Репутационният риск спира Русия от намеса в иранските безредици
Кремъл е уверен, че масовите протести в Иран са достигнали своя връх и че ръководството в Техеран е успяло да потуши вътрешната съпротива срещу управлението си, според един от най-изтъкнатите руски експерти по Иран.
Биофилията: универсален човешки инстинкт или черта от характера, по която хората се различават?
Руското посолство в Техеран информира Москва, че протестите затихват и че Кремъл „може да си отдъхне“, казва Никита Смагин пред Al Jazeera.
Протестите срещу икономическите трудности избухват на 28 декември и се разпространяват в стотици градове и селища в засегнатата от санкции страна с население над 90 милиона души.
Лавров: Русия няма да прекрати огъня, без да е налице окончателно мирно споразумение за Украйна
Иранските правоохранителни органи потушават размириците, вероятно с насилие, а Москва „смята, че нищо не застрашава Иран отвътре“, казва Смагин, който напуска Русия след нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г.
Във вторник руското Министерство на външните работи осъжда „незаконния западен натиск“ и остро критикува неназованите „външни сили“, които се стремят да „дестабилизират и унищожат“ Ислямската република.
„Използват се добре познатите методи на ‘цветните революции’, при които специално обучени и въоръжени провокатори превръщат мирните протести в прояви на жестоко и безцелно насилие на служители на реда и обикновени граждани, включително деца“, твърди говорителката на външното министерство Мария Захарова.
Тя използва десетилетната кремълска мантра за „цветните революции“, за които се твърди, че са организирани и финансирани от Запада в бивши съветски държави като Грузия, Украйна и Киргизстан в началото на 2000-те години с цел сваляне на авторитарни правителства, приятелски настроени към Москва.
Заплахите на президента на Съединените щати Доналд Тръмп да се намеси в иранските протести са „категорично неприемливи“, казва Захарова, като добавя, че „спадът на изкуствено подбудените протести“ може да доведе до стабилизация в Иран.
Във вторник Тръмп призовава иранците да „да поемат контрола над институциите“ и твърди, че американската „помощ е на път“.
На 2 януари той пише: „Ние сме в пълна бойна готовност“, а през юни определя аятолах Али Хаменей „лесна мишена“.
Руският президент Владимир Путин не коментира протестите – точно както игнорира и отвличането на венецуелския президент Николас Мадуро на 3 януари, най-близкия съюзник на Москва в Латинска Америка.
Въпреки осъждането на заплахите на Тръмп, Москва „почти не може да направи нищо по въпроса“, казва Смагин.
Преди реторичните фойерверки на външното министерство във вторник, в продължение на почти две седмици Москва мълчи за протестите.
Кремъл не е сигурен, че администрацията на Хаменей ще оцелее и че всякакви остри изявления „биха възпрепятствали възстановяването на отношенията с новите власти“, които биха могли да поемат управлението, твърди Смагин.
Реакцията на Русия изглежда сходна с тази при свалянето на бившия сирийски президент Башар ал-Асад през декември 2024 г.
През октомври 2025 г. сирийският президент Ахмед ал-Шараа посещава Москва и обещава да „уважава“ договорите, които ал-Асад е сключил с Русия, включително енергийните контракти и присъствието на руски военновъздушни и военноморски бази.
От гледна точка на наблюдател в Украйна, реториката на Москва срещу т.нар. „цветни революции“ представлява изтъркано клише.
Русия тълкува „всякакви протести срещу диктатура и масови митинги за демократизация като резултат от външна намеса“, казва базираният в Киев анализатор Вячеслав Лихачов пред Al Jazeera.
По-късно прокремълски фигури използват термина, за да опишат народни въстания и на други места, включително протестите от Арабската пролет в началото на 2010-те години, които свалят приятелски настроени към Москва лидери в Египет и Либия.
По същия начин всички протести в Русия се възприемат като подбудени от „чуждестранни злонамерени сили“, казва Лихачов.
