Карни и Канада – малка сила, която хапе ръката, която я защитава
Нашият много любезен съсед и съюзник на север, Канада, има 42 милиона души население и БВП от 2,4 трилиона долара, но дори не отделя 2% от този БВП за отбрана. Нейният нов министър-председател Марк Карни обещава, че страната ще достигне този минимален стандарт за членовете на НАТО до 2030 г. Последните години, в които Канада допринася с 2% от БВП за отбранителните нужди на Запада, са около 1989–1990 г., след което разходите за отбрана спадат значително.
ЕС и Индия затягат редиците срещу Тръмп и Си, за да финализират търговско споразумение
Канада откликва след 11 септември и макар постоянната ѝ армия да е сравнително малка — 68 000 души — тя изпраща войски в Афганистан от самото начало на тази дълга война и ги задържа там до 2014 г., като жертва 158 свои войници на този далечен фронт.
Петстотин и шестнадесет канадци загиват по време на Корейската война, а макар Канада да не изпраща войски във Виетнам, много канадци доброволно постъпват в армията на САЩ и до 140 от тях загиват там.
Сергей Наришкин: „Орешник“ сложи точка на розовите сънища за западно превъзходство
Помним събитията, пресъздадени във филма „Арго“. Мнозина аплодират и мюзикъла „Come From Away“. Моята прекрасна снаха, заедно с родителите, братята и сестрите си, идва в САЩ от Канада и макар днес да са горди американци, те са и горди канадци. Малко са американците, които искрено не смятат нашите братовчеди на север за много близки приятели — макар и не особено силни в областта на националната сигурност и също така доста озадачаващи в политиката си.
В епохата на президентите Роналд Рейгън и Джордж Х. У. Буш, на министър-председателя Маргарет Тачър и папа Йоан Павел II, когато Западът застава обединен и побеждава Съветския съюз, канадският премиер Брайън Мълруни е истински приятел, който, макар да не може да упражни голяма сила срещу комунистическите държави, застава рамо до рамо с Рейгън — така както по-късно канадските премиери Жан Кретиен, Пол Мартин и Стивън Харпър застават рамо до рамо с президента Джордж У. Буш и цяла Америка след атаката срещу нашата страна.
Канада винаги е съюзник на най-силната сила на Запада — първо като част от Британската империя, после като част от Общността на нациите и като член на НАТО през цялата Студена война, а след това и като част от разузнавателния консорциум „Петте очи“, където доверието и споделените ценности се приемат за даденост.
Тези предположения вече са разклатени.
Дългият и изтощителен мандат на Джъстин Трюдо бележи отклоняване на Канада от споделените ценности на дългата англо-американска история, но тъй като той винаги е възприеман като клоунска фигура — такава, за която малцина американци наистина се тревожат като автентичен израз на ценностите на нашите приятели на север — идеята за Канада като враждебна към САЩ е немислима. Когато Марк Карни — преди всичко международен банкер в продължение на десетилетия — поема поста от Трюдо, е трудно да се предвиди как ще управлява, но малцина очакват събитията от този януари.
Сега вече знаем. Карни отива в Давос миналата седмица и изнася 15-минутен 15-минутна демонстрация на спекулативно мислене в сферата на националната сигурност и на морална еквивалентност — такава, която неизбежно обижда сериозно мислещите американци, тъй като канадският министър-председател избира да определи света като разделен на една категория от два или три „хегемона“, след това друга от „средни сили“ и накрая всички останали.
След това Карни си позволява да говори от името на „средните сили“ и го прави по начин, изчислен да обиди Америка, като изрично ни поставя в категорията на „хегемоните“, в която включва Китай (и може би Русия?), и призовава „средните сили“ да се обединят срещу хегемоните — при положение че Канада желае силна търговия както с Китай, така и със Съединените щати.
Отделете време да потърсите и да изслушате сами речта на Карни и последвалите въпроси и отговори в Давос. Речта е сдържана по тон, но недвусмислено антиамериканска: тя предпазливо избягва прякото назоваване на САЩ или на президента Доналд Тръмп, използвайки вместо това термина „хегемони“.
Бившият банкер получава бурни аплодисменти на крака от останалите банкери, събрани на годишния си тиймбилдинг. Разбира се, че ги получава. В техния фантазиен свят те би трябвало да управляват всичко. Не го правят, но със сигурност вярват, че следва това да е така.
Докато слушате Карни, отхвърлете фантазиите и имайте предвид някои факти, започвайки с неспособността на Канада в продължение на почти 40 години да отделя дори 2% от БВП за собствената си отбрана и за отбраната на Запада.
