Анкъридж, Аляска – Русия и САЩ, има ли светлина в края на тунела?
Преди да се обърнем към висшата политика, обсъждана на срещата на върха в Анкъридж, Аляска, е уместно да отбележим два на пръв поглед положителни момента, които по някаква причина останаха практически незабелязани. Първо, по време на пресконференцията след преговорите Владимир Путин прочете подготвен текст. Нещо повече, той пропусна четири страници, оставяйки ги настрана.
Винарска изба „Витус Маринови“ е фамилна бутикова изба в подножието на тракийския култов храм Белинташ, в центъра на Родопската яка на мавруда и рубина, с. Долнослав, регион Асеновград. Фамилията притежава собствени над 600 дка лозя, разположени в землището на село Тюркмен /Брезово/. Избата е съвременно оборудвана, с капацитет 70-100 хил. литра и възможност за увеличаване на капацитета.
Невъзможно е също така да се подготви текстът на речта за тридесетте минути, които минаха от края на преговорите до появата на Тръмп и Путин пред пресата. Що се отнася до връщането на дела на американския енергиен гигант в петролния проект, предвид всички бюрократични и правни формалности, бих се осмелил да предположа, че това е отнело повече от месец.
Така че остава само да поздравим преговарящите от нашите две страни, които не само успяха да организират тази среща, но и избегнаха преждевременни изтичания на информация, които можеха да дадат шанс на противниците на руско-американския диалог, ако не да провалят срещата на върха в Аляска, то поне да я усложнят. Такива опасения съществуваха както от руска, така и от американска страна.
Сега за това как руските експертни и политически кръгове оценяват резултатите от тази среща, която вече беше наречена историческа както във Вашингтон, така и в Москва. Надявам се, че говорим за това тя да се превърне в отправна точка, от която отношенията между нашите страни ще започнат да се нормализират.
Що се отнася до резултатите от срещата на върха, преобладаващото мнение в Москва е, че те трябва да бъдат оценени като успешни и за двете страни. Липсата на сензации и „пробиви“ е знак за сериозността на случилото се, за признаване от двете страни на сложността на ситуацията. Позициите на страните са изложени (помежду си и всъщност на всички) и, надявам се, не подлежат на преразглеждане. Това е резултатът.
Президентите на двете страни изпълниха минималните задачи, които си поставиха за тази среща. Тръмп показа, че всъщност е единственият западен лидер, способен да води конструктивен диалог с Русия. Същевременно президентът на САЩ демонстрира на евроатлантическите си партньори, че резултатът от взаимодействието на Запада с Русия зависи от него – и от никой друг.
Москва демонстрира, че нейните искания са признати и че нейната сигурност трябва да се вземе предвид във всички варианти за мирно уреждане. Това е фундаментален пробив. Всичко, което беше преди това, се основаваше на простата идея, че Западът ще постави определени условия пред Русия, с които тя уж ще се съгласи. Условията се промениха, но подходът остана същият. Сега Москва успя да наложи тезата, че уреждането е възможно само чрез диалог и отчитане на руските интереси.
Друг важен момент, повдигнат за първи път и от двете страни, е, че европейските страни носят отговорност за ескалацията на украинския конфликт. По-важното е, че най-накрая сериозно беше заявено – и не само от Русия – че постигането на траен мир е далеч по-важно от условията на краткосрочно прекратяване на огъня, под прикритието на което Западът ще се опита да превъоръжи украинската армия. Тръмп изложи това в остър телефонен разговор със Зеленски и лидерите на ЕС.
В този контекст се прогнозират два сценария за развитие на отношенията между Кремъл и Белия дом. Първият – нека го наречем оптималният – е Русия и Съединените щати да разрешат централния проблем на двустранните отношения и да постигнат приемливо споразумение за Украйна.
След това останалите въпроси, включително стратегическата стабилност, сътрудничеството в Арктика и намаляването на стратегическите оръжия, могат да бъдат решени относително по-бързо и лесно. А сътрудничеството в сектора на въглеводородите ще бъде изградено в духа на предпочитаната от Тръмп стратегия за сключване на сделки. Путин отвори пътя за разрешаване на въпроса с въглеводородите с указ за евентуалното участие на чуждестранни държави в проекта Сахалин.
