Европа търси общ отговор на руските хибридни атаки: ЕС обсъжда нов механизъм при саботаж и кибератаки
Как трябва да реагира Европа, когато срещу държава от ЕС има саботаж, кибератака или опасна операция с дрон, но случилото се не представлява открита военна атака? Точно този проблем обсъждат европейските министри на отбраната в Брюксел. На масата е идеята за нов общ механизъм, който да позволява на държавите от ЕС по-бързо да координират действията си при хибридни заплахи. Причината е нарастващото безпокойство от действия, приписвани от европейските власти на Русия – от кибератаки и саботажи до нарушения на въздушното пространство и действия срещу критична инфраструктура. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#ЕС #Русия #НАТО #Европа #КаяКалас #ХибридниАтаки #Саботаж #Кибератаки #Дронове #Украйна #ЕвропейскаОтбрана #Сигурност #Москва #Брюксел #МариновNEWS
ЕС търси общи правила за реакция при хибридни заплахи
POLITICO Europe съобщава, че министрите на отбраната на Европейския съюз обсъждат необходимостта от общ отговор на нарастващия брой хибридни атаки, свързвани от европейските правителства с Русия.
Темата е включена и в заседанието на Съвета по външни работи във формат министри на отбраната на 28 септември. Освен военната подкрепа за Украйна, противовъздушната отбрана и борбата с руския „сенчест флот“, министрите обсъждат и хибридните заплахи.
Проблемът е, че подобни действия трудно се вписват в традиционната представа за война. Кибератака, саботаж срещу железопътна линия, повреда на критична инфраструктура или навлизане на дрон може да причини сериозни щети, без да представлява класическо въоръжено нападение.
Европейските правителства през последните години свързват с Русия различни случаи на саботаж, кибератаки, шпионаж и други операции. Москва отхвърля обвиненията, че води организирана кампания за саботаж срещу европейските държави.
Кая Калас заяви пред Европейския парламент на 15 септември, че след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. хибридните атаки срещу Европа са се увеличили. Според нея използваните методи варират – от намеса в информационната среда до действия срещу транспортна, военна и критична инфраструктура.
Затова в ЕС се обсъжда нов Emergency Security Protocol – протокол за действие при извънредни заплахи за сигурността.
Идеята е при сериозен хибриден инцидент държавите членки да разполагат с предварително установен начин за бърза координация и определяне на общ отговор.
Механизмът донякъде напомня член 4 от договора на НАТО, който позволява консултации между съюзниците, когато дадена държава смята, че сигурността ѝ е застрашена. Това обаче не е равнозначно на член 5 за колективна отбрана при въоръжено нападение.
Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс посочва, че ако Европа е изправена пред хибридна война, трябва да разполага и с подходящи инструменти за защита. Целта е подобни действия да имат ясни последствия.
Но предложението поражда и въпроси.
Част от европейските представители се опасяват от припокриване между механизмите на ЕС и НАТО. Други смятат, че сегашният подход не е достатъчен, защото отделните инциденти често водят до национални разследвания и политически декларации, но не и до ясно видим общ европейски отговор.
Събитията през последните месеци показват защо въпросът става все по-важен.
Литва например изгражда ключова електрическа подстанция близо до руския Калининград с необичайно сериозна физическа защита. Предвидени са укрепени конструкции около трансформаторите, защита срещу автомобили с експлозиви и системи за откриване на подземни тунели. Ръководителят на оператора Litgrid обясни пред Reuters, че при проектирането на енергийната мрежа вече се мисли не само за природни бедствия, а и за хибридни и военни заплахи.
Този пример показва колко широко вече се разбира понятието „отбрана“.
Електроцентрали, железници, подводни кабели, телекомуникационни мрежи и пристанища също могат да бъдат стратегически цели. Затова реакцията при хибридна атака не се изчерпва с военни действия.
В зависимост от конкретния случай общият европейски отговор може да включва обмен на разузнавателна информация, санкции, полицейско и съдебно сътрудничество, кибермерки или допълнителна защита на критичната инфраструктура.
Калас вече призова държавите членки да използват по-пълноценно общите европейски механизми за обмен на разузнавателна информация.
НАТО също развива собствените си реакции. След инциденти с подводна инфраструктура Алиансът започна операция Baltic Sentry, а след нарушения на въздушното пространство бяха предприети допълнителни мерки по източния фланг.
Предизвикателството за ЕС е да изгради механизъм, който позволява достатъчно бърза и координирана реакция, но едновременно намалява риска отделен инцидент да предизвика ненужна ескалация.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че основният въпрос вече не е дали Европа е изправена пред хибридни заплахи, а как трябва да реагира на тях. Ако всяка държава действа сама, общият европейски натиск остава ограничен. Ако ЕС създаде предварително договорен механизъм, сериозна атака срещу една държава може да предизвика координирана реакция на целия блок. Именно това се опитват да решат министрите в Брюксел – как Европа да действа заедно при заплахи, които не са открита война, но могат да нанесат реални щети.
Източник: Маринов NEWS
