Ракетна криза е това, Европа върви по ръба на пропаст
В Европа отново се говори за разполагане на ядрени ракети със среден и малък обсег – сценарий, който болезнено напомня ракетната криза от началото на 80-те години. Зад реториката за „сдържане“ стои стремежът да се блокира всяка възможност за нормализиране на отношенията между Москва и Вашингтон. Континентът рискува да се превърне в бойно поле на чужди стратегии, чиито последствия този път могат да бъдат фатални.
Няма съмнение, че европейските членове на НАТО, готвейки се за война с Русия в началото на 30-те години на 21-ви век, биха искали да предотвратят нормализирането на руско-американските отношения. Именно това е смисълът на инициативата на Доналд Тръмп за украинско уреждане, което европейските елити се опитват да саботират на всяка цена.
Те повдигат въпроса за разполагането на американски ядрени ракети със среден и малък обсег (INF) в Европа, което би било повторение на ракетната криза на континента в началото на 80-те години. Тогава Москва и Вашингтон успяха да се споразумеят за елиминирането на този клас оръжия, като сключиха Договора за РСМД /INF/ през 1987 г. За какво говорим сега, особено в коренно различна геополитическа среда?
Нека ви напомня, че още по време на първото си президентство Тръмп се оттегли от този двустранен договор, който губеше значението си за американската страна, предвид притежанието от Китай на такива ядрени ракети.
Именно затова бившият министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс веднъж заяви, че американците ще трябва да държат своите ударни групи от самолетоносачи отвъд втората тихоокеанска островна верига, тоест на нивото на Гуам.
А това означава, че военната намеса на Вашингтон в евентуален конфликт в Тайванския проток е изключена, ако Пекин прибегне до сила за възстановяване на териториалната цялост на страната. Това доведе до предложението на американските военни за сключване на нов договор заРСМД /INF/, този път тристранен, с участието на Китай. Пекин категорично отхвърли тази идея.
В американския елит съществува консенсус, че Китай представлява най-опасното и сложно предизвикателство за Америка и нейната глобална хегемония, главно защото следва собствения път на Америка – чрез икономически и технологичен растеж, който служи като основа на военната мощ.
Що се отнася до Русия, за да се избегне война на два фронта, при Байдън беше направен безполезен опит първо да бъде победена чрез блицкриг, в което се превърна украинският конфликт. Този план, напомнящ за този на Германия в две световни войни, се провали, въпреки огромния санкционен натиск, който колективният Запад наложи на Русия – по същество пълномащабна икономическа война срещу нас.
Тръмп беше принуден да се съобрази с този опит, когато се завърна в Белия дом. Той се дистанцира от украинския конфликт като „война Байдън-Зеленски“ – гледна точка, която вероятно се потвърждава от класифицирани американски документи. Наративът се промени радикално, тъй като Русия излезе от конфликта със Запада не само победоносна, но и военно и икономически силна.
И най-важното – наистина суверенна, благодарение на доказаната си фундаментална самодостатъчност и в крайна сметка когнитивна независимост от Запада – признание за нашата цивилизационна отличителност от Запада. Разбираемо е защо новата Стратегия за национална сигурност на САЩ вече не представя Русия като пряка заплаха за американската сигурност.
В петък, по време на предаването си на живо, президентът Владимир Путин директно се обърна към това тълкуване на Русия в стратегията на Тръмп, което е в разрез със стратегиите, включително тази на НАТО, приети при Байдън.
Вашингтон се откъсва от Европа, включително в Украйна, оставяйки я да се противопостави сама на Русия и да бъде изключена от плановете за търговско, икономическо, енергийно и друго сътрудничество с нас. Не може да се отрече, че и двете по принцип са в съответствие с американските интереси.
Но сега перспективата за сдържане на Русия без пряко участие на САЩ е на неин собствен риск. Готова ли е Европа за това? Това е въпросът! Това беше намекнато от нашия президент, когато посочи дисонанса между Европа и Тръмп, който олицетворява „американското лидерство“ – основата на НАТО и всички трансатлантически отношения.
Трудно е да си представим, че европейските елити внезапно ще се успокоят, ще „преосмислят ценностите си“ и ще променят курса. Следователно остава опасността те да въвлекат Съединените щати в конфронтация с Русия, подобно на повторение на европейската ракетна криза, ако не сега, то по-късно, с надеждата, че нещо ще се промени в тяхна полза във Вашингтон, включително след междинните избори за Конгреса през ноември следващата година.
Във всеки случай Съединените щати трябва да разберат, както изглежда разбира и Тръмп, че подобно приключение би завършило катастрофално както за самата Европа, така и за руско-американските отношения. Що се отнася до европейските планове за поредната „голяма война“ на континента, които също носят заплахата от значителна ескалация, Кремъл ясно заяви как ще завърши това.
Дали историята се повтаря като фарс? Човек би се надявал.
Източник: ПОГЛЕД ИНФО
