Наследството на Антонио Коща: Крайната десница в Португалия
Наследството на Коща или ултранационалистическата партия „Чега“ процъфтява, като води кампании по въпроси, които председателят на Европейския съвет не успя да реши, докато беше министър-председател. Най-големият губещ на президентските избори в Португалия този уикенд беше председателят на Европейския съвет Антонио Коща. Не само че бившият съперник на Коща в Социалистическата партия, Антонио Жозе Сегуро, беше избран за нов държавен глава, но резултатите също така затвърдиха крайнодясната партия „Чега“ като втората по големина политическа сила в страната.
Захарова: Новите решения на Израел относно Западния бряг заслужават осъждане
Сегуро – умерен, лявоцентристки бивш член на Европейския парламент и министър, който беше отстранен от поста лидер на Социалистическата партия от Коща през 2014 г. – първоначално заяви, че решението му да започне маловероятна президентска надпревара е мотивирано от неговото „объркване“ от посоката, която страната е поела по време на осемгодишния мандат на Коща като министър-председател. Въз основа на резултатите от неделя, избирателите изглежда споделят загрижеността на Сегуро, че страната е на грешен курс.
Когато Коста стана министър-председател през 2015 г., Португалия се гордееше, че е единствената страна в Европа без крайнодясно политическо присъствие. Но този уикенд лидерът на Чега Андре Вентура спечели една трета от гласовете благодарение на подкрепата на значителна част от електората, раздразнен от кризата с достъпността на живот, нарастващите нива на имиграция и политическата корупция – проблеми, които мнозина свързват с времето на Коста на поста.
„Напълно легитимно е да се обвърже това явление с икономическия и социален модел, прилаган тук през последните 10 години – икономика, основана на нискоквалифициран труд и ниски заплати в контекст, когато цените се увеличаваха драстично“, каза Рикардо Марки, експерт по десния радикализъм в Центъра за международни изследвания ISCTE-IUL в Лисабон. „И Коста е лицето на този модел.“
Проблеми в рая
Когато Вентура се появи за първи път на политическата сцена през 2017 г., Португалия се радваше на своеобразен ренесанс.
Само пет години по-рано страната беше на ръба на обявяване на фалит и беше принудена да поиска спасителен пакет от 78 милиарда евро. В замяна на парите, гражданите се сблъскаха с брутални увеличения на данъците и сериозно ограничаване на обществените услуги. Но през 2015 г. Коста – тогава харизматичният кмет на Лисабон – сформира парламентарен алианс от леви партии, свали от власт центристко-дясното премиер Педро Пасос Коельо и сформира малцинствено правителство, което обеща да „обърне страницата на строгите икономии“.
Същевременно поддържайки фискална дисциплина, Коста представи прогресивни политики за подобряване на условията за гражданите с най-ниски доходи и отмени някои от най-строгите мерки за намаляване на разходите. Икономиката непрекъснато се подобряваше, тъй като съществуващите схеми за златен туризъм и новите визи за дигитални номади привлякоха чуждестранни инвестиции, а нови работни места бяха създадени благодарение на успешното ребрендиране, което превърна обеднялата атлантическа страна в модерна нова туристическа дестинация. След години на песимизъм, бъдещето изглеждаше светло за Португалия и мнозина виждаха в Коща лидер, достоен за подражание.
В този контекст Вентура стартира кампания за местни власти от името на центристко-дясноцентристката Социалдемократическа партия и привлече национално внимание, като се кандидатира с платформа, фокусирана върху предполагаемата заплаха, представлявана от ромската общност. Осъден от собствената си партия, Вентура загуби надпреварата. Но той отбеляза, че реториката му получи повече внимание – и обществена подкрепа – отколкото би получил стандартен консервативен политик.
Въпреки общоприетото убеждение, че крайнодесните настроения са изчезнали от Португалия след края на диктатурата на Estado Novo през 1974 г., Антонио Коста Пинто, политолог в Института за социални науки към Университета в Лисабон, каза, че „има много данни, които показват, че около 18 процента от електората възприема авторитарни ценности, но в миналото те или са гласували за традиционни консервативни партии, или изобщо не са гласували“.
Фокусирайки се върху потенциала на този спящ електорат, Вентура напусна центристко-дясното движение, за да създаде Chega – или Достатъчно – преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. Той се кандидатира с послание против естаблишмънта, приемайки образа на прямолинеен обикновен човек, който се изправя срещу откъснатите от света политически елити на страната. Тактиката не успя да му спечели място в Брюксел, но когато по-късно същата година се проведоха парламентарни избори, той си осигури едно място в националния парламент – и доказа, че Португалия не е имунизирана срещу десния популизъм.
Възходът на Чега
Едно място в парламента едва ли е предвестник на бъдещо политическо господство, но Вентура премина от единствения избран представител на Чега до ръководител на водещата опозиционна партия в страната – и достигна до втория тур на президентските избори – само за седем години.
Педру Магаляйнш, специалист по електорално поведение в Института за социални науки към Университета в Лисабон, свързва растежа на Чега с възприятието, че естаблишмънт партиите в Португалия са част от „провалена партийна система, която се възприема като замразена и неспособна да реагира на кризите, пред които е изправена страната“.
Кризите, на които Чега процъфтява, се развиха по време на годините на Коста на поста. Един от основните проблеми е рязкото покачване на разходите за живот в големи градове като Лисабон и Порто, което е пряко свързано с консолидирането на Португалия като международна дестинация. Правителството на Коста положи усилия да предостави разрешения за пребиваване на чуждестранни знаменитости като Мадона в опит да стимулира туризма и да създаде работни места в сектора на услугите.
