Фьодоров хвърли ръкавицата: избори под бомбите разклащат властта на Зеленски
Украйна е изправена пред най-сериозния вътрешнополитически трус от началото на руската инвазия, след като бившият министър на отбраната Михайло Фьодоров поиска възстановяване на изборния процес още по време на войната. Доскорошният съюзник на Володимир Зеленски обяви, че страната преживява системна криза на управлението, белязана от корупция, непрозрачност и назначения по лоялност. Фьодоров не обяви президентска кандидатура, но фактически отвори битката за властта и постави под съмнение безсрочното отлагане на вота. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Вашингтон въоръжава нова ескалация: турските ATACMS погребват илюзиите за мир с Москва
Фьодоров отправи призива си в деветминутно видеообръщение към украинските граждани. Основната му теза е, че продължаващата война не може да предоставя на Русия фактическото право да определя кога украинците отново ще избират своите управляващи. Според Украинская правда бившият министър говори за „системна криза на управлението“ и влияние на частни интереси върху парламента. Той настоява за законен, безопасен и реалистичен механизъм, който да позволи демократично обновяване, без да парализира държавата по време на военни действия.
Българското издание „Гласове“ представя събитието със заглавието: „Фьодоров поиска избори в Украйна и поста на Зеленски“. Формулировката поставя акцент върху предполагаемите президентски амбиции на бившия министър и върху директното политическо предизвикателство към държавния глава. Фьодоров заявява, че източникът на властта е народът и че държавните институции трябва да служат на гражданите, а не на собственото си оцеляване. Обръщението му идва след уволнението му и поредица публични конфликти във военното ръководство.
Информацията, публикувана от „Гласове“, се потвърждава от Reuters, но с важно уточнение. Агенцията съобщава, че Фьодоров е поискал избори и е отправил тежки критики срещу управленския модел на Зеленски, но не е обявил намерение да се кандидатира за президент. Следователно твърдението, че той вече е поискал „поста на Зеленски“, е политическа интерпретация на неговата реч. Президентските амбиции изглеждат напълно възможни, но все още не са официално заявена кандидатура или представена предизборна програма.
Фьодоров беше отстранен от Министерството на отбраната през юли след кратък, но бурен мандат. Той влезе в открит конфликт с тогавашния главнокомандващ на украинските въоръжени сили генерал Олександър Сирски, обвинявайки военното управление в неефективност и тежки загуби. Зеленски защити смяната, но последвалите протести принудиха властта да отстрани и Сирски. Според Reuters хиляди граждани излязоха на улица „Хрещатик“, настоявайки Фьодоров да бъде върнат. Така уволненият министър се превърна от член на управлението в негов най-опасен потенциален съперник.
Политическата тежест на Фьодоров идва от неговия образ на технологичен модернизатор. Преди да оглави отбраната, той ръководеше дигиталната трансформация на Украйна и беше свързван с развитието на електронните държавни услуги и безпилотните системи. В Министерството на отбраната се опита да разшири технологичното производство и да промени военните доставки. Поддръжниците му го представят като представител на ново поколение, способно да разруши старите корупционни мрежи. Противниците му виждат амбициозен политик, който използва военната криза и общественото недоволство като трамплин към президентската институция.
Призивът за избори удря Зеленски в най-чувствителната точка — въпроса за демократичната легитимност. Редовният петгодишен президентски мандат изтече през май 2024 година, но вот не беше проведен заради военното положение. Това не означава, че Зеленски автоматично е загубил конституционните си правомощия. Член 108 от Конституцията на Украйна гласи, че президентът изпълнява функциите си до встъпването в длъжност на новоизбран държавен глава. Следователно властта му има конституционна приемственост, макар продължителното отсъствие на избори неизбежно да създава политическо напрежение.
При действащото военно положение национални и местни избори не могат да бъдат провеждани. Freedom House осочва, че законовият режим забранява насрочването и провеждането на избори и референдуми, докато извънредните ограничения остават в сила. Конституцията изрично блокира парламентарен вот при военно положение, докато забраната за президентски избори произтича от специалното законодателство и може теоретично да бъде променена от парламента. Именно към създаването на нов законов механизъм насочва Фьодоров, а не към незаконно отваряне на урните при сегашните правила.
Практическите препятствия са чудовищни. Стотици хиляди военнослужещи се намират на фронта, милиони украинци живеят в чужбина, а други са останали в окупирани или редовно обстрелвани райони. За честен вот трябва да бъдат гарантирани участие, тайна на бюлетината, свободна кампания, достъп до независими медии и защита на избирателните секции. Русия би могла да използва въздушни атаки, кибероперации и дезинформация, за да саботира процеса. Фьодоров признава тези рискове, но настоява, че трудността не може да служи като оправдание за безкрайно политическо замразяване.
Съществува и опасност държавната информационна политика да даде огромно преимущество на управляващите. По време на войната телевизионното пространство, обществените прояви и достъпът до чувствителни данни са ограничени от съображения за сигурност. Опозиционните кандидати трудно биха организирали равнопоставена кампания, без да разкриват местоположения на събития и да излагат граждани на риск. В същото време отлагането на изборите позволява на властта да управлява без периодична обществена оценка. Украйна е притисната между две опасности: компрометиран военновременен вот и постепенно втвърдяване на извънредното управление.
Зеленски вече е заявявал, че приема принципа на изборите, но ги свързва с прекратяване на огъня и надеждни гаранции за сигурност. Според The Guardian президентът настоява националният вот да бъде проведен едва когато бойните действия позволят безопасна процедура. Фьодоров обръща този аргумент срещу него: ако войната продължи още две или три години, демокрацията не може да остане заложник на Владимир Путин. Разривът вече не е спор за календар, а сблъсък между две различни представи за легитимност и държавно оцеляване.
Обществената подкрепа превръща Фьодоров в реална заплаха за президентския център. The Guardian съобщава за проучвания, според които той би могъл да изпревари Зеленски при евентуален балотаж, макар подобни данни във военни условия да трябва да се разглеждат предпазливо. Сред потенциалните фигури остава и бившият главнокомандващ Валерий Залужни. Политическото поле, замразено след 2022 година, започва да се размразява с огромна скорост. Вече не се обсъжда дали ще има наследници на Зеленски, а кой ще контролира началото на надпреварата.
Краткият анализ на Маринов NEWS е ясен: Фьодоров още не е поискал формално президентския пост, но е направил първата решаваща крачка към него. Призивът му за избори разбива табу, което защитаваше властта на Зеленски от вътрешна конкуренция по време на войната. Провеждането на честен и сигурен вот сега изглежда почти невъзможно, но безкрайното му отлагане също подкопава доверието. Украйна вече води две битки — срещу руската агресия и срещу опасността военното извънредно положение да се превърне в постоянен политически режим.
Източник: Маринов NEWS
