Не фронтът, а издръжливостта ще реши войната: Залужни отправи предупреждение към Запада
Докато в редица западни столици все по-често се чуват оценки, че Русия постепенно губи инициативата във войната срещу Украйна, бившият главнокомандващ на украинските въоръжени сили и настоящ посланик на Киев във Великобритания Валерий Залужни отправи предупреждение, което предизвика сериозен отзвук сред военните анализатори – “ Русия въобще не е победена, не се заблуждавайте“. Според него прибързаните заключения могат да доведат до стратегически грешки, защото конфликтът навлиза в етап, в който победата няма да бъде определена единствено от бойните действия на фронта. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Украйна под натиск на фронта и нови въпроси около военната инфраструктура край Киев
В авторска колонка за британския вестник The Daily Telegraph Залужни предупреждава, че анализът на войната не бива да се основава единствено на отделни успешни операции или на ежедневните промени по фронтовата линия. „Това вече не е война на бързи маневри. Това е война на изтощение“, е основното послание в неговия анализ, който разглежда промените в характера на съвременните бойни действия и влиянието на новите технологии върху стратегическото планиране. Според него именно тази промяна често остава подценена в политическите оценки на Запад.
Позицията на The Daily Telegraph намира отражение и в публикации на Reuters и The New Voice of Ukraine, които през последните месеци многократно обръщат внимание върху предупрежденията на Залужни, че войната постепенно се превръща в дългосрочен конфликт на ресурси, технологии и икономическа устойчивост. Международните анализатори отбелязват, че независимо от локалните успехи на една или друга страна, нито Москва, нито Киев засега разполагат с очевидни възможности да постигнат бърза и окончателна военна победа.
През последните две години бойното поле претърпя драматична трансформация. Масовото използване на ударни дронове, постоянното въздушно наблюдение и развитието на високоточните оръжия значително ограничиха възможностите за класически настъпателни операции. Там, където преди механизираните части можеха да осъществяват бързи пробиви, днес всяко придвижване се превръща в сложна операция, изложена на риск от незабавно откриване и унищожаване. Това променя не само тактиката, но и цялостната логика на войната.
Военните експерти все по-често определят конфликта като изпитание за индустриалния потенциал на двете държави. Производството на боеприпаси, ракети, дронове, системи за радиоелектронна борба и противовъздушна отбрана постепенно се превръща във фактор с не по-малко значение от действията на самата фронтова линия. В подобен конфликт държавата, която успее по-дълго да поддържа своята икономика, логистика и военно производство, придобива стратегическо предимство, независимо от временните тактически неуспехи.
Същевременно Украйна продължава да демонстрира способност да нанася удари далеч зад фронтовата линия. Атаките срещу военни складове, логистични възли и инфраструктурни обекти принуждават руското командване да разширява системите за противовъздушна защита и да преразпределя значителни ресурси. Военни наблюдатели отбелязват, че подобни операции увеличават натиска върху Москва, но сами по себе си не гарантират стратегически прелом, тъй като Русия също адаптира своята тактика и продължава да инвестира значителни средства в отбранителни способности и собствено военно производство.
На този фон все по-важен става въпросът за международната подкрепа. Военната помощ, финансовите пакети и доставките на модерно оборудване продължават да бъдат жизненоважни за украинската отбрана. В същото време политическите дебати в Съединените щати и различните позиции сред европейските държави пораждат въпроси доколко сегашното равнище на подкрепа ще бъде устойчиво в продължителен времеви хоризонт. Именно тази неизвестна, според редица международни анализатори, може да се превърне в един от определящите фактори за следващия етап на конфликта.
Наред с бойните действия все по-осезаемо значение придобива психологическият елемент на конфликта. Москва продължава да разчита не само на военен натиск, но и на стратегия, насочена към изтощаване на украинската икономика, енергийната система и обществената устойчивост. От своя страна Киев се стреми да демонстрира, че запазва инициативата чрез удари срещу военни цели в дълбочина и чрез постоянно развитие на собствените технологии за безпилотни системи. Така войната постепенно се превръща в продължително съревнование, в което моралът, индустриалният капацитет и логистиката имат не по-малка тежест от действията на фронта.