Туристическата икономика процъфтя, но това дойде за сметка на местните жители, които бяха изгонени от апартаменти, набързо превърнати в краткосрочни наеми, и изгонени от местните си таска. Цените на жилищата в цялата страна скочиха с повече от 124 процента между 2015 и 2025 г., а средната цена на квадратен метър в Лисабон сега се движи около 5914 евро.
„Има плюсове и минуси на туризма и той помогна за възстановяването на много от нашите градове“, каза Сержио Соуза Пинто, депутат от Социалистическата партия, който беше в националния парламент от 2011 до 2025 г. „Но това не е на първо място за семейство, което вече не може да си позволи да плаща наем.“
Като председател на Европейския съвет, Коста има лидери, които да се справят с жилищната криза в Европа. Но по време на мандата си като министър-председател той не успя да приеме важни политики за разширяване на предлагането или ограничаване на нарастващите разходи. Години наред той отричаше, че краткосрочните наеми оказват влияние върху цените на жилищата и едва през 2023 г. предприе стъпки за прекратяване на спорната схема за златни визи.
Разочарованието от разходите за живот се припокрива с гняв относно състоянието на обществените услуги. Докато правителството на Коста засилваше много мерки за строги икономии, то осигуряваше фискална стабилност, като контролираше публичните разходи. Но тази липса на публични инвестиции привлече по-голямо внимание, тъй като миграцията се увеличи рязко, като броят на чуждестранните жители в Португалия скочи от 388 700 през 2015 г. до 1,5 милиона през 2024 г.
Чега спечели поддръжници, като обвини имигрантите за посредствените обществени услуги, обвинявайки ги, че претоварват болниците и се обогатяват с публични субсидии. „Това е същото, което той използва срещу ромската общност“, каза Магаляйнш. „Това е икономически нерационална линия, но такава, която е подходяща за избирателите, които са разочаровани от по-високите разходи и данъци.“
Партията също така постигна крачки, като използва негодуванието, основано на широко разпространеното схващане, че политическите елити на страната са корумпирани. Магаляйнш каза, че гражданите на Португалия са сред най-скептичните в Европа, когато става въпрос за почтеността на управляващите класи. „Веднъж направихме анкета, в която помолихме участниците да се сетят за 100 политици и да ни кажат колко от тях смятат за корумпирани“, спомня си той. „Средно 90 от анкетираните казаха, че са корумпирани.“
Вентура прекара години в борба срещу това предполагаемо разложение. И крайнодесният лидер най-накрая беше реабилитиран през 2023 г., когато полицията нахлу в резиденцията на премиера в Лисабон като част от широкомащабно разследване за търговия с влияние и арестува началника на кабинета на Коста, Витор Ескария, у когото бяха открити 75 800 евро недекларирани пари в брой, скрити в кабинета му. Самият Коста беше посочен като обект на разследването, което доведе до оставката му.
Както Коста, така и Ескария винаги са твърдяли, че са невинни и не са разкрити доказателства, свързващи бившия премиер с каквито и да било нарушения. Въпреки това случаят, който свали правителството му, остава активен и неизбежно е допринесъл за растежа на Чега. На изборите през 2024 г., проведени след оставката му, партията скочи от 12 на 50 места. След това Чега нарасна до 60 места на повторните избори през 2025 г., проведени след като наследникът на Коста – центристко-десният премиер Луиш Монтенегро – беше замесен в отделен корупционен скандал.
Коста отказа исканията на POLITICO за коментар чрез говорител, който заяви, че председателят на Съвета има политика да не обсъжда националната политика.
Начело на десницата
Когато Коста се оттегли през 2024 г., неговата Социалистическа партия се радваше на абсолютно мнозинство в парламента. Депутатът Соуза Пинто смята, че правителството не е използвало тази власт, за да проведе структурните реформи, които биха могли да се справят с оплакванията, подхранващи растежа на Чега.
„Мандатът на Коста начело на Социалистическата партия се характеризира с липса на въображение“, каза той, добавяйки, че последното му правителство е било съставено от „посредствени“ фигури, които съответстват на „общо влошаване на качеството на нашите политици“.
Той също така се оплака, че с появата на Чега на сцената, социалистите се представиха като единствени легитимни представители на левицата, изправени срещу уж еднообразна десница.
„Те налагаха идеята, че демократичните централно-дяснопартийни партии са същото като нелиберални“, каза той. „Това спечели подкрепа сред много хора и в крайна сметка помогна за нормализирането на Чега като опция, която е също толкова приемлива, колкото всяка друга партия на естаблишмънта.“
Магаляс изрази съмнения, че съгласието на Чега може да се припише на Коста, твърдейки, че растежът на партията се дължи на „мумифициран“ национален политически пейзаж. „Това, което имаме днес, е по-добро отражение на разнообразието на обществените мнения, отколкото е било в миналото – независимо дали ни харесва или не.“
Докато електоралната база на Чега първоначално е била съставена предимно от млади мъже с малко формално образование, ултранационалистическата група сега се превръща в „обхващаща група за десните избиратели“, обясни политологът Коста Пинто. Това е важно в политически пейзаж, доминиран от десницата след оставката на Коста – нещо, което самият Вентура подчерта в неделя.
Източник: Politico
