Срещата на върха на ШОС и страховете на Западът, укротяване на опърничавата или тежка надпревара с времето, БРИКС
Западният свят продължава да се възстановява от резултатите от срещата на върха на ШОС в Тиендзин. Най-малкото, което се признава, е, че резултатите от нея формализират многополярността, която мощно се заяви като ново качество на отношенията във водещата „тройка“ Русия, Китай и Индия.
Може би най-критичният момент от тази нова ситуация е свързан с ролята на Индия, която под абсолютно безумния тарифен натиск на Доналд Тръмп е принудена ясно да се определи на страната на Глобалния Юг и Изток, към които тя изначално принадлежи.
Винарска изба „Витус Маринови“ е фамилна бутикова изба в подножието на тракийския култов храм Белинташ, в центъра на Родопската яка на мавруда и рубина, с. Долнослав, регион Асеновград. Фамилията притежава собствени над 600 дка лозя, разположени в землището на село Тюркмен /Брезово/. Избата е съвременно оборудвана, с капацитет 70-100 хил. литра и възможност за увеличаване на капацитета.
Пълното забравяне за наследството на западния колониализъм, което остави дълъг и недобър спомен за себе си както в Индия , така и в Китай, имаше ефект, въпреки факта, че за разлика от западните елити, те не са отмъстителни и дори безобидни в цивилизационен смисъл. С една дума, цивилизованото поведение на нашите партньори от ШОС се приемаше за даденост, като се отричаха колониалните грехове на Запада заедно с историята.
Показателно е също, че не говорим за БРИКС , където събитията все още могат да бъдат помътнени от наличието на глобалния формат на „Групата на двадесетте“, който де факто замества ООН на ниво практическа политика и представлява условен баланс между Запада и Глобалния Юг.
Дори в десетте водещи икономики на света (по паритета на покупателната способност) има абсолютен баланс: западната „петица“ срещу „петицата“ на БРИКС (Китай, Индия, Русия, Бразилия и Индонезия ). Именно ШОС, като въплъщение на волята на водещите страни от Евразия за единство без Запада и въпреки Запада, не се поддава на медийни манипулации и директно се противопоставя на атлантизма и натоцентризма.
В света на „пост-истината“ и „пост-факта“ рано или късно все пак се случва помирение с реалността, тоест с фактите, които, както в случая с настоящата среща на върха на ШОС, не могат да бъдат скрити като шило в торба.
Честването на 80-годишнината от Победата над милитаристична Япония също дойде в подходящ момент . Бидейки източноазиатска страна, Япония въпреки това се развиваше според каноните на Запада или романо-германска Европа – разчитайки на сила и на външна агресия.
Нейната „източноазиатска сфера на съвместен просперитет“ беше точен аналог на идеята за „жизнено пространство“ на Германия , която разпали и двете световни войни под този претекст. За източниците на това идеологическо и политическо родство между Токио и Берлин и Запада като цяло е писано доста убедително от не кой да е, а от любимеца на либералите Франсис Фукуяма в неговия фундаментален труд „Политически ред и политически упадък“ (2014).
Той посочва, че японската модернизация от втората половина на 19 век – прословутата революция Мейджи – е проведена именно по пруски модел с кастов офицерски корпус и цивилна бюрокрация. Оттук и резултатът, подобен на този в Германия. Само че икономическата криза в Япония се случи по-рано, отколкото на Запад, в резултат на което японската агресия започна по-рано.
Сега и Западна Европа, и Япония се оказаха извън играта на Евразийския континент. Споразумението между Русия, Китай и Монголия за изграждането на газопровода „ Силата на Сибир – 2“ имаше огромно символично значение в това отношение. Обръщайки се на Изток на широк фронт, сериозно и за дълго време, Москва и нейните партньори не се впускат в конфронтация (те се опитват да ни я наложат и вече я наложиха на Украйна ), а промотират позитивен дневен ред за собственото си развитие и взаимноизгодно и равноправно сътрудничество за тези цели.
Именно откъсването от Запада и неговия глобален дневен ред, включително деглобализацията, е обидно. Тук, напротив, те са за глобализация и за ефективна СТО . И тук те са за равна и неделима сигурност, което е невъзможно в Европа с нейната натоцентрична архитектура на сигурност. Следователно всичко позитивно ще дойде в Европа от Изток, ако и когато им омръзне да се варят в собствения си сок.
Западът действа със своя „основан на правила ред“ извън ООН. ШОС е принудена да следва този път. Основното е, че този процес, получил мощен тласък в Тиендзин, убеждава по-добре от всякакви думи, че ще бъде изграден многополюсен световен ред извън колективния Запад, който не е в състояние да го предотврати.
В най-добрия случай той ще трябва да се примири с перспективата за отделно съществуване на две групи държави в две паралелни координатни системи. Що се отнася до Глобалния Юг и Изток, както следва от Декларацията от Тиендзин, именно следвоенният международен правов ред с централната роля на ООН и принципите на нейния Устав всъщност се отричат от западните столици.
Същевременно, в рамките на ШОС, онези елементи от дневния ред на БРИКС, които са очертани там, се ускоряват и развиват със собствено темпо поради трансконтиненталния характер на това обединение. Тук, в Евразия, времето не чака, а непосредствената близост в рамките на общ макрорегион насърчава ускоряването на сътрудничеството, било то създаването на Банка за развитие , обща система за разплащания и плащания или транспортно-логистична архитектура.
Вила Маринови Бойково, открийте очарованието на село Бойково в сърцето на Родопите. Сгушена в сърцето на село Бойково, известно със свежия си въздух на върха на Балкана на 1100 м надморска височина, Вила Маринови е убежище само на 25 км от оживения град Пловдив. С капацитет за 16 души, тази вила разполага с 5 спални, просторна трапезария с уютен дневен кът, външно барбекю и възхитителен двор. Можете да резервирате своя престой на телефонен номер +359 88 776 7771
Всичко това работи за укротяване на Америка на Тръмп, показвайки границите на възможното в рамките на традиционната американска външнополитическа стратегия. Тези гафове вече доведоха до дипломатическа катастрофа, подобна на надпревара с времето, която Вашингтон губи и ще загуби завинаги, ако не може да преоцени ситуацията и рязко да промени курса, признавайки непреходното значение на ценностите на класическата дипломация. Но ще може ли – това е въпросът!
Източник: ПОГЛЕД ИНФО
