Мегасделката ЕС–Меркосур: печелившите и губещите
POLITICO анализира кои са печелившите и губещите от сделката.
Най-голямото търговско споразумение в историята на Европа най-накрая получава зелена светлина в петък след 25 години преговори.
Пътят дотам преминава през години на напрегнати преговори и трудни компромиси, но в крайна сметка държавите от ЕС подкрепят сделката с блока Меркосур — проправяйки пътя към създаването на зона за свободна търговия, обхващаща над 700 милиона души в Европа и Латинска Америка.
Споразумението, което очаква одобрение от Европейския парламент, премахва над 90 процента от митата върху износа на ЕС. Европейските потребители ще могат да консумират телешко месо от свободно пасящи говеда от аржентинските пампаси. Бразилските шофьори ще се възползват от понижаването на вносните мита върху германските автомобили.
Що се отнася до икономическия ефект на споразумението, неговият мащаб отстъпва пред интензивността на епичните политически битки около него Европейската комисия изчислява, че до 2040 г. то ще добави 77,6 млрд. евро (или 0,05 процента) към икономиката на ЕС.
Както при всяка сделка, има печеливши и губещи. POLITICO показва кой вдига тост с малбек — и кой остава с горчивината на бордото.
Печеливши
Джорджа Мелони
Италианският премиер го прави отново. Джорджа Мелони разчита точно политическите ветрове и в последния момент умело извлича отстъпки за италианските фермери, след като заплашва да подкрепи френската опозиция срещу сделката.
Крайният резултат? В замяна на подкрепата си Рим успява да си осигури защитни механизми за селскостопанските пазари и обещания за ново финансиране в земеделието от Европейската комисия — успехи, които правителството може да изтъкне пред избирателите у дома. Това също означава, че Мелони отново застава на печелившата страна, изглеждайки като отборен играч въпреки забавянето в последния момент. Като цяло — още един лавър в короната на Рим.
Германската автомобилна индустрия
„Das Auto“ напоследък няма много поводи за радост, но Меркосур най-сетне дава причина за празнуване. Прочутият германски автомобилен сектор получава по-лесен достъп до потребителите в Латинска Америка. По-ниските мита означават, при равни други условия, повече продажби и ръст на печалбите за компании като Volkswagen и BMW.
Има обаче няколко уловки. Митата, които сега са 35 процента, няма да бъдат намалени наведнъж. По настояване на Бразилия, която разполага със собствена автомобилна индустрия, премахването на търговските бариери ще бъде поетапно. Електрическите превозни средства ще получат преференциално третиране — сфера, в която Европа изостава.
Урсула фон дер Лайен
Меркосур е горчиво-сладка победа за председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Откакто преди повече от година тя си стисна ръцете по сделката с лидерите на Меркосур, нейният екип прави всичко възможно, за да удовлетвори скептиците и да изгради решаващото квалифицирано мнозинство, което най-сетне се оформя в петък. Очаква се победна обиколка следващата седмица, когато шефът на „Берлемон“ пътува до Парагвай, за да подпише споразумението.
На международната сцена това също помага за укрепване на позициите на Брюксел във време, когато съюзът напомня на тромав геополитически динозавър, редовно надхитрян от САЩ и Китай. Сделка за свободна търговия от такъв мащаб показва, че основаният на правила международен ред, който ЕС толкова цени, все още е жив — дори когато САЩ отвеждат южноамерикански лидер окован във вериги.
Но сделката идва на много висока цена. Фон дер Лайен трябва да обещае 45 млрд. евро субсидии за фермерите в ЕС, за да ги спечели, отстъпвайки от усилията за ограничаване на земеделската подкрепа в бюджета на ЕС и за повече инвестиции в иновации и растеж.
Европейските фермери
Като стана дума за фермери, по заглавията човек лесно би останал с впечатлението, че Меркосур е безусловна катастрофа.Нима безброй тонове южноамериканска продукция, предлагана на дъмпингови цени, не заплашват да изтласкат трудолюбивите френски и полски земеделци от земята им?
