Меморандумът между САЩ и Иран изтече: какво следва след провала на опита за прекратяване на войната
Меморандумът за разбирателство между САЩ и Иран, създаден като временна рамка за прекратяване на военните действия и намиране на път към по-трайно политическо споразумение, изтече на 17 август на фона на продължаващо напрежение между Вашингтон и Техеран. Вместо очаквания дипломатически пробив, изминалите два месеца са белязани от взаимни обвинения в нарушаване на договореностите, нови сблъсъци и задълбочаващ се спор за контрола върху стратегически важния Ормузки проток. Към момента няма убедителни признаци, че двете страни са близо до удължаване на досегашната рамка или до сключване на ново споразумение, което отново поставя региона пред сериозна несигурност. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Москва затяга примката около Ереван: Армения получи срок да избере между Русия и ЕС
Меморандумът е договорен през юни след продължителна военна конфронтация и следва да предостави 60-дневен период, през който САЩ и Иран да преминат от бойни действия към политически преговори. Първоначалната договореност предвижда прекратяване на военните операции и възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток, докато значително по-сложни въпроси – включително бъдещето на иранската ядрена програма – трябва да бъдат обсъждани впоследствие.
На практика обаче оптимизмът около документа се оказа краткотраен. Вашингтон и Техеран започват да представят различни интерпретации на поетите ангажименти, а спорът постепенно преминава от дипломатическата маса обратно към военната и икономическата конфронтация.
Според Al Jazeera, откъдето идва основната информация за развитието на темата, меморандумът е изтекъл с малко признаци, че която и да е от страните е готова да го удължи. Изданието обобщава ситуацията така: „И двете страни от седмици обвиняват другата в нарушаване на споразумението.“
Именно взаимните обвинения се превръщат а в основна пречка пред опитите за възстановяване на дипломатическия процес.
САЩ настояват, че Иран не е изпълнил ангажиментите, свързани с възстановяването на свободното корабоплаване през Ормузкия проток. Иран от своя страна обвинява Вашингтон, че не е спазил собствените си задължения, включително по отношение на блокадата на иранските пристанища и замразените ирански активи. Според информация на Reuters посредническите усилия за възстановяване на временното споразумение до средата на август не са довели до съществен напредък.
Ормузкият проток остава в центъра на кризата и причината е далеч по-голяма от отношенията между две държави.
Този сравнително тесен морски коридор между Иран и Арабския полуостров е сред най-важните маршрути за световната търговия с петрол и втечнен природен газ. Преди войната през него е преминавала приблизително една пета от глобалната търговия с петрол и LNG. Това означава, че всяко продължително прекъсване или ограничаване на движението има потенциала да засегне енергийните пазари, транспортните разходи и икономиките на държави, които се намират на хиляди километри от Персийския залив.
Точно затова въпросът кой контролира протока се превръща в един от най-трудните елементи на преговорите.
Техеран настоява, че стратегическият морски път остава под ирански контрол и че корабите не могат да преминават без необходимото разрешение. Вашингтон оспорва тази позиция и настоява за възстановяване на свободното корабоплаване. През последните дни спорът се изостря още повече, след като представители на двете страни отправят конкуриращи се твърдения за това кой действително контролира района.
Ситуацията вече има практически последици.
Движението през Ормузкия проток остава значително ограничено в сравнение с периода преди конфликта. Нападения срещу търговски кораби и засиленото военно присъствие допълнително увеличават риска за корабоплаването. САЩ междувременно заявяват, че разполагат с възможност да поддържат морската блокада на Иран за продължителен период, като едновременно с това Вашингтон подготвя и допълнителен икономически натиск.
Това превръща кризата не само във военен и дипломатически конфликт, но и в икономическо противопоставяне с глобални последици.
Цените на петрола реагират чувствително на всяка информация за евентуален напредък или провал на преговорите. Несигурността около корабоплаването през Ормузкия проток продължава да поддържа опасенията за доставките, а пазарите внимателно следят всяка промяна в позициите на Вашингтон и Техеран.
На този фон остава нерешен и другият фундаментален въпрос – ядрената програма на Иран.
Още при договарянето на временната рамка през юни беше ясно, че проблемът със запасите от високообогатен уран няма да бъде разрешен незабавно. Идеята беше именно 60-дневният период да предостави време за по-задълбочени преговори по темата. Според по-ранна информация на Reuters бъдещето на иранските запаси от високообогатен уран е било сред първите въпроси, които е трябвало да бъдат обсъждани в рамките на този дипломатически прозорец.
Очакваният пробив обаче не се състоя.
Иранският външен министър Абас Арагчи заяви непосредствено преди изтичането на меморандума, че Техеран все още не е взел окончателно решение за възстановяване на преговорите със САЩ. Иранската позиция остава, че Вашингтон трябва първо да изпълни ангажиментите, които според Техеран са били нарушени.
Това поставя бъдещите преговори в особено сложна ситуация. Двете страни не спорят само за условията на евентуално бъдещо споразумение – те не са съгласни дори по въпроса кой е отговорен за провала на предишното.
Именно това прави изтичането на меморандума толкова важно.
Самият край на 60-дневния период не означава автоматично начало на нова мащабна военна операция. Той обаче премахва една от малкото формални рамки, чрез които САЩ и Иран могат да ограничат конфронтацията и да продължат дипломатическия процес.
Посредниците все още могат да играят съществена роля. През последните месеци държави като Пакистан, Катар и Оман участват в различни опити за сближаване на позициите. През юли американски и ирански представители провеждат разговори в Доха, фокусирани върху Ормузкия проток и възстановяването на корабоплаването, но фундаменталните различия остават.
За Маринов NEWS развитието на кризата показва колко трудно е временното прекратяване на бойните действия да бъде превърнато в устойчив политически мир, когато основните причини за конфликта остават нерешени. Меморандумът успява да създаде дипломатически прозорец, но не успява да преодолее взаимното недоверие между Вашингтон и Техеран.
След изтичането му въпросите са дори повече.
Ще успеят ли посредниците да върнат двете страни към преговорите? Ще бъде ли намерен компромис за корабоплаването през Ормузкия проток? Може ли да бъде договорена рамка за иранската ядрена програма? И най-вече – ще изберат ли САЩ и Иран нов дипломатически процес, или напрежението отново ще бъде решавано чрез военен и икономически натиск?
Отговорите ще бъдат важни далеч извън Близкия изток. Продължителното напрежение около един от най-важните енергийни маршрути в света може да засегне цените на петрола, международната търговия и икономическите перспективи на редица държави.
Меморандумът е трябвало да бъде мост между войната и политическото решение. След два месеца обаче този мост изглежда изчерпан, без двете страни да са достигнали до другия му край.
Така след 60 дни на несигурно примирие, взаимни обвинения и неуспешни дипломатически усилия Вашингтон и Техеран отново се оказват пред същия фундаментален избор – компромис и нови преговори или продължаване на конфронтацията с всички рискове, които тя носи за региона и световната икономика.
Източник: Маринов NEWS
