфликта, задълбочавайки разрива от двете страни на Атлантика.
До три седмици всичко ще приключи, Иран ще бъде върнат в каменната ера
От разполагането на военноморски сили в Ормузкия проток до използването на военни бази в Европа, Тръмп настоява за по-голяма подкрепа от съюзниците на САЩ. Но реакциите им остават сдържани, както и ентусиазмът на администрацията на Тръмп към тях.
„Винаги съм знаел, че са силни само на хартия“, заявява Тръмп в интервю, публикувано в сряда във вестник The Telegraph, като допълва, че сериозно обмисля изтегляне от НАТО.
Новият ред в Близкия изток, Иран е новият господар на региона, роди се звезда
Подобно пренебрежително отношение към съюзниците изразява ден по-рано и държавният секретар Марко Рубио, който казва пред Al Jazeera, че ако трансатлантическият съюз е „само за защита на Европа“, но не и обратното, това „не е особено добра договореност“. По думите му това „трябва да бъде преразгледано“.
Нека разгледаме детайлите на нарастващия разрив.
Кои съюзници отказват достъп до военните си бази?
Испания, най-гласовитият европейски противник на войната, заявява в понеделник, че въздушното пространство на страната е затворено за американски военни самолети, участващи в конфликта. „Мисля, че всички знаят позицията на Испания. Тя е много ясна“, казва министърът на отбраната Маргарита Роблес. Испания заявява още миналия месец, че САЩ не могат да използват съвместно управлявани военни бази във войната, която премиерът Педро Санчес определя като „неоправдана“ и „опасна“. В отговор Тръмп заплашва да прекрати търговията с Мадрид.
Във вторник италианският вестник Corriere della Sera съобщава, че правителството на Италия отказва на американски бомбардировачи използването на военна база в Сицилия. Италианските власти обаче бързат да уточнят, че няма напрежение с Вашингтон и че всяко американско искане ще се разглежда индивидуално.
Обединеното кралство позволява на американски бомбардировачи да използват бази на своя територия, но само за отбранителни мисии, като удари по ирански военни обекти, от които са извършени атаки срещу британски интереси. В сряда премиерът Киър Стармър заявява в обръщение към нацията: „Това не е наша война. Няма да бъдем въвлечени в конфликта. Това не е в наш национален интерес.“
Президентът на САЩ критикува и Франция, като я нарича „КРАЙНО БЕЗПОЛЕЗНА“, след като Париж отказва да позволи на самолети „натоварени с военни доставки“ и „насочени към Израел“ да прелитат над френска територия. Източници съобщават пред агенция Ройтерс, че отказът идва след като Израел иска да използва въздушното пространство на Франция за транспортиране на американски оръжия за войната срещу Иран.
Министърът на отбраната на Полша Владислав Косиняк-Камиш заявява във вторник, че страната му „няма планове“ да премества системите си за противовъздушна отбрана Patriot в Близкия изток. „Сигурността на Полша е абсолютен приоритет“, пише той в X.
Разногласията около Ормузкия проток
Нежеланието на съюзниците на САЩ да се включат във военните усилия става ясно и след многократните призиви на Тръмп да помогнат за осигуряване на свободното преминаване през Ормузкия проток – ключов воден път, през който минава около една пета от световния износ на петрол и газ. Благодарение на географското си положение Иран успява почти напълно да блокира трафика през тесния проход с ограничен брой атаки срещу кораби.
Италия, Обединеното кралство, Франция, Гърция и други държави категорично отказват да се включат в морска коалиция за отваряне на протока. Германският министър на отбраната Борис Писториус обяснява позицията на страната си: „Това не е наша война. Ние не сме я започнали.“
„Очаква ли Тръмп шепа или две шепи европейски фрегати да направят в Ормузкия проток това, което могъщият Военноморски флот на САЩ не може?“
Въпреки това някои държави имат възможност да окажат помощ, например чрез операции по обезвреждане на морски мини. Стармър казва, че Лондон обсъжда с други съюзници възможността да използва своите безпилотни системи за откриване на мини, които вече са в региона.
Но това не е нещото, което Тръмп иска.
„Всички тези страни, които не могат да получат авиационно гориво заради Ормузкия проток, като Обединеното кралство, което отказа да се включи в обезглавяването на Иран, имам предложение за вас: първо, купувайте от САЩ – имаме в изобилие, и второ, съберете малко смелост, отидете в протока и просто ГО ВЗЕМЕТЕ“, пише Тръмп в профила си в Truth Social тази седмица.
Експерти предупреждават, че изказванията на Тръмп и членове на кабинета му показват нарастващо напрежение, което може да се пренесе и върху поддръжниците на движението му Make America Great Again (MAGA).
„Тези неща могат да натрупат инерция в съзнанието на Тръмп и в общността MAGA“, казва Самир Пури, гост-лектор по военни изследвания в King’s College London, пред Al Jazeera, визирайки „силно емоционалния гняв, изразен както от Тръмп така и от министъра на отбраната Пийт Хегсет към Обединеното кралство и други европейски съюзници“.
В резултат на напрежението около войната с Иран, по думите му, „връзката с НАТО отслабва още повече“.
Могат ли съюзниците от НАТО наистина да кажат „не“?
Предложението на Тръмп съюзниците да решат фактическата блокада в Ормузкия проток засилва опасенията, че той може да допусне край на войната при контрол на Иран върху водния път. „Каквото и да се случва в протока, ние няма да имаме нищо общо с това“, казва Тръмп.
Ако това се случи, съюзниците от НАТО, както и останалият свят, ще се изправят пред още по-сериозни икономически последици.
Забавеният морски трафик през протока предизвиква сериозни сътресения в глобалната икономика, тъй като корабните компании се опасяват от атаки.
Цените на петрола и газа се повишават с до 60 процента на някои места, а някои държави изпитват сериозен недостиг. Дори протокът да бъде отворен утре, нарушенията във веригите за доставки ще се усещат дълго след като корабите получат разрешение да преминават свободно, според експерти в транспорта и търговията.
Подчертавайки тези опасения, френското министерство на отбраната заявява в изявление миналата седмица, че Париж води разговори с около 35 държави за мисия по отваряне на водния път след края на войната. Държавите, участващи в обсъжданията, не са посочени.
