Фон дер Лайен излиза пред Европа в критичен момент: война, скъпа енергия и натиск върху икономиката
Урсула фон дер Лайен се готви за една от най-важните речи на втория си мандат начело на Европейската комисия. На 16 септември тя ще представи пред Европейския парламент годишната си реч за състоянието на Европейския съюз в момент, когато Брюксел е притиснат едновременно от войната в Украйна, растящите разходи за отбрана, скъпата енергия и засилващата се конкуренция от САЩ и Китай. Речта още не е произнесена, но политическият дневен ред показва колко трудна ще бъде задачата ѝ. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#УрсулаФонДерЛайен #ЕвропейскиСъюз #ЕвропейскаКомисия #ЕвропейскиПарламент #ЕС #Украйна #Русия #ЕвропейскаОтбрана #Икономика #Енергетика #Конкурентоспособност #Брюксел #Европа #Геополитика #МариновNEWS
Парите на Москва или сметката на Европа: нов натиск за руските милиарди в подкрепа на Украйна
Брюксел трябва да покаже как Европа ще се справи с натрупващите се кризи
Материалът на Politico поставя предстоящата реч за състоянието на Европейския съюз в центъра на политическия сезон в Брюксел. Самата реч ще бъде произнесена на 16 септември, което означава, че конкретните формулировки и новите инициативи на фон дер Лайен все още не са публично потвърдени. Затова по-важният въпрос преди появата ѝ в Европейския парламент е какви проблеми вече стоят на масата и за кои от тях европейските депутати ще очакват конкретни решения.
Европейският парламент потвърждава, че това ще бъде шестата реч на фон дер Лайен за състоянието на Съюза и втората през настоящия ѝ мандат. Институцията очертава изключително тежък международен контекст: продължаващата руска война срещу Украйна, опасенията за сигурността на източния фланг, отношенията със САЩ и Китай и необходимостта ЕС да увеличи собствените си отбранителни способности. Към това се добавят слабият икономически растеж, високите енергийни цени и изоставането на Европа по конкурентоспособност.
Именно икономиката може да се превърне в една от най-трудните теми. Европейската индустрия е притисната от високата цена на енергията и от евтин внос, докато Вашингтон и Пекин използват огромни държавни ресурси за стратегическите си производства. Последните данни показват, че Франция, Италия и други държави настояват ЕС да обмисли допълнителни ограничения върху вноса на определени химически продукти и пластмаси. Причината е натискът върху европейските производители и опасенията за бъдещето на индустриалната база.
Енергията допълнително усложнява картината. Европейската централна банка повиши основната си лихва до 2,5% на фона на новия инфлационен натиск, свързан и с поскъпването на енергийните суровини. Кристин Лагард предупреди, че перспективата остава силно несигурна, въпреки устойчивостта на икономиката на еврозоната. Това означава, че фон дер Лайен ще говори пред Европа в момент, когато гражданите и предприятията отново усещат опасността геополитическите конфликти да се прехвърлят директно върху сметките, кредитите и производствените разходи.
Войната в Украйна потавя другия голям въпрос. Европейският парламент посочва продължаването на подкрепата за Киев, санкционния натиск срещу Москва и изграждането на по-силни европейски отбранителни способности сред основните предизвикателства пред Съюза. Това вече не е само въпрос колко оръжия и средства ще бъдат предоставени на Украйна. Става дума и за способността на европейските държави да увеличат собственото производство, да попълнят запасите си и да намалят зависимостта си от външни доставчици.
Фон дер Лайен трябва да намери баланс и в отношенията със Съединените щати. Европа остава силно зависима от трансатлантическото сътрудничество в областта на сигурността, но политиката на администрацията на Доналд Тръмп принуждава Брюксел да мисли много по-сериозно за собствената си стратегическа тежест. Същевременно ЕС не може просто да се дистанцира от Вашингтон. Американският пазар, НАТО и технологическите връзки остават жизненоважни. Това поставя Брюксел пред трудна задача: повече европейска самостоятелност, без разрушаване на трансатлантическия съюз.
Китай е другата страна на същия проблем. ЕС иска да намали опасните зависимости в стратегически отрасли, но европейската икономика остава дълбоко свързана с китайския пазар и производствени вериги. Затова всеки призив за по-твърда търговска политика трябва да бъде съобразен с риска от ответни мерки. Европа трябва едновременно да защити предприятията си, да запази достъпа до суровини и пазари и да избегне ситуация, в която се оказва притисната между икономическите стратегии на Вашингтон и Пекин.
Към всичко това се добавя разширяването. Украйна, Молдова, държавите от Западните Балкани и други кандидати очакват по-ясен европейски път, но приемането на нови членове означава и сериозни промени в бюджета, земеделската политика и начина, по който ЕС взема решения. Европейският парламент определя разширяването едновременно като стратегическа възможност и институционално предизвикателство. Това означава, че обещанието за по-голям Съюз неизбежно води до въпроса как този по-голям Съюз ще функционира.
Предстоящата реч следователно няма да бъде просто традиционен отчет за свършеното през последната година. Фон дер Лайен ще трябва да покаже как Европейската комисия възнамерява да съчетае повече средства за отбрана, подкрепа за Украйна, защита на индустрията, социални разходи и подготовка за разширяване. Всички тези цели изискват пари, а националните правителства невинаги са съгласни кой трябва да плаща и кои политики трябва да получат предимство.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че истинският тест пред Урсула фон дер Лайен на 16 септември няма да бъде колко амбициозно ще звучи речта ѝ, а дали ще предложи реалистичен начин Европа да финансира собствените си амбиции. ЕС иска едновременно по-силна отбрана, конкурентоспособна индустрия, енергийна сигурност, подкрепа за Украйна и бъдещо разширяване. Политическото предизвикателство е тези цели да бъдат превърнати от списък с намерения в решения, които държавите членки действително са готови да подкрепят.
Източник: Маринов NEWS