Реалността е малко по-сложна. Сделката предвижда строги квоти за редица категории продукти — от говеждо до птиче месо. На практика латиноамериканските фермери ще бъдат ограничени до износ на по няколко пилешки гърди на европейски гражданин годишно. Междувременно споразумението признава специална защита за европейските производители на нишови продукти като италианския пармезан или френското вино, които могат да спечелят от разширения пазар. Толкова за агрокалипсиса.
Към това се добавят и 45-те млрд. евро субсидии, които влизат в джобовете на фермерите, и човек трудно може да не заключи, че — въпреки всички тракторни протести и битки с тор в центъра на Брюксел — сделката в крайна сметка не изглежда толкова неблагоприятна.
Губещи
Еманюел Макрон
Няма друг високопоставен политик, който да е бил толкова последователен в опозицията си срещу търговското споразумение, колкото френският президент Еманюел Макрон, който под огромен вътрешнополитически натиск системно се противопоставя на сделката. Не е изненада, че Франция се присъединява към Полша, Австрия, Ирландия и Унгария в неуспешния вот срещу Меркосур.
Бившият инвестиционен банкер може и по убеждение да е привърженик на свободната търговия, но добре знае, че на вътрешната сцена сделката се възприема като нож в гърба на дългогодишно страдащите френски земеделци. Макрон, който напоследък сменя министър-председатели с честота, доскоро характерна за политически нестабилни държави като Италия, разполага с твърде малко вътрешнополитически успехи. Блокирането на споразумението за свободна търговия — или поне поредното му отлагане — би послужило като доказателство, че „куцата патица“ в Елисейския дворец все още упражнява влияние на европейската сцена.
Макрон предприема отчаян опит да мобилизира подкрепа за контраофанзива в последния момент и за кратко изглежда, че разполага с реален шанс да осуети процеса, след като се опитва да привлече италианската премиерка Мелони. Усилията му обаче се оказват напразни. След това поредно поражение се очаква засилване на критиките към френския президент в националните медии, докато Макрон продължава бавния си спад от политическите върхове на Елисейския дворец.
Доналд Тръмп
Само дни след мисията на САЩ да заловят венецуелския силов лидер Николас Мадуро и да го изправят пред съд в Ню Йорк, сделката с Меркосур най-сетне показва, че Европа разполага с немалко „мека сила“, за да работи конструктивно с партньори със сходно мислене — ако действително има разума да я използва умело.
Всяка търговска сделка би трябвало да се разглежда като печеливша и за двете страни, но това изобщо не е начинът, по който работят президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговото изкуство на геополитическото изнудване.
Сделката има и страничния ефект да укрепи неговите опоненти — включително бразилския президент и фактически лидер на Меркосур Луиз Инасиу Лула да Силва — който проявява изключително търпение, докато изчаква ЕС да консолидира позициите си (и поддържа публична „броманс“ връзка с Макрон дори когато търговските преговори са в задънена улица).
Китай
Китай разширява износа си към Латинска Америка, особено към Бразилия, през десетилетията, в които ЕС води преговори по търговското споразумение с Меркосур. Сделката ЕС–Меркосур дава възможност на Европа да си върне част от пазарния дял, особено в конкурентни сектори като автомобилостроенето, машиностроенето и авиацията.
Споразумението също така укрепва позициите на ЕС в областта на преките инвестиции — сфера, в която европейските компании все още изпреварват китайските си конкуренти.
В политически план Китай до известна степен успява да отдалечи държави като Бразилия от западния политически наратив, включително чрез формати като БРИКС, обединяващ Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, както и други развиващи се икономики. Тъй като споразумението не се ограничава единствено до търговията, а създава и по-дълбоко политическо сътрудничество, Лула и партньорите му от Меркосур се обвързват по-тясно с Европа.
Амазонската дъждовна гора
За съжаление, за световната екосистема Меркосур носи едно неблагоприятно последствие: ускорено обезлесяване.
Пасищата, които изхранват бразилските стада, се разширяват за сметка на някога обширната, а днес постепенно изчезващата тропическа гора. Казано просто — повече говеждо за Европа означава по-малко дървета за света.
Новините за климата обаче не са изцяло негативни. Търговското споразумение включва както задължителни защитни механизми срещу незаконното обезлесяване, така и ангажимент към Парижкото споразумение за климата от страна на подписалите го държави.
