Украйна: срещата на върха показа, че Европа все още не иска да плати
Срещата в Брюксел показа, че някои северни държави предоставят финансови помощи на Киев от години, но много европейци не разбират защо.
БРЮКСЕЛ – „Пред нас стои ясен избор“, заяви полският министър-председател Доналд Туск при влизането си в една от най-съдбоносните срещи на върха на Европейския съюз от поколение насам. „Или пари днес, или кръв утре. И не говоря само за Украйна. Говоря за Европа.“
Смисълът на думите на Туск е ясен: свободата на европейците се решава по калните бойни полета на Украйна. Държавите от ЕС могат или да платят, за да спрат Владимир Путин в Украйна, или да се сражават по-късно, когато неговите войски нахлуят на тяхна територия.
Уравнението на Туск – пари или жертви – оголва централния конфликт, стоящ в основата на всички спорове в ЕС относно подкрепата за Украйна. Какво всъщност са готови да дадат 27-те членки на съюза, за да спасят Украйна – и самите себе си?
Срещата на върха в Брюксел в четвъртък вечерта даде отговор: в идеалния случай – нечии други пари.
В 2:56 ч. през дъждовна брюкселска нощ лидерите на ЕС постигнаха споразумение да заемат 90 млрд. евро от финансовите пазари, за да задържат Украйна на повърхността през следващите две години. „Поехме ангажимент, изпълнихме го“, самодоволно заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща.
Отвъд реториката моделът е ясен. Разделен блок от европейски държави месеци наред спореше – публично и зад кулисите – кой трябва да плати сметката, а въпросът вероятно още не е окончателно решен.
От Втората световна война насам Европа разчита на американската военна мощ за своята отбрана. От февруари 2022 г. в продължение на три години тя разчиташе и на финансова помощ от САЩ за защитата на Украйна. След като Доналд Тръмп се върна в Белия дом и прекрати финансирането от тази година. Европейците увеличиха своя принос, но не достатъчно, за да запълнят празнината.
Затова ключовите играчи в ЕС трябваше да намерят друг източник на средства за Украйна.
Германският канцлер Фридрих Мерц и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен имаха ясно виждане как да осигурят необходимите средства – чрез използване на руски активи, държани в белгийска банка. През последните два месеца те работеха за убеждаването на останалите лидери да подкрепят план за мащабен заем за Украйна, обезпечен от замразените средства на Москва.
Белгийският министър-председател Барт де Вевер отказа, опасявайки се от съдебни искове и други ответни мерки от страна на Путин, ако суверенните активи бъдат пренасочени към Киев.
Вместо това дискретно бе разработен план Б, за който POLITICO съобщи още миналия месец. След като Де Вевер отново отхвърли идеята за използване на активите, Мерц отстъпи, а резервният вариант – съвместно заемане на средства от ЕС – получи подкрепа в последния момент около масата на срещата.
По този план общият заем на ЕС ще бъде гарантиран от бюджета на съюза, който се финансира от държавите членки. В крайна сметка руските активи биха могли да се използват за погасяване на заема, макар това все още да не е ясно.
Няма съмнение, че Киев се нуждае от тези средства. Според Международния валутен фонд, от догодина, Украйна е изправена пред недостиг на финансиране от 72 млрд. евро.
“Няма по-важен акт на европейска отбрана от подкрепата за украинската отбрана“, заяви фон дер Лайен в навечерието на срещата.
За председателя на Комисията и за поддръжниците на по-решителна подкрепа за Украйна остава фактът, че мнозина европейци не приемат този аргумент.
Институтът „Кил“ следи подкрепата за Украйна от началото на пълномащабната инвазия на Путин през 2022 г. Последната му актуализация разкрива празнините, които европейските държави оставят във финансирането на Киев.
В доклад по-рано този месец анализаторите от Кил посочиха, че новите ангажименти за помощ през 2025 г. може да спаднат до най-ниското си равнище от началото на войната през 2022 г. и вървят към сериозен недостиг спрямо необходимото за компенсиране на оттеглянето на Америка.
Паралелно с това неравномерността на приноса между европейските държави се изостря. Докато Франция, Германия и Обединеното кралство значително увеличиха помощта си за Украйна, северните страни като Швеция, Норвегия и Дания остават далеч напред по дял от БВП, който отделят.
Италия и Испания обаче имат минимален принос, отбелязва Институтът „Кил“. Тази неравномерност се прояви и в навечерието на срещата. Южните държави от ЕС, заедно с Белгия, се противопоставиха на плана за заем, базиран на репарации, докато Германия и северните страни настояваха той да бъде приет.
Съгласно условията на окончателното споразумение Унгария, Чехия и Словакия изобщо няма да участват във финансирането за Украйна. ЕС от 27 държави членки се превърна в група от 24.
Не беше необходимо процесът да протича толкова хаотично.
Поне на хартия държавите от ЕС представляват колективна икономическа суперсила в сравнение с Русия. Общият БВП на 27-те страни от ЕС възлиза на 18 трилиона евро, докато този на Русия е около 2 трилиона евро.
Дори без да се включват Норвегия и Обединеното кралство, европейските съюзници на Украйна разполагат с ресурсите да победят Путин – ако наистина го искат.
Може би най-тревожното за съюзниците на Украйна е, че избирателите в някои от най-големите икономики на ЕС губят интерес. Проучване на POLITICO сред 10 000 души в пет западни държави показа, че респондентите в Германия и Франция са дори по-неохотни да продължат да финансират Украйна, отколкото хората в Съединените щати.
В Германия 45% заявяват, че биха подкрепили намаляване на финансовата помощ за Киев, докато едва 20% искат тя да бъде увеличена. Във Франция 37% предпочитат да се дава по-малко, а 24% – повече.
Изправени пред разделението между северните държави, които се уморяват да харчат безкрайни милиарди за Украйна, и онези, които никога не са поемали подобна тежест, тази седмица европейските лидери избраха най-лесното институционално решение, но дори то се оказва непосилно.
