Блокадата в Ормузкия проток: колко тежко ще пострада Иран и има ли изход?
Блокадата на Съединените щати срещу Иран влиза в сила, докато администрацията на президента Доналд Тръмп се опитва да окаже натиск върху Техеран да приеме нейните условия за край на войната, стремейки се да задуши иранската икономика.
САЩ блокират Иран: Нито един кораб не преминава през Ормузкия проток
Блокадата започва в 14:00 GMT в понеделник. Въоръжените сили на Иран я определят като „незаконен акт“, който „се равнява на пиратство“.
Въпреки че Иран свиква със санкциите на САЩ и продължава да функционира по време на войната, подобна блокада може да нанесе значителни щети на икономиката му, посочват анализатори.
Обеща победа, излезе с примирие: Бенямин Нетаняху под прицел
Доколко тази блокада може да навреди на Иран? Ето какво знаем:
Как блокадата ще засегне приходите на Иран от петрол?
Иран изнася основно петрол и газ през своите пристанища. Малко след началото на войната между САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари властите в Техеран обявяват мерки, които на практика означават затваряне на Ормузкия проток — единствения воден излаз от Залива, през който в мирно време преминават 20 процента от световните доставки на петрол и газ.
Почти пълното спиране на този жизненоважен тесен морски проход води до рязък скок на глобалните цени на петрола и газа, а оттогава Иран контролира протока: само кораби от няколко държави, сключили индивидуални сделки с Техеран, получават разрешение да преминават.
През целия този период обаче самият Иран продължава да изнася енергийни продукти през протока.
Износът на ирански петрол през Ормузкия проток представлява около 80 процента от общия му износ. Според търговската аналитична компания Kpler Иран изнася 1,84 милиона барела на ден (bpd) суров петрол през март и до момента през април доставя 1,71 милиона bpd, в сравнение със средно 1,68 милиона bpd през 2025 г.
С други думи, иранският износ през протока всъщност се увеличава през март и началото на април.
От 15 март до 14 април страната изнася 55,22 милиона барела петрол. Цената на барел ирански петрол — в трите му основни разновидности, известни като Iranian light, Iranian heavy и Forozan blend — не пада под 90 долара за барел през последния месец. В немалко дни цената дори надхвърля 100 долара за барел.
Дори при по-умерена оценка от 90 долара за барел, Иран печели 4,97 милиарда долара от износ на петрол през последния месец.
За сравнение, в началото на февруари, преди началото на войната, Иран печели около 115 милиона долара на ден от износ на суров петрол, или 3,45 милиарда долара на месец.
Казано просто, през последния месец Иран печели с 40 процента повече от износ на петрол, отколкото преди войната.
Към момента обаче, с военната блокада на САЩ върху иранските пристанища и Ормузкия проток, способността на Техеран да изнася суров петрол е пряко засегната — и то значително, казват експерти.
„Иран няма да може да изнася петрол, поне не на същото ниво“, казва Мохамад Елмасри пред Al Jazeera. Той допълва, че Техеран събира такси от чужди кораби, които допуска да преминават през протока. „С блокадата Иран ще загуби и тези приходи.“
Фредерик Шнайдер, старши сътрудник към Middle East Council on Global Affairs, е на същото мнение.
Той заявява пред Al Jazeera, че предходните шест седмици са били изключително благоприятни за Иран по отношение на петролни приходи, но с блокадата на САЩ това ще се промени.
„Иран има известен буфер под формата на запаси от суров петрол в плаващи резервоари — по същество закотвени танкери — които през февруари се оценяват на около 127 милиона барела. Но това не означава, че блокадата няма да навреди на Иран“, казва той.
Според морската аналитична агенция Windward към понеделник общото количество ирански петрол в морето възлиза на около 157,7 милиона барела. От тях 97,6 процента са предназначени за Китай.
Windward предупреждава, че целият този петрол може да бъде засегнат от блокадата на САЩ.
Ще бъде ли засегната търговията с други стоки?
Освен петрола, блокадата на иранските пристанища от САЩ може да засегне и търговията на Техеран с други стоки.
Сред ключовите износни продукти, превозвани през пристанищата, са нефтохимикали, пластмаси и селскостопански продукти, които основно отиват в страни като Китай и Индия, докато основният внос включва индустриално оборудване, електроника и храни, доставяни предимно от Китай, Обединените арабски емирства и Турция.
Според доклад от 18 февруари на Tehran Times данни на Иранската митническа администрация показват, че общият външнотърговски оборот без петрол достига 94 милиарда долара за периода от 21 март 2025 г. до 20 януари, като вносът изпреварва износа и води до търговски дефицит.
Настоящата блокада ще засегне общата търговия на Иран и ще навреди на икономиката му, посочват анализатори.
Шнайдер заявява, че ако търговията извън въглеводородите бъде нарушена, това ще удари не само приходите, но и доставките, което ще доведе до увеличени вътрешни недостиги в икономика, вече силно натоварена от предвоенните санкции.
„Въпросът е дали това нарастващо страдание ще принуди Иран да признае поражение или ще засили решимостта му и ще доведе до ескалация. Но се съмнявам, че тази блокада ще влезе напълно в сила или ще продължи дълго“, казва той.
Има ли алтернативни маршрути, които Иран може да използва?
Да. За да намалят зависимостта от проливи като Ормузкия проток в Персийския залив и Малакския проток в Югоизточна Азия — и двата ключови за глобалната търговия — Иран и Китай разработват железопътна линия.
Използвайки съществуващи железопътни линии през централноазиатски държави като Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, товарен влак с търговски стоки от Китай пристига за първи път в Иран през февруари 2016 г. По-късно през май, според иранската агенция Tasnim, първият товарен влак от Сиан, Китай, достига до сухото пристанище Априн в Иран, отбелязвайки официалното откриване на пряка железопътна връзка между двете страни.
Според доклад на геополитическата консултантска агенция Special Eurasia железопътната връзка между Китай и Иран „помага да се намалят рисковете от морско възпрепятстване от западни сили, което затруднява иранската търговия, особено транспорта на суров петрол чрез т.нар. ‘призрачни кораби’ на Техеран“.
„Тъмните кораби“ или „призрачните кораби“ действат, като изключват автоматичната си идентификационна система, за да избегнат да бъдат засечени и да заобикалят санкциите. По време на войната срещу Иран данни от корабоплаването засичат присъствието на такива съдове, превозващи петрол и други стоки.
„Въпреки това е важно да се отбележи, че транспортирането на въглеводороди по железопътен транспорт включва значителни логистични предизвикателства“, се казва още в доклада на Special Eurasia.
Към момента няма достоверни доказателства, че петрол е транспортиран по железопътна линия от Иран към Китай.
Шнайдер заявява, че ако блокадата продължи, тя със сигурност ще навреди на иранската икономика. Но, допълва той, остава неясно колко дълго ще продължи напрежението около Ормузкия проток.
„Много е трудно да се каже колко сериозни са САЩ по отношение на тази блокада, колко дълго ще продължи тя, как ще приключи и какво следва“, казва той.
Съществува и друг фактор: Китай.
„Повечето ирански танкери са насочени към Китай и смятам, че Китай ще се поддаде на тази блокада“, казва Шнайдер. „Освен това не мисля, че Военноморските сили на САЩ да задържат или дори да потапят тези кораби.“
„Това е много нестабилна ситуация, която бързо може да поеме в една от две посоки — или към примирие, или към ескалация и подновяване на бомбардировки и ракетни удари“, допълва той.
