Папа Лъв XIV призова за отстъпки за край на войната в Украйна: „Мирът изисква смелост“
Папа Лъв XIV призова за компромиси в търсенето на край на войната в Украйна, като заяви, че постигането на мир изисква готовност част от позициите в преговорите да бъдат променени. Посланието му прозвуча във френския град Мец – символично място, свързано с Робер Шуман и следвоенното европейско обединение. Папата не уточни какви трябва да бъдат отстъпките и не заяви, че Украйна трябва да се откаже от свои територии. Вместо това той постави по-широк въпрос пред Европа: възможно ли е войната да приключи, ако участниците в бъдещи преговори останат твърдо на сегашните си позиции? Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#ПапаЛъвXIV #Украйна #Русия #ВойнатаВУкрайна #Путин #Зеленски #Ватикана #Мир #Преговори #Дипломация #Европа #Франция #Мец #ЕС #МариновNEWS
Тръмп отхвърли иранския план за Ормуз, но Техеран чака отговор чрез посредниците
Лъв XIV постави трудния въпрос за компромисите при бъдещи мирни преговори
POLITICO Europe съобщава, че папа Лъв XIV е използвал последния ден от посещението си във Франция, за да отправи силно послание за необходимостта от дипломатическо решение на войната в Украйна.
Той говори пред европейски представители в Мец – родния град на Робер Шуман, един от основоположниците на европейската интеграция. Изборът на мястото има особена символика. Европейският проект се ражда след разрушенията на Втората световна война именно с идеята, че сътрудничеството трябва да предотврати нов голям конфликт на континента. Днес Европа отново е изправена пред продължителна война. (Vatican News)
В речта си Лъв XIV заяви, че войната се е върнала в Европа и всеки ден отнема живота на цивилни. Според него излизането от подобен конфликт изисква търпение, диалог и готовност за компромиси.
Reuters цитира папата, според когото преговарящите трябва да бъдат готови да се откажат от част от позициите си в името на по-голямата цел – постигането на мир.
Точно тук е необходимо важно уточнение.
Лъв XIV не заяви, че Украйна трябва да предаде окупирани територии на Русия. Не посочи Донбас, Крим или друга конкретна област и не определи какви отстъпки трябва да направи Киев.
Той не освободи и Москва от необходимостта да променя собствените си позиции.
Думите му са насочени към самата логика на преговорите – ако всички страни настояват единствено за максималните си искания, намирането на пресечна точка става изключително трудно.
Това обаче е особено чувствителна тема за Украйна.
Киев многократно е заявявал, че бъдещо споразумение не трябва просто да прекрати стрелбата, а да създаде условия, които да предотвратят нова руска атака. Затова въпросът за гаранциите за сигурност е толкова важен, колкото и въпросът къде ще преминава линията между двете страни след евентуално прекратяване на бойните действия.
От руска страна също остават искания, които Киев определя като неприемливи.
Така зад сравнително простата дума „компромис“ стои много по-сложен въпрос: какво може да бъде предмет на преговори, без една от страните да смята, че бъдещото споразумение само подготвя следващия конфликт?
Лъв XIV постави темата и в по-широк европейски контекст.
В Мец той говори за необходимостта Европа да се върне към принципите на диалога, международното право и уважението към човешкото достойнство. В друга своя реч същия ден папата определи диалога като противоположност на агресията и насилието и заяви, че религиите трябва да изграждат мостове, а не да оправдават конфликти. (Vatican News)
Посланието идва в момент, когато Европа върви едновременно в две посоки.
От една страна, европейските държави увеличават военните си бюджети, инвестират в противовъздушна отбрана, боеприпаси и отбранителна индустрия и се подготвят за дългосрочно противопоставяне с Русия.
От друга – продължава търсенето на дипломатически модел, който би могъл да доведе до прекратяване на войната.
Папата поставя акцента върху втората част.
Според него трайният мир не може да бъде постигнат единствено чрез увеличаване на военната мощ. Vatican News отбелязва, че посланието му е свързано и с критиката към идеята, че превъоръжаването само по себе си може да гарантира сигурност. (Vatican News)
Това не означава, че Ватиканът поставя на една плоскост Русия и Украйна или пренебрегва причината за войната. Конфликтът започна с пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г., а Светият престол многократно е говорил за страданията на украинското население.
По-скоро Лъв XIV се опитва да насочи вниманието към следващия труден етап – как от продължаващата война може да се стигне до реални преговори.
И тук думите му вероятно ще предизвикат различни реакции.
За поддръжниците на по-активната дипломация те могат да бъдат аргумент, че Европа трябва по-силно да насърчава преговорите. За други подобни призиви пораждат опасение, че натискът за компромис може да се насочи предимно към Украйна, докато Русия запазва част от постигнатото чрез военна сила.
Самият папа не разреши този спор.
Но постави въпроса директно.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че посланието на Лъв XIV не трябва да се свежда до твърдението, че папата е поискал „Украйна да отстъпи“. Той не каза това. По-важната част от речта му е предупреждението, реалните преговори почти неизбежно изискват и двете страни да бъдат готови да променят част от първоначалните си позиции. Трудността е да се намери компромис, който не просто прекратява боевете временно, а създава условия те да не започнат отново след няколко години. Именно това остава нерешеният въпрос пред всяка бъдеща дипломатическа инициатива за Украйна.
Източник: Маринов NEWS
