Архивите на ДС в Държавна агенция „Архиви“ комисията гласува демонтажа на Комисията по досиетата
Парламентарната бюджетна комисия одобри политическия път към закриване на Комисията по досиетата и прехвърляне на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви“. Решението не закрива институцията незабавно и не представлява окончателно приемане на всички необходими закони. То задължава властта да подготви до 15 септември нормативни промени за прехвърлянето. Зад административната дума „оптимизация“ обаче стои фундаментален въпрос: ще останат ли архивите на комунистическата Държавна сигурност под независим обществен контрол, или ще попаднат в структура, пряко подчинена на изпълнителната власт? Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
КС реши в полза на „Лукойл“: властта не може да продава или управлява чужд бизнес без съд и правила
Предложението е включено в преходните и заключителните разпоредби на проекта за държавния бюджет за 2026 година. В бюджетната комисия то получи подкрепата на 13 народни представители, осем гласуваха против, а въздържали се нямаше. До определения срок трябва да бъде разработен конкретен пакет от изменения, уреждащ закриването на комисията, прехвърлянето на документите, служителите, имуществото и функциите. Следователно заглавията, че институцията вече е закрита, изпреварват процедурата. Гласуван е ангажимент за подготовка на демонтажа, а не неговият окончателен юридически акт.
Комисията по досиетата функционира от 2007 година като независим колегиален орган, избран от Народното събрание. Нейната задача е да установява и публично обявява принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Тя централизира архиви, осигурява достъп на граждани и изследователи и извършва проверки на лица, заемащи публични длъжности. Държавна агенция „Архиви“ има професионална компетентност да съхранява документи, но е административна структура към Министерския съвет, а не независим парламентарно конструиран орган.
„Гласове“ съобщава, че финансовата комисия е одобрила на второ четене предложението за закриване, въпреки възраженията на председателя на Комисията по досиетата. В центъра на спора стои предупреждението за „риск от изчезване на събрания архив или част от него“. Това е тежко твърдение, за което няма представени доказателства, че подобно заличаване непременно ще се случи. Рискът обаче не може да бъде пренебрегнат, ако прехвърлянето започне без публичен опис, дигитален регистър, проследимост и независим надзор.
Информацията на „Гласове“ се потвърждава от Българската телеграфна агенция, която уточнява най-важната подробност: до 15 септември трябва да бъде разработено предложение за нормативни промени. БТА посочва резултата от гласуването и възраженията на депутати от различни парламентарни групи. Сред аргументите против са липсата на финансова обосновка, опасността от продължително блокиране на достъпа и огромният ресурс, необходим за физическото преместване на документалния фонд. Следователно потвърдено е намерението за реформа, но не и приключилото закриване.
Поддръжниците на промяната представят комисията като институция, изпълнила историческата си задача, която може да бъде заменена от професионалната архивна администрация. Според тази логика прехвърлянето ще намали разходите, ще съкрати дублиращи се структури и ще постави документите в естествената им институционална среда. Този аргумент не е лишен от рационалност, но засега остава без достатъчно числа. Не е публикувана подробна оценка колко средства ще бъдат спестени, колко ще струва преместването и как ще бъдат запазени специализираните проверки и публичното обявяване на принадлежност.
Критиците предупреждават, че архивите на Държавна сигурност не са обикновен исторически фонд. Те продължават да засягат властови зависимости, политически биографии, медийно влияние, икономически мрежи и личните съдби на наблюдавани или репресирани граждани. Група общественици, цитирана от Mediapool, определя независимия достъп до тези документи като гаранция за прозрачност, научни изследвания и обществен дебат. Според тях прехвърлянето към изпълнителната власт отслабва защитите срещу политическа намеса и селективно разкриване.
Най-големият практически риск е периодът на институционален вакуум. Милиони страници трябва да бъдат описани, транспортирани, приети и включени в нови системи за достъп. Ако законът не гарантира непрекъсната работа, граждани, журналисти и изследователи могат да чакат месеци или години за документи. Необходимо е да бъде ясно кой ще извършва бъдещите проверки, кой ще обявява принадлежност, как ще се обжалват решенията и как ще се защитава чувствителната лична информация. Без тези отговори административната реформа може да се превърне в ефективно затваряне на архива.
Политическият начин, по който се прокарва промяната, също поражда сериозни въпроси. Вместо самостоятелен законопроект с обществено обсъждане, оценка на въздействието и експертни становища, първата решаваща стъпка е поставена в бюджетен закон. Подобна техника позволява структурна промяна да бъде представена като финансова мярка, въпреки че засяга историческата памет и механизма за публичност на бившите репресивни служби. Бюджетът може да определи средствата за една институция, но не бива да служи като страничен вход за пренареждане на демократичните гаранции.
Възможно е архивите да бъдат прехвърлени без ограничаване на достъпа, но това изисква далеч по-сериозни гаранции от общото обещание, че дейността ще продължи. Преди физическото преместване трябва да бъде публикуван пълен опис на фондовете, заверен от независима комисия. Законът следва да запази задължителните проверки, публичното оповестяване, сроковете за достъп и възможността за съдебно обжалване. Необходим е обществен съвет с представители на историци, архивисти, жертви на режима и граждански организации. Без такава конструкция контролът лесно може да стане формален.
Краткият анализ на Маринов NEWS е остър: закриването на Комисията по досиетата може да бъде защитимо като административна реформа, но не и когато се прокарва през бюджета без доказани спестявания и готов модел за независим контрол. Държавна агенция „Архиви“ има експертиза да пази хартията; спорът е кой ще гарантира истината, достъпа и публичността. България не приключва с Държавна сигурност чрез преместване на кашони. Ако властта иска доверие, трябва първо да покаже пълния план — иначе „оптимизацията“ ще остане подозрително удобна дума за затваряне на миналото.
Източник: Маринов NEWS