Карни сякаш си представя тези „средни сили“ като отражение на позициите на необвързаните държави от времето на Студената война. Това е странно, тъй като Канада почти изцяло разчита на Америка за националната си отбрана и особено за гарантирането на свободното морско корабоплаване, която ѝ позволява да продава петрола си на Китай. В действителност Канада е далеч от това да бъде „средна сила“.
Истинските „средни сили“ са ядрените държави, различни от САЩ, Китай и Русия. Тази малка група реални „средни сили“ като Индия, Израел и Пакистан не притежават пълноценен капацитет за „втори удар“, върху който се основава същинската същност на ядреното възпиране между суперсилите, но те разполагат с ядрени оръжия и следва — и трябва — да бъдат третирани различно от малките държави. И тази група не включва Канада, която е малка сила.
Не всички малки сили поемат съразмерна отговорност. Някои действат почти като „безплатни пасажери“.
За разлика от Канада с нейните 42 милиона души население, икономика от 2,4 трилиона долара и все още под 2% от БВП за отбрана, Полша има 39 милиона души население, БВП от един трилион долара, но харчи 38 милиарда долара — 4,7% от БВП — за отбрана.
Финландия има едва 5,6 милиона души население, БВП от 300 милиарда долара и харчи 7,35 милиарда долара за отбрана — 3% от БВП. Активният ѝ личен състав наброява 23 000–24 000 души (включително наборници и гранична охрана), а страната разполага с огромен капацитет за мобилизация във военно време от около 280 000 войници. Подкрепени от резерв от близо 900 000 души, Финландските отбранителни сили се фокусират върху териториалната отбрана, с планове за евентуално увеличаване на резервния състав.
Полша и Финландия са в първата редица на малките сили на Запада,тъй като поемат своя дял от отговорността и не разчитат изцяло на САЩ за собствената си отбрана — както прави Канада.
Този месец нито Полша, нито Финландия изпращат своя министър-председател да търси благоразположение от китайските комунисти, а впоследствие да използва форуми в Швейцария, за да обижда Съединените щати, като приравнява Америка с Китай по начин, който създава двусмислие относно това коя е свободната държава с редовна смяна на властта и с индивидуални свободи, защитавани от независима съдебна система.
Канада всъщност е сравнително малка сила дори сред малките сили, що се отнася до военната мощ. Тя е приятелска малка сила за нас още от войната от 1812 г., но все пак е много малка сила. Когато Карни намира за нужно да заяви в Давос, че Канада застава на страната на Гренландия и Дания, отправя декларативно послание, насочено основно към вътрешна публика — за „елитите“ на Канада, от чиито гласове зависи. Срещу кого точно застава Канада, Карни не казва на глас, защото в този характерно страхлив риторичен подход той не назовава президента Тръмп.
Карни, според New York Times, „описва края на епохата, поддържана от хегемонията на Съединените щати, наричайки настоящата фаза ‘разрив’. Той никога не споменава президента Тръмп по име, но препратката е ясна“. Ако наистина иска разрив, Карни избира правилния президент, когото да обиди — дори и чрез сенчестата си театралност.
Карни говори за необходимостта Европа и „Транстихоокеанското партньорство“ да укрепнат, за да се противопоставят на хегемоните. „Транстихоокеанското партньорство“, за което Карни призовава, всъщност не съществува и никога няма да съществува, тъй като Австралия, Япония, Филипините, Сингапур и Южна Корея не се занимават с фантазии от типа на национално-сигурностния фентъзи бейзбол и не желаят да „скъсат“ отношенията си с хегемона, който не се нарича Китай, тъй като разчитат на неназования хегемон да поддържа мира и да възпира многобройните амбиции на Китай върху техните територии.
Да, Карни наистина приравнява Китай и САЩ — просто два хегемона. Без никакви разлики между тях.
Всъщност, след като Карни току-що се връща от угодническо поклонение пред генералния секретар на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин, може би Канада всъщност застава на страната на другия хегемон. Карни наистина изрично обявява „съюз“ с режима на Си — режим, на който Канада очевидно прощава геноцида срещу уйгурите (въпреки заявлението на Карни в Давос за необходимостта светът да уважава „човешките права“). Карни също така не споменава, че режимът на Си е потиснал политическите и гражданските свободи в Хонконг, че е държал Джими Лай в продължителна изолация и че заплашва Тайван почти всеки месец. Това, че китайските комунисти демонстративно пренебрегват международните норми и правилата на Световната търговска организация, не получава дори бегла забележка, камо ли изречение във възвишената реторика на Карни.