Според редица западни експерти именно тук се крие основният риск от прибързани политически заключения. Ограничаването на анализа единствено до картата на бойните действия може да създаде погрешно впечатление, че развоят на войната вече е предрешен. В действителност както Украйна, така и Русия продължават да разполагат с възможности да адаптират своите стратегии. Историята на съвременните конфликти показва, че продължителните войни рядко приключват вследствие на един-единствен пробив, а много по-често чрез постепенно изчерпване на ресурсите и политическата воля на една от страните.
Особено внимание предизвиква и оценката за бъдещата архитектура на европейската сигурност. В последните си публични изявления Валерий Залужни нееднократно подчертава, че конфликтът в Украйна се е превърнал в своеобразна лаборатория за новите технологии във военното дело. Масовото използване на дронове, системите за радиоелектронна борба, изкуственият интелект при обработката на разузнавателна информация и високоточните оръжия вече променят правилата на войната. Това означава, че традиционните военни концепции ще бъдат подложени на сериозен преглед през следващите години.
Темата за ролята на НАТО също остава сред най-дискутираните. В международните анализи все по-често се поставя въпросът дали Алиансът ще успее достатъчно бързо да адаптира своята военна доктрина към реалностите на XXI век. Опитът от войната показва, че класическите модели на възпиране вече не са достатъчни сами по себе си. Необходимостта от ускорено производство на боеприпаси, развитие на противодронни системи, модернизация на противовъздушната отбрана и по-бързо внедряване на нови технологии се превръща в ключов приоритет за европейската сигурност.
Същевременно Русия продължава да демонстрира способност да поддържа значителен военнопромишлен капацитет въпреки международните санкции. Макар ограниченията да оказват влияние върху икономиката, производството на определени категории въоръжение и боеприпаси остава фактор, който не може да бъде подценяван. Именно поради това все повече специалисти предупреждават, че оценката за състоянието на руската армия трябва да се основава на реалните производствени възможности, човешките ресурси и логистиката, а не единствено на ежедневните съобщения от фронтовата линия.
За Украйна предизвикателството остава двойно. От една страна страната трябва да запази способността си да оказва военен натиск върху руските сили и да защитава критичната инфраструктура. От друга – да съхрани обществената устойчивост, икономическата активност и доверието на международните партньори. Именно тази комбинация ще бъде решаваща за възможността Киев да поддържа дългосрочна отбранителна стратегия, ако конфликтът продължи още години.
Международната дипломатическа активност също постепенно се засилва, но към момента не се наблюдават признаци за реален политически пробив. Позициите на Москва и Киев остават силно раздалечени по ключовите въпроси, включително териториалния контрол, гаранциите за сигурност и бъдещия статут на окупираните райони. Това кара мнозина анализатори да приемат, че независимо от периодичните дипломатически инициативи, окончателното решение вероятно ще зависи от развитието на стратегическия баланс през следващите месеци и години.
Анализ на Маринов NEWS: Позицията на Валерий Залужни представлява важен сигнал срещу опростените оценки за развитието на войната. Независимо от успехите и неуспехите на двете страни, конфликтът все повече придобива характеристиките на дългосрочно противопоставяне, в което икономическата устойчивост, индустриалният капацитет, технологичните иновации и политическата воля ще имат далеч по-голямо значение от отделните тактически победи. Именно затова категоричните прогнози за скорошен край на войната или за неизбежно поражение на една от страните остават преждевременни. Реалността показва, че съвременните конфликти се решават не само на бойното поле, а и в заводите, научните лаборатории, финансовите системи и способността на обществата да издържат продължително напрежение.
Източник: Маринов NEWS