Иран обвинява чужди държави, че стоят зад безредиците. Телевизионен канал в Израел, близък до правителството, твърди, че „чуждестранни агенти“ са въоръжили иранските протестиращи.
Няколко анализатори казват пред Al Jazeera през последните дни, че макар протестиращите да имат основателни притеснения, те смятат, че Израел играе роля в разпалването на напрежението.
Над 100 служители на силите за сигурност са убити за две седмици на безредици, съобщават иранските държавни медии, а опозиционни активисти твърдят, че броят на жертвите е по-висок и включва хиляди протестиращи. Al Jazeera не може независимо да провери данните; интернетът е прекъснат в Иран от пет дни.
Русия няма да рискува „още един провал на репутацията“, казва бивш дипломат
Многовековните руско-ирански отношения не винаги са били сърдечни.
Руските царе отхапват огромни части от иранска територия, които днес съставляват Северен Кавказ на Русия и бившите съветски републики Азербайджан, Армения и Грузия.
Комунистическа Москва се стреми да превърне северен Иран в „съветска република“ в началото на 1920-те години, за кратко подкрепя независимостта на иранските кюрди и се опитва да контролира петролните резерви на Техеран след Втората световна война.
Но постсъветска Москва се превръща в основен международен поддръжник на Техеран, защитавайки го от резолюциите на ООН и западните санкции, изгражда атомната електроцентрала в Бушер и го снабдява със сложно въоръжение.
Към това въоръжение спадат „усъвършенстваните“ системи за противовъздушна отбрана С-400, които обаче не успяват да отблъснат израелските и американските удари с дронове и ракети по иранската ядрена инфраструктура миналия юни.
В замяна Техеран подпомага военните усилия на Москва в Украйна, като доставя дронове, артилерийски снаряди, минометни мини, планиращи авиобомби и, според информация, балистични ракети.
Но 20-годишното споразумение за „стратегическо партньорство“, което Русия и Иран подписват преди година, не предвижда военна помощ. Думите на Москва за заплахите на Тръмп дори не се равняват на „дрънкане на саби“, казва бивш руски дипломат.
„Защо да дрънкаме със саби, ако това ще доведе само до още един репутационен провал?“ казва Борис Бондарев, който напуска поста си във външното министерство в знак на протест срещу нахлуването в Украйна, пред Al Jazeera.
Кремъл се опасява, че Белият дом може да загуби интерес към многобройните отстъпки на Москва по войната в Украйна, докато Тръмп не се нуждае от руско съгласие за евентуални действия в Иран, казва Бондарев.
„С какво да отговори Русия? Да изтегли войските от Украйна и да ги изпрати [в Иран]? Да заплаши Тръмп така, че той напълно да загуби интерес към Русия и към ‘сделката’?“ пита той риторично.
Западните санкции продължават да подкопават руската икономика, а руските граждани са изтощени от жертвите по фронтовата линия в Украйна, въздушните тревоги, затварянето на летища, ускорената инфлация, повсеместната пропаганда и репресивните практики.
„Иран? Какъв Иран? Ние сме заети да оцеляваме. Синът ми скърби за блокирането на [популярната онлайн игра] Roblox, мъжът ми едва изкарва достатъчно за вноските по ипотеката. Не ме тормозете с въпроси за Иран“, казва Ирина, майка на две деца от уралския град Екатеринбург, пред Al Jazeera.
Тя не разкрива фамилията си от съображения за сигурност.
Но известният прокремълски анализатор Сергей Марков оптимистично прогнозира помощта на Москва за „реформирането“ на Иран след края на протестите.
„Протестите ще бъдат потушени, но проблемите ще останат. Затова Иран очаква реформи. Би било правилно, ако Русия може да помогне на Иран със съвети за реформи – както по политически въпроси, така и в сферата на политическите технологии“, пише Марков в Telegram в неделя.