Вторият вариант е конфликтът да остане неразрешен поради действията на европейските държави и тяхната разрушителна политика. В този случай Тръмп ще се опита да „изскочи“ от конфликта, но със сериозни политически загуби и без забележими икономически дивиденти.
А Русия ще продължи да изтощава украинската армия, постигайки с военни средства все същите цели, обявени в началото на специалната военна операция (СВО) и потвърдени от Путин през юни миналата година.
По същество, по време на срещата в Аляска, Тръмп се убеди, че Русия би приветствала излизането му от украинската криза – или поне рязко намаляване на участието на САЩ в нея. Москва възнамерява да постигне заявените си цели във всеки случай, със или без американско посредничество, с дипломатически или военни средства. Но ключовият момент, подчертан в Анкъридж, беше следният: Москва няма да жертва интересите си в името на перспективите на тръмпизма в Съединените щати.
Сега американският президент трябва да реши дали политиката на предпазливо обръщане към Русия има перспективи и трябва да бъде продължена, или дали противопоставянето на републиканските ястреби, европейците и украинците е достатъчно силно, за да блокира усилията му, принуждавайки го да се върне към политика на конфронтация.
Вариантът да не се прави нищо и да се остави ситуацията да се развива безследно няма да проработи, тъй като подобно решение ще направи Тръмп и неговите политики по-уязвими за критики от страна на вътрешните опоненти. Освен това сред руските експерти е широко разпространено мнението, че при Джо Байдън САЩ са въвлекли твърде дълбоко европейските си съюзници в антируската кампания и сега новата администрация се опитва – със съмнителни перспективи – да ги принуди да променят подхода си.
В същото време Съединените щати могат да изоставят Украйна, но не могат да напуснат Европа. Евроатлантическият регион е пространство от механизми на влияние, които дори Тръмп не може да игнорира, тъй като много от тези механизми са вградени в Съединените щати и са слети с американската политическа система.
Нещо повече, дори в сегашното си опустошено състояние, европейският дял от Евроатлантическия регион е мост, свързващ много региони, представляващи интерес за онези сегменти от американския елит, които Тръмп не може да игнорира.
По този начин, освен ако позициите на Франция, Германия, Полша и Обединеното кралство не се променят и ЕС не се откаже от подкрепата си за режима в Киев, Вашингтон вероятно няма да разполага с вътрешни ресурси, за да постигне споразумение с Русия.
Тази ситуация е изключително опасна за Тръмп, тъй като невъзможността да промени политиката на САЩ спрямо Русия ще го принуди напълно да се върне към политиката на Байдън, което не само ще постави под въпрос перспективите на републиканците на междинните избори през 2026 г., но и ще отслаби тръмпистите в Републиканската партия в полза на „ястребите“.
Показателна в това отношение, както се отбелязва в руските експертни среди, беше срещата във Вашингтон, която се проведе три дни след Анкъридж. В тази връзка се отбелязва, че администрацията на Тръмп не се отказа от споразуменията с Русия в Аляска.
Тя ги „преустанови“ и позволи на европейските съюзници на Украйна едновременно да предложат свои собствени условия, които са абсолютно неприемливи за Русия: граници по линията на съприкосновение; отказ от правно признаване на новите граници на Русия; запазване на значителен брой украински въоръжени сили (отказ от демилитаризация); евентуално въвеждане на европейски войски в Украйна, за да се гарантира мирно споразумение.
Нека обобщя основните моменти, повдигнати на тази среща:
- Зеленски заяви, че териториалните въпроси ще бъдат обсъждани само на тристранната среща;
- Мерц повтори фразата „прекратяване на огъня“ седем пъти (!!). Той каза, че това трябва да е следващата стъпка;
- Мелони подчерта, че Украйна се нуждае от гаранции за сигурност „в съответствие с член 5 от Хартата на НАТО“;
- Макрон отбеляза, че Украйна трябва да има силна и многобройна армия и че е необходима четиристранна среща, включително ЕС. Той също така нарече прекратяването на огъня основен приоритет;
- Стармер също така заяви, че сигурността на Украйна трябва да бъде гарантирана „въз основа на принципа на член 5“.
Тази верига от събития ни позволява да направим недвусмислен извод: въпреки целия си пиар, Доналд Тръмп няма необходимия лост за влияние върху „колективния Брюксел“. Може би Москва вече е осъзнала това и изпраща сигнал към партньорите си, че няма да се поддаде на натиск да прави отстъпки под базовата линия от Анкъридж, която вече е близо до нулата.