Карни е близък с китайските комунисти. Или се страхува от тях. Или и двете. Така или иначе Канада ще внася китайски електромобили, а Китай ще купува канадски петрол — неморалната представа на един банкер за идеалния световен ред.
Канада е — според Карни — енергийна „суперсила“. Разбира се. Свободното морско корабоплаване, от което зависят танкерите, превозващи канадски суров петрол, е гарантирано от Съединените щати. Това, че океаните са безопасни за търговия, е възможно благодарение на флота на другия хегемон — нашия.
Канадският флот разполага с около 8 400 моряци и около 30 кораба. (Всеки от 11-те ядрени самолетоносача на Америка има по 5 000 моряци.) Канада има 400 самолета и 15 000 души във военновъздушните си сили. Военновъздушните сили на САЩ са най-добрите в света, с над 5 000 летателни апарата от всички типове, управлявани и поддържани от повече от 310 000 мъже и жени. Нашите Космически сили също допринасят за защитата на Канада от разстояние. (Канадските въоръжени сили — много малки, но устойчиви и съставени от професионалисти по националната сигурност, а не банкери — са интегрирани в нашата отбрана на северноамериканския континент.)
Канада няма сухопътна граница, през която руски войски могат да нахлуят, както направиха в Украйна, когато „средните сили“ на Европа заедно с демонстрираната слабост на президента Джо Байдън, не успяват да възпрат диктатора Путин (точно както президентът Барак Обама не успява да възпре Путин при първата инвазия в Украйна). Но дори ако Русия пожелае канадска територия така, както Китай желае Тайван, именно хегемонът непосредствено на юг от Канада ще осигури защитата срещу подобен ход.
Карни също така не споменава търговския излишък от 62 милиарда долара, който Канада има със САЩ. Всъщност речта му е лишена от фактическа основа. Той споменава, че Канада има подводници. Има. Четири. Най-новата е въведена в експлоатация през 2015 г. Останалите три са въведени през 2003 г. (две) и през 2000 г. (една). САЩ разполагат с около 70, всички ядрени: 14 балистични подводници клас „Охайо“ (SSBN), четири подводници с крилати ракети клас „Охайо“ (SSGN) и над 50 многоцелеви подводници (SSN), включително класовете „Лос Анджелис“, „Сийуълф“ и „Вирджиния“.
За разлика от Полша и Финландия, които са фронтови държави спрямо Русия, Канада всъщност няма никаква способност да отблъсне конвенционално руско нахлуване без бързата подкрепа на Съединените щати. Канада живее блажено под чадъра на американската твърда сила, и Карни знае — както със сигурност знае и всеки канадец — че ние бихме защитили Канада и с думи, и с дела. Но подигравателният тон на Карни и моралното му позьорство не бива да заблуждават обикновените канадци.Възможно е да отчуждиш своите съюзници на юг, като ги приравниш към съюз на тиранични режими, центриран в Пекин.
Речта на Карни беше страхлив театрален номер на банкер за банкери — анти-тръмпистка реч на човек, който току-що се е върнал от топло прегръщане с Си. Споменах ли, че Карни получи аплодисменти на крака от всички останали „кандидати за средна сила“ сред банкерите и елитите на сините щати? Толкова е лесно да позираш.
Истината е, че Канада не е „средна сила“. Тя е малка сила, благословена да живее под защитен чадър, осигуряван през последните 80 години от Съединените щати, и да поддържа високия си жизнен стандарт благодарение на американските потребители и на свободата на моретата, гарантирана от САЩ. Когато чуете Карни да обявява Канада за „енергийна суперсила“, запитайте се на кои държави продава своя петрол и на кои държави би могла да го продава, ако свободата на мореплаването бъде поставена под въпрос.
Джъстин Трюдо беше клоун. Марк Карни изглежда като суетен банкер от „Кладата на суетата“ на Том Улф — „господар на вселената“ в един въображаем свят.
Каквото и да бъде крайното решение на Върховния съд на Съединените щати, президентът Тръмп следва да бъде възприеман от всички като притежаващ правомощието да налага мита върху държави, които продават петрол на другите „хегемони“. Карни може и да не е потърсил мнението на обикновения канадец относно компромиса между краткотрайното удовлетворение от обидите към Тръмп и Съединените щати и реалните икономически разходи, които биха могли да последват като отговор на новото сближаване на Канада с Пекин. Но именно канадците ще трябва да живеят с последиците — и няма да има никакви „средни сили“, на които Канада да продава стоките си, ако Карни успее да разгневи не само президента, но и сериозните американци.
