Русия под натиск заради климатичните промени: стигна ли спорът до Европа?
Климатичните промени се превръщат във все по-сериозна заплаха за коренното население на Сибир, а опитът на активисти да потърсят отговорност от руската държава стигна до Европейския съд по правата на човека. Делото, известно като „Руското климатично дело“, обаче беше обявено за недопустимо без подробно обяснение. Инициаторите му не възнамеряват да се отказват и търсят други международни възможности за защита на правата на засегнатите хора. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Тръмп хвърли факла в Ормуз: Вашингтон поиска ключа към световния петрол
Народът юкагир живее в североизточната част на Сибир от векове, разчитайки основно на риболов, лов, събирачество и отглеждане на северни елени. Днес числеността му е едва около 1800 души. Историческият натиск, болестите, асимилацията и индустриализацията през съветския период вече са променили традиционния начин на живот, но климатичните промени създават нова и все по-сериозна заплаха.
Юкагирският старейшина Вячеслав Шадрин обяснява, че традиционните знания за природата са позволявали на местните жители да определят кога и къде е най-подходящо да ловят риба, да ловуват или да преместват стадата си. Днес тези природни цикли стават все по-непредвидими. „Повечето старейшини казват, че природата си играе с нас или ни мами“, разказва Шадрин, цитиран от Al Jazeera.
Русия се затопля с повече от два пъти по-висока скорост спрямо средната за света. Последиците са особено видими в Сибир, руския Далечен север и Далечния изток. Наводненията, горските пожари и топенето на вечната замръзналост вече променят ежедневието на местните общности.
Според Шадрин преди години големите наводнения са се случвали приблизително веднъж на десетилетие, докато днес година без сериозно наводнение се превръща в необичайно явление. Горските пожари също са постоянен проблем. През 2021 г. Русия преживя най-тежкия пожарен сезон от началото на наблюденията, когато бяха унищожени близо 190 000 квадратни километра гори.
Особено тревожно е топенето на вечната замръзналост, която покрива повече от половината територия на Русия. Замръзналата почва съхранява огромни количества органична материя и парникови газове. При размразяването им те се освобождават, което допълнително ускорява климатичните промени.
Топенето има и пряко отражение върху инфраструктурата. В северните райони много населени места разчитат на временни зимни пътища, изградени върху замръзнал сняг и лед. Според Шадрин периодът, през който тези маршрути могат да се използват, вече е намалял почти наполовина за около три десетилетия. За отдалечените селища това означава по-трудно снабдяване и по-голяма зависимост от скъп въздушен транспорт.
Размразяването на почвата застрашава и сградите, пътищата и друга инфраструктура. Освен това освобождаването на древна органична материя може да създаде здравни рискове. През 2016 г. огнище на антракс в Сибир беше свързано с труп на животно, излязъл на повърхността след размразяване.
Русия официално остава страна по Парижкото споразумение за климата и си е поставила цел за въглеродна неутралност до 2060 г. Критиците обаче твърдят, че реалните действия на Москва не съответстват на мащаба на климатичната заплаха. Според бившия държавен служител Олег Плужников политиката все повече се съобразява с интересите на индустрията за изкопаеми горива.
Правителството от своя страна защитава предприетите мерки, включително модернизацията на промишлеността, енергийната ефективност и развитието на нисковъглеродни технологии. Санкциите и ограничаването на международното научно сътрудничество обаче усложняват достъпа до технологии и инвестиции.
Именно на този фон активисти заведоха дело срещу руската държава. Те твърдят, че Москва не изпълнява адекватно международните си климатични задължения и не защитава достатъчно правата на хората, засегнати от промените в климата.
През юни съдия от Европейския съд по правата на човека обяви делото за недопустимо. Според Аршак Макичян, един от ищците, решението е било неочаквано, тъй като съдът вече е разглеждал сходни климатични казуси. Той допуска, че причината може да е политическа.
Макар Русия да напусна Европейския съд по правата на човека през септември 2022 г., ищците настояват, че предполагаемите нарушения са извършени преди тази дата и затова делото би трябвало да попада в юрисдикцията на съда. Адвокатът Григорий Вайпан твърди, че съдебните документи са били изгубени, което е довело до забавяне, последвано от решението за недопустимост.
Инициаторите на делото планират да продължат борбата чрез други международни механизми, включително обръщение към председателя на Европейския съд и към системата на ООН за защита на човешките права. Според тях климатичната политика на Русия не засяга единствено околната среда, а и основни човешки права, живота и традиционния начин на съществуване на цели общности.
За Маринов NEWS този казус показва колко тясно са свързани климатичните промени, човешките права и политическата отговорност. Въпросът дали руското климатично дело ще получи нов шанс остава открит, но натискът върху Москва за по-активни действия срещу климатичните промени вероятно ще продължи.
Източник: Маринов NEWS