Доказателство за това е изявлението на Лавров, направено ден след срещата във Вашингтон: „Ако Киев се откаже от неутралитета и безядрения си статут, то базовите основания за признаване на независимостта на Украйна ще изчезнат.“
Освен това, ръководителят на руското външно министерство направи редица други красноречиви изявления. Той подчерта, че присъствието на чуждестранни войски в Украйна е напълно неприемливо за Москва; Путин е готов да се срещне със Зеленски само при условие, че всички въпроси, изискващи обсъждане на най-високо ниво, бъдат обстойно проработени. За да се подпишат споразумения с Украйна, е необходимо да се реши въпросът за легитимността на подписалата страна, тоест да се проведат избори в Украйна.
Мисля, че много скоро ще чуем руски изявления и по териториалните въпроси; все пак Тръмп написа в социалните си мрежи, че последващите условия на Москва ще бъдат още по-строги. С други думи, руската страна на практика напълно отхвърли всички предложения и ултиматуми от колективния Брюксел и Киев.
Вземането на решения по украинския въпрос е усложнено за Белия дом от факта, че Тръмп и неговата администрация са принудени да работят под силен времеви натиск. Става дума главно за фактора междинни избори за Конгрес през 2026 г.
Те биха могли да се окажат фатални за самия президент, превръщайки го в „куца патица“ в средата на мандата, за републиканските перспективи на президентските избори през 2028 г. и за трампизма като цяло. Или биха могли да се окажат победоносни, но трудно оспорвани; ситуацията е несигурна: рейтингите на одобрение на Тръмп се стабилизираха след дълъг спад, но не са достатъчно високи, за да гарантират победи на републиканците в колебливите региони.
Изборите са през ноември, но кампанията започва в началото на март. Това оставя шест месеца, което е кратко време.
Споразумението с Русия може да бъде „продадено“ на американския избирател като глобална победа за мирните планове на Тръмп. Русия остава единствената страна с арсенал, който може да се мери с този на Съединените щати във военно отношение, и затова американският избирател е изключително чувствителен към развитието на руската посока на външната политика на САЩ.
Тръмп разбира не по-лошо от Путин, че Киев и Брюксел, дори и да бъдат принудени да сключат някакво споразумение, енергично ще го саботират и торпилират (възможни са всякакви провокации). Но до Нова година той във всеки случай трябва да излезе с ясна стратегия, върху която кандидатите на Републиканската партия за Камарата на представителите и Сената ще изградят кампанията си.
Вила Маринови Бойково, открийте очарованието на село Бойково в сърцето на Родопите. Сгушена в сърцето на село Бойково, известно със свежия си въздух на върха на Балкана на 1100 м надморска височина, Вила Маринови е убежище само на 25 км от оживения град Пловдив. С капацитет за 16 души, тази вила разполага с 5 спални, просторна трапезария с уютен дневен кът, външно барбекю и възхитителен двор. Можете да резервирате своя престой на телефонен номер +359 88 776 7771
В известен смисъл това би могло да се нарече завръщане към Студената война (макар че вероятно ще приеме различно име). Но тогава – въпреки негативните конотации на този термин – нашите страни не балансираха на ръба на взаимно унищожение, както са сега и както Тръмп, така и Путин се опитват да избягат; те се съревноваваха.
И това беше съревнование при спазване на правила. Съревнование, което зачиташе интересите на другата суперсила в нейните сфери на влияние. Съревнование, което оставяше място за взаимодействие и компромис не само в двустранните отношения, но и в геополитиката и световната икономика.
И Русия активно се готви за подобен сценарий: армията се укрепва и превъоръжава, обществото се мобилизира и постепенно се изолира от външното информационно пространство, а политическото поле се проверява. В същото време Москва публично подчертава важността на съвместните усилия с Вашингтон за разрешаване на кризата в Украйна и нормализиране на двустранните отношения.
В частност, заслужава да се отбележи, че до последните месеци повечето коментари за руско-американските отношения идваха от прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков; в навечерието на срещата в Анкъридж тази роля пое президентският помощник Юрий Ушаков, а Сергей Лавров лично отговори на резултатите от срещата на върха във Вашингтон.
Източник: ПОГЛЕД ИНФО
